Решение № 8509 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15018/2010 г.

Решение № 8509 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15018/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 78, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Образувано е по касационна жалба на "Никсте" ООД, гр. Пловдив, против решение № 1307 от 12.10.2010 г. по адм. дело № 747 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт - предписание по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗНЗ за прилагане на принудителна административна мярка, издаден от ст. инспектор в Дирекция " Инспекция по труда " - Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗНЗ. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е принудителната административна мярка, приложена на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗНЗ с протокол изх. № 416/31.03.2010 г. на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, състояща се в дадено задължително предписание на "Никсте" ООД, гр. Пловдив, да преустанови предоставянето на посреднически услуги по заетостта съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив е обосновал правилния извод за прилагане на принудителната административна мярка при спазване на административнопроизводствените правила за упражняване на контрол по чл. 76 от ЗНЗ и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 78, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ. След подробно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните съдът обосновано е приел, че дружеството - жалбоподател е извършвало посреднически услуги по заетостта по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗНЗ без да е регистрирано в Агенцията по заетостта и без издадено удостоверение от министъра на труда и социалната политика съгласно изискването на чл. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с ПМС № 107 от 17.05.2003 г. Изводите на първоинстанционния съд произтичат от анализа на сключените договори с възложителите Валери Станчев Георгиев и Павел Христов Павлов, които имат за предмет консултиране на лицата за самонаемането в чужбина, за извършването на независима икономическа дейност в чужбина, за младежки програми, специализации и стаж в чужбина, както и обучение в чужбина /чл. 1, ал. 1, т. 1 от договорите/; подаване от тяхно име и за тяхна сметка на нужната документация с цел да бъдат годни кандидати за заетост в чужбина /чл. 1, ал. 1, т. 4/.; организиране на срещи между възложителя и посреднически фирми, предлагащи заетост в България и чужбина /чл. 4, т. 9/ и пр. С декларации към договорите възложителите са се задължили да представят автобиографии и снимки, посочили са езиците, които владеят и работата, с която искат да се заемат в чужбина (в промишлеността и производството; барман, сервитьор). Възложителите също така са се задължили да заплатят уговорената цена при подписване на договора; да подпишат информационна карта и декларация с данни и информация, по бланки на изпълнителя; да не отказват контакт с изнамерени от изпълнителя фирми потенциални контрагенти на възложителя и пр. /раздел II, чл. 2/. Описанието на договорените дейности, извършвани от дружеството като изпълнител, ги квалифицира като посреднически по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Целта е да се постигне сключването на договор между две страни - възложителя като годен кандидат за заетост и работодател, посочен от друга посредническа фирма, предлагаща заетост. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на съдебното решение. "Изведените от административния съд теоретични постановки" съгласно употребения в касационната жалба израз не са опорочили направените фактически констатации. Установените по делото факти се субсумират в хипотезисите на чл. 26, точки 1 и 5, намиращи систематичното си място в глава шеста, раздел I Посреднически услуги, от Закона за насърчаване на заетостта. С цитираните клаузи на двата анализирани договора, които са послужили като фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, касаторът в качеството му на изпълнител се е задължил да извършва посреднически услуги по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗНЗ - информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и по чл. 26, т. 5 от ЗНЗ - насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави. Безспорен е фактът, че тези дейности са договорени и осъществявани в нарушение на императивното изискване на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа във вр. с чл. 27, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ за задължителна регистрация на извършващото посредническа дейност лице в Агенцията по заетостта. Поради липса на регистрация на посредника сключените договори за извършване на посреднически услуги по ЗНЗ не са били регистрирани по реда на чл. 39 от цитираната наредба след заплащане на определената от Министерския съвет такса. Неоснователно е искането за прилагане на образуваното НАХД № 3285/2010 г. на Пловдивския районен съд, по което според твърдението на касатора, е установена "съвсем различна фактическа обстановка". При направената служебна справка се установи, че решение № 2005 от 08.11.2010 г. по НАХД № 3285/2010 г. е било отменено от Административен съд - Пловдив и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на обжалваното съдебно решение законосъобразно е прието, че административнонаказателната отговорност, която се е реализирала чрез издаване на наказателно постановление, е независима и самостоятелна от принудителната административна мярка, която е израз на държавна принуда и е приложена чрез оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са подробно изложените в касационната жалба оплаквания за материалноправни нарушения. Първоинстанционният съд е приложил правилно относимите към фактите материалноправни норми на чл. 26 и чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта. Предлаганата с договорите посредническа дейност за консултация за специализация, стаж и обучение в чужбина, попада в уредената хипотеза от чл. 26, т. 1 от ЗНЗ. Непрецизното й квалифициране като посредническа дейност по чл. 26, т. 4 от ЗНЗ - насочване към обучение на възрастни - не е опорочило правните изводи на първоинстанционния съд относно наличието на доказани нарушения по ЗНЗ, които следва да бъдат преустановени. Сключването на договори за извършване на посреднически дейности без предварително разрешение представлява нарушение на ЗНЗ. Касаторът е манифестирал волята си да извършва регулирани от ЗНЗ посреднически дейности и със сключените договори е започнал изпълнението им, с оглед на което твърдението му, че всъщност не е изпълнил договорните си задължения, е ирелевантно за изхода на спора. Нарушението по своята правна природа е формално, а не резултатно, т. е. не е необходимо да са настъпили измерими вреди. Решението на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против оспореното предписание по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗНЗ за преустановяване на посреднически услуги по заетостта, е правилно и законосъобразно. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,