Решение № 9667 от 1.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на П. Цанев, представляван от адвокат П. Христова против Решение 268/07.03.2022 г., постановено по административно дело 2300/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 339/16.08.2021 г. на Кмета на Район Приморски община Варна, нареждаща премахване на незаконен строеж Триетажна сграда с тераса с вграден басейн, едноетажна тухлена постройка и масивна плътна ограда с масивен портал, находящ се в ПИ с идентификатор 10135.2563.741 по КККР на гр. Варна. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановен в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна, Кмет на Район Приморски община Варна, посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Постъпил е отговор от адвокат Е. Маркова, като пълномощник на Г. Угринов, К. Угринов, М. Георгиева, И. Сакъзов и К. Сакъзов, с който се оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В хода на съдебното производство са събрани необходимите и относими доказателства, в това число е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, същите са анализирани подробно, след което са възприети правилни фактически установявания. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд съд Варна е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните от страните възражения. Възприетите от съда правни изводи, обуславящи изхода на спора, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съответни на закона, обосновани и логични. Правилни са изводите на съда за компетентност на органа, издал процесната заповед при условията на делегирани права. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, въпреки, че соченият за извършител на строежа не е присъствал на извършената място проверка и не е получил лично съставения констативен акт. Невръчването или нередовното съобщаване на констативния акт на неговия адресат, не е самостоятелно основание за отмяна на заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като по повод на нейното съдебно обжалване той е имал процесуалната възможност да се защити, като изложи всичките си доводи и възражения, което не е успял да стори в хода на административното производство. От събраните по делото доказателства е установено наличието на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, представляващ триетажна сграда с тераса с вграден басейн, едноетажна тухлена постройка и масивна плътна ограда с масивен портал плътна ограда, изграден в периода 1996 1998 г. от П. Цанев. От страна на оспорващия не са оборени констатациите на административния орган относно вида на строежа, неговото местоположение и изграждането му без строителни книжа. С оглед периода на извършване на строежа, за установяване на неговата търпимост е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ, която изисква допустимост по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или съгласно ЗУТ. От заключението на вещото лице е установено, че процесният строеж не съответства както подробния устройствен план от 1993 г., така и на този от 2020 г. Не са спазени и строителните правила и норми, действали тогава и сега, доколкото от юг навлиза в улична регулация, попада върху трасе на водопровод и неговия сервитут, както и не са спазени нормативите за разстояния до страничните регулационни линии и до дъното на парцела. По отношение на жилищната сграда с тераса и басейн е налице и влязъл в сила отказ за узаконяване, издаден по реда на § 184 ПЗР ЗИДДУТ, поради което приложение следва да намери разпоредбата на § 184, ал. 12, съгласно която строежи по отношение на които производството е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ. Основното възражение на касационния жалбоподател е свързано с твърдението, че само той е ползвал имота и го е придобил по давност, което не било изследвано от съда. Това негово твърдение е напълно неотносимо към конкретния правен спор, който касае единствено преценка за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, без да се интересува от собственическите претенции по отношение на него от страна на извършителя му. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебното решение, с което е отхвърлена подадената жалба поради законосъобразност на оспорената заповед е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Същевременно, извършвайки служебна проверка за допустимост на съдебното решение в неговата цялост, касационният съд установи, че Административен съд Варна неправилно е конституирал като заинтересовани страни по делото собствениците на имота, в които са разположени незаконните строежи. В съдебното производство по оспорване на заповед, нареждаща премахване на незаконен строеж няма заинтересовани страни. Страни са само оспорващият заповедта и органа, който я е издал. Всяко лице, което твърди, че има правен интерес от оспорването има право на самостоятелна жалба, чиято допустимост подлежи на съдебна преценка, но в случай, че такава жалба не е депозирана, съдът няма право да конституира трети лица като заинтересовани страни, позовавайки се на притежавани от тях вещни права върху строежа и/или имота, върху който е изграден. Поради изложеното, съдебното решение по отношение на конституираните от съда заинтересовани страни, в това число и по отношение на присъдените в тяхна полза разноски, следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част да се прекрати. На същото основание не следва да се обсъжда и депозирания от тях отговор, както и претенцията им за разноски за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,