Решение № 51 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2377/2013 г.

Решение № 51 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2377/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 417/2013 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия К. Р. С. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 15.11.2013 г. постановено по внохд. № 417/2013 г. на Апелативен съд гр. София е изменена присъда по нохд. № 3741/2012 г. на Софийски градски съд, като е намален размера на наказанието определено на подсъдимия К. С. от седем години лишаване от свобода, на пет години и шест месеца. В останалата й част, с която подсъдимият е признат за виновен на 12.01.2012 г. в [населено място] да е извършил грабеж на лични вещи на стойност 325 лв., при условията на опасен рецидив, от който пострадала св. Т., присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под. К. С.: Основно доводите са за съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата по делото. Възразява се по неправилното кредитиране на показанията на св. Т., по неправилно приемане на показанията на св. О., дадени на досъдебното производство и изцяло отречени още в първоинстанционния съд. Спори се авторството с аргумента, че подсъдимият е признал друго престъпление извършено същата вечер, но категорично отрича да е извършил престъплението, от което е пострадала св. Т. Дословно същите възражения са направени и пред въззивния съд, поради което са уважени всички доказателствени искания на защитата, проведено е съдебно следствие, разпитани са в съдебно заседание на 12.06.2013 г. св. Г., св. О. на 6.11.2013 г., когато е проведена очна ставка между двамата свидетели, относно твърдението на последния, за упражнено насилие върху него в 8-РПУ [населено място], допусната е "свидетелка" при довеждане, която да установи алиби на подсъдимия за времето, в което е извършен грабежът. За тази свидетелка съдействие за довеждането й са декларирали - св. О., сестрата на подсъдимия и защитата му, но до заседанието по същество - четвърто поред, това не е станало. В тази връзка същата "свидетелка" е допусната и при първоинстанционното разглеждане на делото и там не е "осигурена". Жалбата на подсъдимия е изцяло неоснователна и това е така защото: За да потвърди присъдата на Софийски градски съд, относно вината и отговорността на подсъдимия С., въззивния съд е приел по фактите, че на 12.01.2012 г. пострадалата св. Т. се прибирала към дома си в ж. к. Д. Близо до бл. 323 в същия квартал, покрай нея с ниска скорост преминал лек автомобил с ДК [рег. номер на МПС], управляван от св. О., на предна дясна седалка, в който автомобил седял подсъдимият С. В момента на преминаване на автомобила покрай св. Т., която се движила по пътното платно, в посоката на движение на автомобила, подсъдимия се пресегнал през отвореното стъкло на автомобила и дръпнал дамската й чанта. От дърпането свидетелката паднала на земята, а автомобилът увеличил скоростта си на движение и се отдалечил, заедно с чантата на пострадалата и с намиращите се вътре 80 лв., два броя мобилни телефони, лична карта и свидетелство за правоуправление, или вещи и пари на обща стойност 325 лв. Същата вечер пострадалата се явила в 8 РПУ [населено място], където била разпитана - като свидетел и заявила, че може да разпознае извършителя. Свидетелят О. бил разпитан на 30.01.2012 г. и потвърдил изцяло казаното от пострадалата, както относно времето и мястото на извършеното деяние, така относно механизма на отнемането. На 20.01.2012 г. в РПУ било извършено разпознаване по снимки /подсъдимият отказал участие в разпознаване на живо/, при което следствено действие св. Т. посочила подсъдимия С., като лицето, дръпнало чантата й. Горепосочените факти са приети за установени след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Невярно е твърдението в жалбата, че св. Т. не е категорична и това е видно от протокола за разпит в съдебно заседание на 18.10.2012 г., пред Софийски градски съд, в който очевидно няма колебания и несигурност, а напротив - "разпознах човека, който ми дръпна чантата, той е в залата в момента. Подсъдимият в залата е младежът, който видях". На внимателен анализ са подложени и показанията на св. О., като изводът, че следва да се кредитират показанията му, дадени на досъдебното производство е аргументиран и съобразен с правилата на формалната логика. Обсъдени са и обясненията на подсъдимия, които правилно са приети като такива в разрез със събраните по делото доказателства. Доводът на защитата, че подсъдимият е признал друг грабеж, извършен същата вечер, няма как да бъде приет като обстоятелство, имащо значение за отговорността му по извършеното на 12.01.2012 г., от което деяние е пострадала св. Т. При правилно и безпротиворечиво установените факти и законът е приложен правилно. На инкриминираната дата и място подсъдимият е извършил грабеж на вещи и пари, при условията на опасен рецидив и по този закон е осъден, т.е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение