Решение № 8591 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15700/2010 г.

Решение № 8591 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15700/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ (преди изм. ДВ. бр. 39/2011 г.) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на непълнолетния Шиван Фелах Омер, гражданин на Ирак, действащ със съгласието на своята майка Хакиме Али Рамадан, представляван от адв. Мария Славова, срещу Решение № 493/15.11.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с коeто е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата и представените писмени бележки по делото е посочено, че административното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилна преценка на обстоятелствата относими към хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ, едностранчиво и непрецизно изследване на фактите. Претендират се разноски. Ответната страна - председателят на ДАБ не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява подробно и аргументирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение, след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С влязло в сила решение № 9685 от 12.07.2010 г. по адм. дело № 3385/2010 г. на ВАС, III отделение, е отменено решение № 98/24.02.2010 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано на Шиван Фелах Омер предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне в срока по чл. 90, ал. 2 от ЗУБ, предвид указанията на съда, дадени в мотивите на решението за повтаряне на производствените действия, но с участието на майката на жалбоподателя и на разбираем език. Дадени са указания за изследване на фактите относно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ при актуална информация за обстановката в провинцията, от която идва Омер. В изпълнение на съдебните указания, на 02.08.2010 г. е проведено интервю на кюрдски език, в присъствието на преводач и на лицето Хакиме Али, като майка и законен представител на непълнолетния кандидат. За проведеното интервю е съставен протокол с рег. № УП3914/04.08.2010 г., подписан от Омер и неговата майка, като е отбелязано, че кандидатът няма възражения и допълнения към отразеното в протокола и начина на провеждане на събеседването. Видно от проведеното интервю Омер причините за напускане на Ирак, в частност на град Захо през август 2009 г., са противоречиви: от една страна е посочено, че причина е обстоятелството, че през май 2005 г., когато семейството му е живяло в град Мосул, неговият баща е бил отвлечен от неизвестни лица, защото отказал му да работи за тях, а от друга страна твърди, че баща му е бил заплашван с писмо да напусне района, в който семейството е живяло. Кандидата е споделил, че споменът за събитията през 2005 г. не е много ясен поради възрастта му към онзи момент, а познанията му са формирани от разказите на трети лица (без да уточнява кои са те). В хода на интервюто Омер е посочил, че обстановката в град Захо е спокойна и там няма въоръжен конфликт, като в протокола е отразено, че малката имала усещане, че са преследвани. Кандидатът е заявил, че преследването се осъществява от араби, които са малка група, предвид преобладаващото мнозинство от кюрди в града, живеят по изключение там при наличие на гаранти от кюрди. Заявено е също така, че кандидатът лично не е преследван, бит или малтретиран. Относно неистинността на представената лична карта на чужденеца, заради разликата в стандарта на документа и материала за изработката й (хартията на представената лична карта не реагира на UV светлина), Омер отговаря само: "Не знам нищо". След изясняване на бежанската история и на основание приложените по делото справки за ситуацията в Ирак, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх. № УП3914/17.08.10 г., в което мотивирал предложение да бъде отказано предоставянето на закрила, тъй като не е установено наличието на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. В становището е застъпено, че бежанската история спрямо закрилата по чл. 8 от ЗУБ е неубедителна, кратка, неточна и противоречива, липсват каквито и да е подробности относно събитията, разминаването в причините за отвличането на баща му и излагане на историята без субективно отношение като мъка и отчаяние. Спрямо приложението на чл. 9 от ЗУБ е посочено, че съгласно данните за ситуацията в Иракски Кюрдистан, обстановката е стабилна и не съществува реална опасност за живата и сигурността на кандидата. Към преписката е представена справка № 3093/17.08.2010 г., отразяваща актуалната ситуацията за гр. Захо и Кюрдската автономна област (КАО) към датата на издаване на оспореното административно решение. Видно от същата, ситуацията на сигурността в града е стабилна, градът е притегателен център заради стратегическото си положение и възможности за работа. В справката са отразени данни на ВКБООН и организацията "Амнести Интернешънъл", че КАО е най-стабилната и икономически просперираща област в Ирак, в която действат голям брой неправителствени организации и са защитени правата на немюсюлманите и членовете на некюрдски етнически групи. Представените справки и насоки на ВКБООН, съдът приема за неотносими към предмета на доказване, съставени са през 2009 г. и отразяват обстоятелства, отдалечени във времето спрямо административното решение. Освен това позицията на ВКБООН за необходимост на международна закрила на иракски граждани се отнася за лица от Централен и Южен Ирак, а относно гражданите от Северен Ирак се преценява съобразно индивидуалната им история. В оспореното пред настоящата съдебна инстанция административно решение, председателят на ДАБ е приел, че изложената бежанска история буди съмнение за нейната правдоподобност с оглед разминаванията в обстоятелствата, свързани с причините за напускане на Ирак, смяната на имената, времето на напускане на град Мосул. Прието е също така, че с оглед наличната информация за КАО, то не следва да бъдат приети за основателни твърденията на кандидата, че е обект на преследване от араби. При изследване на приложението на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ е посочено, че спрямо кандидата не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като твърдения и данни по т. 1 и 2 на разпоредбата въобще не са поддържани, а спрямо т. 3 е установено, че не е налице въоръжен конфликт. ЖАЛБАТА е неоснователна, като подадена против административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в изпълнение на указанията, дадени с решение № 9685 от 12.07.2010 г. по адм. дело № 3385/2010 г. на ВАС, III отделение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая основателен страх не се установява, като с оглед изложеното от жалбоподателя, административният орган правилно е приел, че бежанската история е неправдоподобна, противоречива (има разминаване между заявеното от жалбоподателя и твърденията на майка му дори относно датата на раждане на кандидата), а страхът от преследване от "араби", в доминираната и управлявана от кюрди КАО, е резултат от лични, но необосновани с факти усещания на кандидата за преследване поради някой от посочените в закона признаци. Отказът за предоставяне на хуманитарен статут, също е законосъобразен. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото, напротив по делото е установено, че от 2003 г. насам въоръжен конфликт в КАО не съществува, а към 2010 г. е налице развитие на гражданското общество в тази част на Ирак, спазване на човешките права и етническа толерантност. Основната предпоставка за прилагане на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ е наличието на въоръжен конфликт, и на второ място - тежко посегателство или заплахи за живота или личността на чужденеца по време на този въоръжен конфликт. По отношение разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО от 29.04.2004 г. с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Европейския съд е прието, че цитираната норма има предвид заплахи в по-широк риск от посегателства, по-общи заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото конкретни актове на насилие, като заплахата е в една обща ситуация на въоръжен конфликт или международен конфликт. Поради това думата "лични" трябва да се схваща като обхващаща посегателствата срещу цивилни лица, независимо от тяхната идентичност, при което силата на насилието достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратено обратно в съответната държава или в съответния регион, цивилното лице би било изправено пред реален риск да стане обект на тежки посегателства, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион. От данните по делото обаче се установява, че в КАО и по точно град Захо, няма такъв реален риск от лични посегателства срещу кандидата. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 172 от АПК