Решение № 218 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 984/2009 г.

Решение № 218 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 984/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Ч" Е. с. Ч. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 212 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 25/2009 г., с което е оставено в сила решение от 10.10.2008 г. по гр. д. № 69/2008 г. на П. районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. Н. Н. извършено със заповед № 110 от 26.02.2008 г. на Изпълнителния директор на "Ч" Е. с. Ч., Софийска област на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "П"И" и "Ч" Е. с. Ч. е осъдено да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 11376 лв. за периода от 28.02.2008 г. до 28.08.2008 г. ведно със законна лихва, считано от 29.02.2008 г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Ответникът Н. Н. Н. оспорва касационната жалба. С определение № 1* от 2.11.2009 г. по настоящето дело е допуснато касационна обжалване по материалноправните въпроси- в производството по оспорване законността на уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, може ли съдът да извърши собствена проверка на причината, поради която за страната е настъпила обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, когато тази причина е установена от оторизиран орган и документирана по делото - в случая с писмо изходящо от органите на МВР, по даване довереност за контрол и работа с взривни материали на лица по списък работещи при работодателя, след извършена от тях проверка или съдът е длъжен да се съобрази с доказателствената сила на представения документ, както и отразява ли се върху законността на прекратения трудов договор по т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ, отпадането на причината, поради която работникът е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, след заповедта за уволнението. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да уважи исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ съдът е приел, че към датата на уволнението 28.02.2008 г. работодателят е разполагал със субективното потестативно право по своя инициатива да уволни ищеца по т. 12 на чл. 328 от КТ, защото е бил длъжен да се съобрази с наложените от Областна дирекция "П" на МВР ограничения и фактическа забрана към ищеца за работа с взрив, (писмо № 1124/21.01.2008 г. с приложен списък, изходящо от ОД "П" София). Посочил е още, че към момента на уволнението органите на МВР не са имали основание по отношение ищеца да му бъде отказан достъп до работа с взривни материали, тъй като същият - осъждан за извършени от него престъпления е бил реабилитиран по право, но регистрацията му не е била снета от информационния масив на Национална следствена служба, което се извършва служебно и ищецът няма вина за това - решаващи съображения за уважаване на исковете. Решението е неправилно. Посочените материалноправни въпроси са разрешени от съда в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС. По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие на основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпилите впоследствие обстоятелства. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. В настоящия случай ищецът е заемал ръководна длъжност - П. началник участък "И", при която взривните работи са неразделна част от технологията на работа в рудника на ответника. С оглед заеманата длъжност ищецът е притежавал правоспособност - ръководител взривни работи, задължително изискване на чл. 168 от Правилника по безопасността на труда при взривни работи (ПБТВР). Придобиването на правоспособност е уредено в "Инструкция - Приложение № 1 към чл. 4 от ПБТВР. В чл. 11, ал. 1 от Инструкцията е постановено, че "за придобиване на правоспособност и за презаверка на свидетелствата за правоспособност се изисква разрешение от органите на МВР и медицинско свидетелство". Преди да постанови оспореното уволнение работодателят е изискал от Окръжна дирекция "П" - София актуализация на списъка на лицата, които ще бъдат ангажирани с дейности и/или ще имат достъп до взривни вещества с оглед чл. 9, ал. 2, т. 15 и чл. 34, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл. 83 от Правилника по безопасността на труда при взривни работи. В отговор е получено писмо № 1124/21.01.2008 г. от ОД "П" София, с което е отказан достъп до работа с взривни материали на лица по списък, в който ищецът е посочен под № 99. Позовавайки се на това писмо, което не е оспорено по делото, на 26.02.2008 г. работодателят е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Потестативното право на уволнение от работодателя е упражнено законосъобразно. Към датата на уволнението ищецът не е получил довереност за контрол и работа с взривни материали от органите на МВР - причина поставяща страните по трудовото правоотношение в обективна невъзможност за реално изпълнение на трудовия договор. Извън компетенцийте на работодателя е да проверява причините, поради които е отказан достъп на ищеца до работа с взривни вещества. Фактическата и правна забрана е наложена от оторизиран орган, което задължава работодателят да се съобрази с нея. Свалянето на ищеца от информационния масив на Национална следствена служба, поради настъпила реалибитация по право, по повод негови осъждания, след издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор не може да повлияе върху законността на уволнението, тъй като правно релевантният момент, към който се преценява законността е издаването на заповедта, а към този момент за ищеца е била налице забрана за достъп до взривни вещества. Тази забрана поставя страните по трудовия договор в обективна невъзможност за реалното му изпълнение, при която за работодателя е възникнала законовата възможност едностранно да прекрати трудовия договор по т. 12. Като е приел обратното с обжалваното решение, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се постанови ново решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ се отхвърлят като неоснователни. Ищецът ще следва да заплати направените от ответника съдебни разноски за всички съдебни инстанции в размер на 1967,50 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.