Решение № 10562 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 530/2013 г.

ВАСI отделение11.07.2013 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2430/07.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2646/2012 г. от Пловдивския административен съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на "Аланц" ООД против РА № 091200739 от 15.05.2012 г. издаден от приходен орган при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 892 от 23.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта, в която е отказан данъчен кредит по фактурите от "Проектинженеринг-строй" ЕООД и е преобразуван финансовия резултат на дружеството с данъчните основи по тези фактури на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗКПО, като ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. ОТМЕНЯ решение № 2430/07.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2646/2012 г. от Пловдивския административен съд В ЧАСТТА, в която "Аланц" ООД е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение за разликата над 610 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10562 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 530/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аланц" ООД против решение № 2430/07.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2646/2012 г. от Пловдивския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 091200739 от 15.05.2012 г., издаден от приходен орган при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 892 от 23.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Твърдяните нарушения са липса на мотиви и обсъждане на събраните по делото доказателства, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, т. е. основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: С РА, индивидуализиран по-горе на жалбоподателя е определен за внасяне ДДС във връзка с отказан данъчен кредит по фактури от двама доставчици - "Проектинженеринг-Строй" ЕООД и "Дова инженеринг" ЕООД. Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Приходният орган е формирал извод за липса на реални доставки по фактурите от тези доставчици, които са с предмет - строително-монтажни работи (СМР). Във връзка със същите фактури е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2008 и 2009 г. на осн. чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Приходният орган е достигнал до извода за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за изпълнение на фактурираните услуги за СМР. В хода на съдебното обжалване са изслушани една икономическа и една техническа експертизи. В обжалваното съдебно решение са отразени констатациите на приходния орган, мотивира ли го към резултата, установен с РА. Съдът е приел, че със събраната по делото техническа експертиза не се установяват факти, които да не са взети предвид от органите по приходите. Същият извод съдът е направил и по отношение на заключението на съдебно-икономическата експертиза. Съдът е приел, че изводите на приходния орган са правилни, тъй като липсвали доказателства за плащане по фактурите от "Дова инженеринг", както и че "Дова инженеринг" действа като подизпълнител за въпросните СМР в противоречие с основния договор между другия възложител и "Аланц" ООД. По отношение на доставките от "Проектинженеринг-строй" ЕООД съдът е установил несъответствие между отчетените по дневен отчет фискални бонове и приложените към процесните фактури, както и че договорът между жалбоподателя и този доставчик е сключен преди договора между жалбоподателя и неговия възложител. Съдът е формирал извод, че правото на приспадане на данъчен кредит не се обуславя само от наличие на данъчна фактура, а преди всичко от реалното извършване на сделките, за които в конкретния случай липсват доказателства. Съдът е приел, че поради липсата на реални доставки по фактурите, разходите, осчетоводени във връзка с тях не са документално обосновани, поради което приходният орган законосъобразно е приложил чл. 26, ал. 2 от ЗКПО преобразувайки финансовия резултат на дружеството с данъчните им основи. Съдът е преценил като неприложимо към конкретния случай решение от 21.06.2012 г. на СЕС, цитирано от процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като не се установявала реалността на процесните доставки. Настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като частично основателна. Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно фактурите от "Дова инженеринг" ЕООД. Както в хода на ревизията, така и в производството по обжалване на РА не са събрани доказателства за наличие на обезпеченост при този доставчик за извършването на доставките. По този начин съдържанието на приложенията, съдържащи описание на извършените работи от това дружество е непотвърдено от други доказателства по делото. Само тези приложения, без да са налице данни за наети от дружеството работници за периода, за осчетоводени разходи от доставчика във връзка с изпълнението на възложените работи, не може да се направи обоснован извод, че фактурите от този доставчик удостоверяват реално изпълнени СМР. След като реалността на доставките по въпросните фактури не е доказана, законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по тях за жалбоподателя поради липсата на основната предпоставка - извършена облагаема доставка, за приложението на механизма на ДДС, част от който е и приспадането на данъчния кредит. Законосъобразно е преобразуван и финансовия резултат на дружеството на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗКПО с данъчните основи по фактурите от посочения доставчик, тъй като необосновано е да се приеме, че е налице реално направен разход по тях при положение, че не е доказано реалното извършване на доставките. Неправилно е решението в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит и начисления допълнително корпоративен данък във връзка с преобразуването на финансовия резултат на дружеството за съответните години във връзка с фактурите от "Проектинженеринг-Строй" ЕООД. Съдът не е изложил съображения, от които да следва, че са обсъдени всички събрани доказателства във връзка с фактурите от този доставчик. Само са констатирани от съда, но са останали необсъдени и неанализирани установените факти от съдебно-счетоводната експертиза, а именно, че е налице плащане по фактурите, че са осчетоводени разходи за заплати, че са заведени материали в счетоводството на жалбоподателя и че са изписвани такива. Необсъдени са останали от съда наличните в преписката справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ с работодател - "Проектинженеринг-Строй". Също така, в изпълнение на принципа на служебното начало съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че не сочи доказателства за релевантно за спора обстоятелство, а именно с оглед обема на фактурираните СМР, какъв кадрови, технически и материален потенциал е необходим за изпълнението им. Едва след това следва да се направи извода за доказаност или не на обстоятелството - разполагал ли е доставчикът с такъв потенциал и в достатъчна степен. Липсата на мотиви по съществени за спора въпроси е нарушение, допуснато от съда, което е съществено и което препятства проверката на касационната инстанция относно правилността на постановения резултат по съдебния спор. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че решението на административния съд в тази част от спора като неправилно следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане в тази част. С оглед изхода на спора следва да се измени решението и в частта за разноските, като се отмени за присъдените над сумата от 610 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2