Решение № 10504 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Био Аква Ферм ООД, чрез адв. Манолов, срещу решение 2224 от 10.03.2025 г., постановено по адм. д. 1715/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ РД-349/04.09.2024 г., издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство 2007 2013 г. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че соченото нарушение не изпълнява критериите за нередност, поради което неприлагането на ЗУСЕСИФ е довело до незаконосъобразност на процедурата по издаване на АУПДВ. Излага се твърдение, че нарушението е недоказано, тъй като още на 23.01.2018 г. е представен статистически формуляр с пълна информация за 2017 г. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и оспорения акт. Претендирa сторените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство 2007 2013 г., чрез юрк. Полихронова, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ РД-349/04.09.2024 г., издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство 2007 2013 г., с който на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 162, ал. 2, т. 8 във вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 3, бук. "р" и чл. 96 от Регламент /ЕО/ 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 г., чл. 6, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, чл. 46 във вр. с чл. 41 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 6/03.05.2012 г., чл. 27, ал. 1 във вр. с чл.11 от ДБФП 64/06.04.2012 г., е определена за възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/ в размер на 125 349,27 лв. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган - Изпълнителния директор на "ИАРА" гр. Бургас, в рамките на неговата териториална и материална компетентност. Съдът не е констатирал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 6, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и предвид обстоятелството, че не попада в обсега на ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция, съдът е обосновал извод, че законосъобразно е приложен общият ред за установяване на публичните държавни вземания с АУПДВ на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, като касаторът е уведомяван своевременно от УО за сигнала за нередност, неговото адмнистрриране и стартирането на процедура по издаване на АУПДВ. Изложил е подробни мотиви, че АУПДВ е издаден в предвидените за това срокове, както и е отхвърлил наведените възражения за изтекла погасителна давност. По същество на спора АС - Бургас е приел за безспорно установено нарушението на чл. 42, ал. 1 във вр. с чл. 41 от Наредба 6/03.05.2012 г. и на чл. 14, ал. 4, т. 10, ал. 5, чл. 35 във вр. с чл.11 и чл. 36 от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ 64/06.04.2012 г., тъй като исканата информация и документи от касатора не са представени, въпреки че му е дадена няколкократно възможност. Относно размера на подлежащата за възстановяване БФП в решението е посочено, че законосъобразно същият е определен в съответствие с Методиката за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от ОП за развитие на сектор Рибарство, съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 г., издадена от директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, обн. в ДВ бр. 38 от 24.04.2020 г. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. От събраните по делото доказателства се установява, че е сключен административен договор 64/06.04.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между "ИАРА" гр. Бургас и касатора. Видно от чл. 11 от сключения договор, УО упражнява постоянен контрол върху целевото използване на инвестицията, като при осъществяване на контрола извършва проверки на място, изисква документи и сведения, както и необходимата информация по осъществяване на инвестицията. Тези права УО има и след предоставянето на помощта за установяване на целевото й използване. В чл. 14, ал. 2 е посочено, че ползвателят на БФП е длъжен да предостави на УО необходимата информация и изискуемите документи, свързани с осъществяване на инвестицията, както и да осигури достъп на експертите от ИАРА за проверки на място и осъществяване на предварителен, текущ и последващ контрол, а ал.4, т. 10 от същия член вменява задължение на ползвателя да представя всяка поискана информация, свързана с предмета на инвестицията. Съгласно чл. 27 от цитирания договор, ползвателят връща предоставената му безвъзмездна финансова помощ от момента на извършване на нарушение, респективно неговото установяване, когато не изпълнява задълженията си по договора. В чл. 36 от ДБФП страните са уговорили, че помощта се отпуска при условията на сключения договор и на действащите нормативни актове. В случая приложение намира Наредба 6/03.05.2012 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. "Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркеинг по продукти от риболов и аквакултура" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007 - 2013 г. В чл. 41 от цитираната наредба е посочено, че ИАРА осъществява последващ контрол върху целевото използване на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ, а чл. 42 предписва, че бенефициентът е длъжен да представя всяка поискана информация, свързана с предмета на проекта (инвестицията) на упълномощени представители на ИАРА или други конкретно цитирани в разпоредбата лица. Съгласно чл. 46 от Наредба 6/03.05.2012 г., при неспазване на условията по чл. 40 - чл.44, получената по БФП се обявява за изискуема от изпълнителния директор на ИАРА и се открива процедура по възстановяване на отпуснатата БФП. От събраните по делото доказателства се установява, че с писма от 01.02.2018 г., 12.04.2018 г., 15.05.2018 г. и 11.07.2018 г. от касатора многократно е изисквано да представи информация относно изпълнението на задълженията си за календарната 2017 г., като в отговор управителят на дружеството не само не е представил изисканите му документи, а е заявил, че за него не съществува такова задължение, тъй като програмният период е изтекъл. В последващ отговор е заявил, че за проверявания период технологично не е било възможно да извършва добив на черни миди, но отново не е представил изисканите му документи, свързани със счетоводно отчитане на извършваната от него дейност, въпреки че последните са изрично описани от административния орган и е следвало такива да са били налични в счетоводството му. В резултат на това поведение административният орган е изготвил сигнал за нередност, за който на касатора двукратно е изпратено писмо, с което е уведомен за администрирането на сигнал за нередност и за пореден път е приканен да представи изисканата му информация. Писмото е върнато като непотърсено, в резултат на което впоследствие е връчено на упълномощения от дружеството адвокат. Последният с писмена декларация заявява, че не е успял да се свърже с управителя на дружеството, съответно да представи документи. Чак към момента, в който касаторът е уведомен за започване на производство по издаване на АУПДВ, на 10.05.2024 г. последният е представил протокол за установяване на условен актив, обяснителна записка към аналитична оборотна ведомост за 2017 г. и извлечение от оборотна аналитична ведомост, които документи отново не покриват по съдържание изисканата му счетоводна отчетност. В тази връзка напълно неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото са изложените в касационната жалба твърдения, че нарушението е недоказано. Действително на 23.01.2018 г. е представен статистически формуляр с информация за 2017 г., но представянето на този документ предхожда извършената проверка и последният не покрива по съдържание счетоводните документи, които впоследствие са изискани от дружеството във връзка с изпълнението на инвестицията. Предвид изложеното и установеното поведение на касатора, настоящият състав намира нарушението за безспорно доказано. Неоснователен е наведеният в КЖ довод, че е следвало да се приложи ЗУСЕСИФ, което е довело до незаконосъобразното издаване на АУПДВ. По този закон предоставената финансова помощ може да се отмени или намали чрез извършване на финансова корекция. Основанията за да се приеме наличие на финансова корекция са изброени изчерпателно в чл. 70, ал. 1, т. 1-10, като конкретния случай не попада в нито една от тях. Съгласно цитираната разпоредбата финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция само на някое от лимитирано посочените правни основания посочени в т. 1-10. Според чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за друга нередност, извън посочените в т. 1 - 9, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В чл. 42 от Наредба 6/2012 г. е предвидено задължение на бенефициера да осигури както преди започване, така и в хода на изпълнение на проверката целия набор от изискана документация и информация, свързани с проекта, изискана преди започването или в процеса на извършване на проверката. Съгласно чл. 46 от същия акт, при неспазване на условията по чл. 40 - 44, получената по реда на тази наредба безвъзмездна финансова помощ се обявява за изискуема от изпълнителния директор на ИАРА и се открива производство по възстановяване на отпуснатата сума. При тази нормативна регламентация неизпълнението на конкретно вмененото задължение на бенефициера е нарушение, но то не представлява нередност, за която да бъде определена финансова корекция. При доказано неспазване на някое от условията по чл. 40 - 44 от Наредбата, органът образува производство за връщане на сумата по договора, тъй като законодателят е посочил, че тя е станала недължимо платена. Съгласно чл. 6, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г., извън основанията по ал. 4, се установява с акт за установяване на публично държавно вземане, издадено от изпълнителния директор на ИАРА по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Всичко гореизложено, както и цитираната нормативна уредба води до безспорния извод, че посочените в акта на органа правни основания кореспондират с фактите по делото, с оглед на което законосъобразно е издадено АУПДВ, а не решение за финансова корекция. Законосъобразно е определен и размерът на подлежащата за възстановяване БФП съгласно Методика за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от ОП за развитие на сектор Рибарство, съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 г., издадена от директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, обн. в ДВ бр. 38 от 24.04.2020 г., който е 10% от изплатената БФП в размер на 1 253 492,74 лв. С оглед изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и претенцията на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сума в размер на 200 лв., на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,