Решение № 11729 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2015 г.

Решение № 11729 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 227 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С решение № 11442 от 30.10.2015 г. по адм. дело № 3581/2015 г. Върховният административен съд, второ отделение е отменил решение № 2568 от 24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1369/2014 г. по описа на Административен съд - П. и определение № 208 от 26.01.2015 г. по същото дело, с което искането за редуциране на присъдените разноски е оставено без уважение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 224 АПК. На основание чл. 227, ал. 2 делото е насрочено в открито съдебно заседание с назначаване на тройна съдебно - техническа експертиза и за събиране на доказателства. Жалбоподателите кметът на община Асеновград, "ИДМ - 94" ЕООД и Н. К. К., чрез техните процесуални представители изразяват становище за недопустимост на оспорването срещу заповед № А-2131/12.10.2009 г., алтернативно - за неговата неоснователност. Претендират присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. О. А. А. Г. лично и с упълномощения от нея адвокат, застъпва становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. О. Д. Г. Д. и П. М. М. не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата срещу оспорения административен акт. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 227, ал. 2 АПК, приема следното: Производството се развива след повторна отмяна от касационната инстанция на обжалваното пред нея първоинстанционно решение. По делото са приети основно и допълнително заключение на допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства, представени от административния орган. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство по чл. 227, ал. 2 АПК е заповед № А-2131/12.10.2009 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 25 и чл. 110, ал . 1, т. 3 и 4 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за застрояване с работен устройствен план (ПУП - ПЗ с РУП) за УПИ I-1164 и II-1163, кв. 81 по плана на гр. А., като се установява нов начин и характер на застрояване - средноетажно свързано застрояване с Нк до 15 м съгласно нанесените задължителна и ограничителна линии с червен цвят и показатели на режим на застрояване със син цвят на приложения проект. По делото е установено, че административното производство е започнало по молба вх. № 94-Д- 327 от 3.08.2009 г. на Д. Г. Д. и Н. К. К., с която е направено искане за одобряване на РУП за имот 00702.151.22, кв. 81 по плана на Асеновград. Приложени са нотариални актове № 604/1986 г. и № 200/2008 г. Със заповед № А-1708 от 4.08.2009 г. на кмета на община Асеновград на основание чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУТ е разрешено да се изработи РУП за УПИ I-1164 и УПИ II-1163, кв. 81 по плана на Асеновград. С решение, обективирано в протокол № 21 от 29.09.2009 г. ЕСУТ при община Асеновград е разгледал представения от заявителите проект за изменение на ПУП - ПЗ с РУП и е предложил на кмета на община Асеновград да издаде заповед за одобряването му. Издадена е оспорената заповед № А-2131/12.10.2009 г., с която административният орган е одобрил изменение на ПУП - ПЗ с РУП, като се установява нов начин и характер на застрояване за двата УПИ I-1164 и II-1163 - средноетажно свързано застрояване с Нк до 15 м. Представено е споразумение от 23.06.2009 г. между собствениците на УПИ II-1163 - П. М. М. и УПИ I-1164 - Д. Г. Д. и Н. К. К. за промяна на застроителния план при условията на ЗУТ във връзка с извършване на свързано застрояване между двата имота. Оспорващата в първоинстанционното и ответник в настоящото производство А. А. Г. е собственик на УПИ ХIII-1166, който е съседен на един от имотите, предмет на разработката - УПИ I -1164, кв. 81. От приетите основно и допълнително заключение на тройната съдебно - техническа експертиза се установява следното: предвижданията на ПУП, одобрен със заповед № А-19/1992 г. за територията на кв. 81 по отношение на УПИ I-1164, УПИ II-1163 и УПИ XIII-1166 е за нискоетажно свободно застрояване, като извадката от действащия ПУП, на базата на който е изготвен оспорения ПУП - ПЗ с РУП, съответства на корекциите, показани в графичната част и съобразно записа в заповедта от 1992 г. Съгласно графичната част на проекта и обяснителната записка към него с оспорената заповед се променя начинът на застрояване по действащия ПУП от свободно на свързано между два имота - УПИ II-1163 и I-1164. Застроителната линия на новопредвиденото застрояване в УПИ I-1164, кв. 81 по отношение страничната регулационна линия с УПИ XIII- 1166 е съответно: за установената с вътрешна плътна задължителна линия височина на сградата 10 м е котирано отстояние от З м; за височината на сградата 12 м е котирано отстояние 4 м, а за височина 15 м е котирано отстояние 5 м. Застроителната линия по РУП на новопредвиденото застрояване в УПИ I-1164, кв. 81 спрямо съществуващата сграда в УПИ XIII- 1166 е както следва: за установената с вътрешна плътна задължителна линия височина на сградата от 10 м, 12 м и 15 м е предвидено съответно отстояние от 6 (3+3) м, 7 (3+4)м и 8 (3+5) м, получени сумарно от записа в графичната част на РУП. В графичната част на ПУП-ПЗ линиите на застрояване на новопредвидената сграда в УПИ I-1164, кв. 81 са прекъснати ограничителни такива, а в РУП са плътни задължителни линии. Предвидената дълбочина на застрояване в ПЗ и РУП не е отразена, но по мащабно измерване в графичната част е около 20 м съгласно основното и 20,50 м по допълнителното заключение. Застрояването в УПИ I-1164, кв. 81 е разработено за имот с лице спрямо две улици, поради което по отношение на УПИ XIII-1166 се разглежда като застрояване спрямо страничната регулационна линия. Вещите лица са приели, че разстоянието между съществуващата в УПИ XIII-1166 и новопредвидената в УПИ I-1164 сграда следва да е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите за дълбочината на сградата до 14 м - чл. 31, ал. 5 във вр. с ал. 4 ЗУТ. Посочили са, че в указаното със задължителни линии новопредвидено застрояване в РУП графично не е показан отстъп спрямо страничната регулационна линия с УПИ XIII-1166 за дълбочината на сградата над 14 м. Линиите на новопроектираното застрояване в РУП е следвало да отстъпват навътре в УПИ I-1164 съответно с по 0,30 м на всеки линеен метър от увеличаващата се дълбочина след 14 м спрямо изискуемото отстояние от страничната регулационна линия съгласно приложената таблица, което изискване от 15-тия метър дълбочина на сградата за съответното тяло (брой етажи 3, 4 и 5) не е спазено. От югоизточния ъгъл на жилищната сграда в ПИ 515.21, съставляващ УПИ XIII-1166, кв. 81, измереното перпендикулярно на регулационната (кадастралната) граница разстояние е 2,8 метра, т. е. с 0,20 м по-малко от изискуемото отстояние от 3 м от регулационната граница с УПИ I-1164, кв 81, поради което са приели наличие на условията за приложение на чл. 36, ал. 1 ЗУТ и спазването им за дълбочината на новопредвидената сграда до 14 м. Предвид ограничителните линии на застрояване в ПЗ експертите са дали заключение, че същият е изготвен в съответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 2, буква "е" от Наредба № 8/2001 г на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, а по отношение на одобрения РУП са констатирали нарушения на изискванията по всички точки на чл. 62, ал. 3 от същата наредба. При така установените факти настоящият съдебен състав приема следното от правна страна: По допустимостта на жалбата на А. Г.: Оспорената заповед № А-2131/12.10.2009 г. на кмета на община Асеновград е индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 25 и чл. 110, ал . 1, т. 3 и 4 ЗУТ. С нея се променя начинът на застрояване по действащия ПУП от свободно на свързано между двата имота - УПИ II-1163 и I-1164 и характерът на застрояване - от ниско в средноетажно жилищно застрояване. В разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ е определен кръга на заинтересованите лица в административното производство по одобряване на устройствените планове и техните изменения, а именно собствениците и носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. В случая с обжалваната заповед едновременно се одобрява изменение на ПЗ и РУП по отношение на два УПИ. С одобрения проект не се променя предназначението на имотите, предмет на разработката и не се предвижда свързано застрояване със собствения на Гъркова имот и съседния такъв УПИ I-1164. Затова жалбоподателката може да бъде заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. ал. 1 ЗУТ само в хипотезата, когато се допускат намалени разстояния. В ПЗ застрояването е предвидено с ограничителни прекъснати линии без да са посочени конкретни отстояния до границите на съседните УПИ. Видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по графични данни на РУП такива намалени отстояния са налице. Съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ при средно жилищно застрояване, каквото е предвидено с оспорения ПУП, нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината на сградата, а според ал. 4 на същата норма разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. Съгласно чл. 31, ал. 5 ЗУТ (в относимата редакция към датата на издаване на заповедта - ДВ, бр. 65/2003 г.) нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 14 м. При сгради с по-голяма дълбочина разстоянията се увеличават с 30 на сто за дълбочината над 14 м. В случая в оспорения ПУП не е означена дълбочината на сградите, но по графични данни новопредвиденото застрояване в УПИ I-1164 е с дълбочина 20,50 м и за него са приложими изискванията на чл. 31, ал. 5 ЗУТ. От заключението на експертизата се установява, че изискванията за разстояние спрямо дълбочината на сградата над 14 м не са спазени. При тези данни следва да се приеме, че са предвидени намалени отстояния между сградите на основното застрояване на УПИ I-1164 и УПИ ХIII-1166. Оспорващата е в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, което обосновава правния интерес на Гъркова от обжалване на заповедта. Актът й е съобщен надлежно по предвидения в закона ред на 9.12.2011 г., а жалбата до съда е подадена на 20.12.2011 г. Узнаването за издадената заповед е ирелевантен факт и не е равнозначно на съобщаване по смисъла на закона. Следователно, оспорването е допустимо като предявено от активно процесуално легитимирано лице срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Доводите за неговата недопустимост са неоснователни. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 129, ал. 2 ЗУТ (редакция - ДВ, бр. 17/2009 г.) във вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ. В частта на одобряване изменението на застроителния план актът е незаконосъобразен по следните съображения: В заявлението на Д. Г. Д. и Н. К. К. до административния орган, подадено по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, е направено искане за одобряване на РУП. Липсва искане за изменение на ПУП - ПЗ от иницииралите административното производство лица. Няма и твърдения за наличие на такова. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ (редакция - ДВ, бр. 61/2007 г.) компетентният орган по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението допуска с мотивирано предписание или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Със заповедта от 4.08.2009 г. на основание чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 110, т. 3 и т. 4 ЗУТ кметът на община Асеновград е разрешил изработване на проект за РУП за УПИ I-1164 и УПИ II-1163, кв. 81 по плана на Асеновград. Липсва волеизявление за допускане на изменение на ПУП - ПЗ. Посочването на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ като правно основание не може да се приравни на предписание за допускане да се изработи проект за изменение на ПЗ. Подадената от заявителите молба за одобряване на РУП определя обхвата на предложената разработка. Въпреки приложените към искането документи - проект за изменение на ПУП - ПЗ с РУП за УПИ I-1164 с контактен УПИ II-1163, административният орган е дал разрешение само да изработване на РУП, което няма данни да е обжалвано и е влязло в сила. Обемът на мотивираното предписание определя и параметрите на окончателната заповед, с която се одобрява или отказва одобряване изменението на ПУП. Издаването на предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е задължителна част от предвидената в ЗУТ процедура за изменение на ПУП. С оспорената заповед кметът на община Асеновград е пренебрегнал както обхвата на исканото изменение, така и даденото предписание, като ги е разширил. От това следва, че заповедта относно одобреното изменение на ПУП - ПЗ е издадена без изискуемото от закона мотивирано предписание за допускане изработването на проект за изменение на ПУП - ПЗ, което представлява съществено нарушение на специалните административнопроизводствени правила по ЗУТ и съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта в тази част по чл. 146, т. 3 АПК. Несъобщаването на проекта за изменение на застроителния план с РУП на оспорващата Гъркова не е съществено нарушение на процесуалните правила. То не е довело до нарушаване правото й на защита, тъй като с подаване на жалбата срещу заповедта до съда същата е направила всички свои възражения. Оспореният акт относно изменението на застроителния план е издаден на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ (редакция към момента на издаване на заповедта) - съгласие на заинтересованите собственици. Това са собствениците на имотите, за които се отнася одобреното изменение и са пряко засегнати от него, в случая - собствениците на УПИ I-1164 и II-1163, кв. 81 по плана на гр. А., в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. В случая тяхното съгласие е налице и е обективирано в представеното по делото споразумение от 23.06.2009 г. за промяна на застроителния план във връзка с извършване на свързано застрояване между двата имота. Като собственик на съседен имот, съгласието на Гъркова не е необходимо при изменение на плана на посоченото основание. Тя има право на жалба само защото е предвидено намалено отстояние от съществуващата в имота й сграда и новопредвиденото строителство в съседните имоти. Съгласно чл. 18, ал. 1 и чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ с плана за застрояване се определят конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване, максималната плътност и интензивност на застрояване, максималната свободна дворна площ, минималната задължително озеленена дворна площ, начинът и характерът на застрояване и линиите на застрояване. В случая с оспорения ПЗ е предвидено свързано средно застрояване между два поземлени имоти с височина на сградите на основното застрояване до 15 м. Застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво - чл. 25 ЗУТ. Вътрешните линии на основното застрояване са задължителни, до които е задължително да се разположи застрояването и ограничителни, до които застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях съгласно изискванията към графичните материали към проекта за ПЗ по чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "е" от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Според графичната част на плана за застрояване сградите в двата УПИ, предмет на разработката, са очертани с ограничителни линии. Въпреки че формално са изпълнени изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 48, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8/2001 г. за съдържание на ПЗ, настоящият съдебен състав не възприема заключението на вещите лица за правилно проектирани съгласно изискванията за такъв вид план ограничителни линии за застрояване, след като те не съответстват на нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване до страничната граница на имота. Ограничителните линии определят обема, в който застрояването може да се разположи, т.е. те очертават максималните предели на строителството и въпреки че не сочат конкретното разположение на сградата е недопустимо да се нанасят в нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ. Застроителната линия на новопредвиденото застрояване в УПИ I-1164, кв. 81 за височината на сградата 10 м е на отстояние от 3 м от странична регулационна линия на УПИ XIII-1166; за височината на сградата 12 м е котирано отстояние 4 м, а за височината 15 м е котирано отстояние 5 м, които разстояния са приложими за сгради с дълбочина до 14 м. Двата УПИ, предмет на разработката, са с дълбочина на новопредвидените сгради над 14 м, като сградата откъм УПИ XIII-1166 е с дълбочина 20,5 м. Нарушена е разпоредбата на чл. 31, ал. 5, изр. 2 (редакция към датата на издаване на заповедта) ЗУТ, съгласно която нормативите за разстояния се увеличават с 30 на сто за сгради с дълбочина над 14 м. В ПЗ, както и в РУП, не е посочен отстъп за дълбочината на сградата над 14 м. В административния акт и в приложенията към него няма позоваване на предпоставките на чл. 36 ЗУТ за допуснатите намалени отстояния. Липсват и фактически основания, от които може да се извлече волята на административния орган за наличие на условия за отклонения от правилата и нормативите за застрояване. В обяснителната записка единствено е посочено, че проектът на ПЗ променя начина - от свободно на свързано между двата УПИ, предмет на разработката и етажността на застрояване от нискоетажно до средноетажно застрояване с кота корниз до 15 м спрямо прилежащия терен за устройствена зона Ц (смесена централна територия). По изложените съображения оспорената заповед в частта, в която е одобрено изменение на застроителния план е издадена при неспазване на изискванията за форма по чл. 59, т. 4 АПК, при съществено нарушение на процедурата и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Тази незаконосъобразност на ПЗ има за последица и незаконосъобразност на одобрения заедно с него РУП, доколкото последният цели конкретизиране на действащ ПУП. Допълнително следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Съгласно ал. 2 от същата норма работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. В случая РУП е изработен едновременно с ПЗ, което е допустимо. Видно от графичната част на одобрения ПУП задължителните линии на застрояване, предвидени с РУП съвпадат с ограничителните такива по одобрения със заповедта ПЗ. Настоящият състав приема, че в случая одобряването на РУП би било задължително, само ако са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗУТ за запазване на заварена годна сграда, като в тази хипотеза се допуска намалено разстояние най-много с 1/3 относно изискващото се разстояние между заварената сграда и предвидената с плана сграда в съседния УПИ. Както беше посочено, никъде в текстовата и графична част на оспорения план не е отразено, че планът се одобрява при условията на чл. 36 ЗУТ. Мотивите на административния орган не могат да се заместят от заключението на експертизата с оглед констатацията за разстояние от 2,80 м от североизточния ъгъл на сградата, построена в УПИ XIII-1166, собственост на оспорващата до регулационната граница с УПИ I-1164, кв 81. В графичната част на РУП това отстояние е 3 м. Затова настоящият съдебен състав не възприема заключението на вещите лица относно спазване изискванията на чл. 36, ал. 1 ЗУТ. РУП е одобрен и в нарушение на чл. 62 от Наредба № 8/2001 г. Същият не съдържа изискуемите текстови и графични материали. В обяснителната записка, приложена по делото, липсва обосновка на проектното решение и защо се налага изготвянето му. Точно обратното, посочено е, че разработването на РУП в случая не е задължително, тъй като се касае за свързано застрояване в два имота, но конкретизира застрояването и дава допълнителна яснота чрез силуетите по двете улици. РУП е одобрен и при липса на предвидените в чл. 62, ал. 3, т. т. 1-4 от наредбата материали. По тези съображения заповедта в частта, в която се одобрява РУП също е издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалния закон. Оспореният административен акт следва да бъде отменен изцяло. При този изход на делото община Асеновград следва да заплати на А. А. Г. направените разноски при първоначалното и повторното разглеждане на делото пред административния съд, както и в двете производства пред Върховния административен съд, в общ размер на 6 365,30 лева, съставляващи заплатени държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатски възнаграждения съобразно представените списъци по реда на чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за редуциране на адвокатските възнаграждения, заплатени от Г. за всяка от инстанциите, поради което искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 227, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение