Решение № 1095 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2009 г.

Решение № 1095 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по жалба на "Струма 1892" АД със седалище гр. Перник срещу Решение № 177 от 11.06.2009 г., постановено по адм. дело № 712/2008 г. от Административен съд - Перник, с което е отменена Заповед № 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник (ДВ бр. 94/2008 г.) в частта й, засягаща имот с идентификатор № 55871.506.58 без сградите в имота и е върната преписката за проверка и изготвяне на кадастрална карта, съобразно заключението на вещото лице. Счита, че решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира направените съдебни разноски.

Ответниците - Агенция по геодезия, картография и кадастър и "Алсистемс" ЕООД, София не изпращат представители и не вземат становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник (ДВ бр. 94/2008 г.) в частта й, засягаща имот с идентификатор № 55871.506.58 без сградите в имота и е върнал преписката за проверка и изготвяне на кадастрална карта, съобразно заключението на вещото лице.

За да отмени обжалвания пред него административен акт, в посочената му част първоинстанционният съд е приел, че "Алсистемс" ЕООД в резултат на възмездна сделка е придобил правото на собственост върху УПИ III, кв. 162б, по плана на гр. Перник, м. "Божилова махала" и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 725 кв. м. и токоизправителна станция. "Струма 1892" ЕООД е собственик на сграда със застроена площ 319 кв. м., построена в същия имот, но без части от терена.

С обжалваната пред него Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Перник. С назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че имот с идентификатор 55871.506.58 по кадастралната карта и кадастралния регистър (УПИ III в кв. 162б по регулационния план на гр. Перник, м. "Божилова махала"), одобрен с процесната заповед, собственост на "Алсистемс" ЕООД е заснет по трайно материализирани огради и сгради, които в западната част на имота се различават от регулационните граници. От констативната част на експертизата се установява, че при извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че имотът е ограден откъм имот с идентификатор 505.829 с метална ограда, към имот с идентификатор 506.57 с метална ограда и сгради, имот с идентификатор 506.65 със сгради и бетонна подпорна стена, имот с идентификатор 506.60 малка част незаградена, сграда, врата на навес, сграда, метална ограда, имот с идентификатор 506.59 с метална ограда и имот с идентификатор 506,56 с метална ограда, сграда, стена на навес, сграда, метална ограда.

При правилно установена фактическа обстановка в първоинстанционният съд е приложил неправилно закона, приемайки, че в случая при издаване на обжалваната пред него заповед административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 14, ал. 1 т. 4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата) - да се съобрази с последния действащ кадастрален и регулационен план за местността - т. е да игнорира наличието на предпоставките по чл. 14, ал. 1 т. 2 от същата.

От събраните по делото доказателства се установява, че в конкретния случай границите на имота са материализирани, по начина посочен в приложение № 1 т. 2.4 от Наредбата.

По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на Глава пета ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Задълженията на последните са визирани в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 т. 1 - 4 - да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци.

Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), а именно:

• чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1 т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1.

• чл. 14, ал. 1 от Наредбата приоритетно от: т. 1). означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2). съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1 т. 3). кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4). регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5). карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други.

Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните- да се ползва действащия кадастрален план и т. н.

В конкретния случай този приоритет е спазен, тъй като органът е заснел на място границите съобразно трайното им материализиране - т. е. по т. 2 на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, тъй като по делото липсват данни за процесния имот да е имало означено местоположение на границите по реда на чл. 14, ал. 1 т. 1 от Наредбата. Установяването на границите на поземлени имоти по регулационни планове е едва по т. 4 на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, която съгласно възприетия от законодателя принцип на приоритетност при установяване на границите следва да бъде приложена в случаите, когато липсват предпоставките по предходните две точки.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено отхвърлена на жалбата на "Алсистемс" ЕООД против Заповед № 18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.

При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените деловодни разноски в размер на 125 лв., от които 100 лв. хонорар за вещо лице при първоинстанционното разглеждане на делото и 25 лв. държавна такса в касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение