Решение № 369 от 17.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2014 г.

Решение № 369 от 17.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 973/23.07.2014 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. В. Н. - пълномощник на К. А. Х. против въззивно решение № 700/17.12.2013 г. по в. гр. дело № 1015/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1185/05.07.2013 г. по гр. д. № 7420/2012 г. на Плевенски районен съд, в частта му, с която И. Н. Н. и Г. А. П. са осъдени да заплатят на К. А. Х. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - притеснения и неудобства от съществуващото фактическо положение от незаконосъобразните им действия, във връзка с изграждането на сграда, в дворно място в [населено място], за периода от 1995 г. до 21.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2012 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2 500 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплащане на неустойка по прекратен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 28.12.2011 г., поради незаконосъобразните им действия във връзка с изграждането на сграда в дворно място в [населено място], за периода от 1995 г. до 21.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 09.11.2012 г. до окончателното й заплащане и е постановено ново, с което са отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос: при неправилно квалифициран иск в първата инстанция, необходимо ли е въззивния съд да даде указания на ищеца, относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест или е длъжен да се произнесе по делото, съобразно дадената правна квалификация и установените по делото факти и обстоятелства, т. е. за правомощията на въззивната инстанция, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК - № 226 от 03.08.2011 г. по гр. д. № 1470/2011 г. на III г. о.; Решение № 329 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г. на III г. о.; Решение № 138 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 1127/2010 г. на IV г. о.; Решение № 375 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 931/2009 г. на IV г. о; Решение № 673 от 29.09.2009 г. по гр. д. № 2868/2008 г. на III г. о.; Решение № 439 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 476/2009 г. на IV г. о.; Решение № 398 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на IV г. о.; Решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на II т. о. и Решение № 75 от 28.05.2010 г. по т. д. № 923/2009 г. на II т. о., която се споделя изцяло от настоящия състав, а именно: Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 г., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск. По касационните основания В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че наличието на договор между страните е основание отношенията между тях да се разглеждат на тази плоскост. Неправилна е преценката на характера на настъпилите негативни правни последици за касатора/ищец от действията и бездействията на ответниците от нереализиране на дължимото по договора и от неправомерното им поведение в хода на строежа на сградата. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Г. А. П. и И. Н. Н., чрез пълномощника си адв. С. П., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. За да постанови този резултат въззивната инстанция е разгледала иска на основание дадената от ищеца правна квалификация на иска - чл. 45 ЗЗД. Отхвърлила е иска по съображения, че отношенията между страните с оглед изложените обстоятелства, на които основават иска си имат за основание сключения договор между тях и следва да бъдат уредени на това основание, като се изследват клаузите на сключения между тях договор, наличието на неизпълнение и наличието на вреди, които са пряка и непосредствена последица от това неизпълнение, момента на възникването на право на обезщетение за всяка от претърпените вреди. Приела е, че не се твърди и е недоказано по делото, тежестта за което е върху ищеца, противоправно поведение на всеки от ответниците, произтичащо от общото задължение да не се вреди другиму или от нарушение на конкретни нормативни правила, а наличието на неточно или непълно изпълнение на договорното задължение по цитирания договор не би могло да обоснове извод за увреждане, ангажиращо деликтната отговорност на ответниците. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд правилно е приел, че увреждането е във връзка с изпълнение на договор за учредяване на право на строеж между страните от 14.03.1994 г., в който случай възниква договорна отговорност, която изключва деликтната отговорност. Въведените както в исковата молба, така и в уточняващата молба подробни обстоятелства за извършените преустройства и промени по сградата, в отклонение на проектите за строеж, които пречат за въвеждането й в експлоатация, сочат на претенция за вреди, възникнали от неизпълнение на договорно задължение. В нарушение на материалния закон въззивният съд не е квалифицирал иска като такъв по чл. 82 ЗЗД, съобразно изложените обстоятелства, а като иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, съобразно дадената от ищеца квалификация, която не е задължителна за съда. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с извършване на съответни процесуални действия при произнасяне по съществото на гражданскоправния спор. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение