Решение № 2778 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. И. Ташева като процесуален представител, против решение 11118 от 08.07.2024 г., постановено по адм. дело 7780/2023г. по описа на Административен съд - София град. Излагат се доводи за недопустимост на съдебния акт като постановен по недопустима жалба. Твърденията са, че за жалбоподателката Б. А. Я. не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед тъй като не е нейн адресат, не е собственик или извършител на строежа, чието премахване е разпоредено. Поддържат се и оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилването му или за отмяната му с произнасяне по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Б. А. Я., чрез пълномощника си адв. Д. Драгиева, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение, по жалба на Б. А. Я., е отменена заповед САГ23-РА-30-429/25.07.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Столична община, Район Сердика , да премахне незаконен строеж Постройка 9 без идентификатор по КККР , находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.508.1376 по КККР - частна общинска собственост, с административен адрес: гр. София, [улица]. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган, в предвидената форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Изложени са съображения, че органът не е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на всички обстоятелства от значение за случая като не е събрал доказателства относими към собствеността на процесния строеж, в резултат на което Б. А. Я. е лишена от възможността за участва в административното производство по чл.225а ЗУТ. Сочи се, че сградата предмет на премахване, не е индивидуализирана в достатъчна степен и е налице неяснота относно местоположението, конфигурацията и параметрите на същата. Извън горното, съдът приема за нарушен принципа по чл.6 АПК поради това, че премахването на постройката ще засегна законна сграда, находяща се в същия имот. По тези съображения е формиран крайният извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспореното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е сезиран с жалба на Б. А. Я., от съдържанието на която е видно, че правния си интерес от оспорването на процесната заповед същата обосновава само с твърдения, че строежът - предмет на премахване, е единствено жилище на нея и семейството й. Съдът е приел, че горните доводи сочат оспорващата като собственик на сградата и предявената от нея жалба е допустима. Така формираният извод е необоснован от съдържанието на жалбата и от доказателствата по делото. Оспорената заповед е издадена в производство по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а страни в съдебноадминистративния процес по обжалването й са административният орган - издател, и адресатите на акта. Такива могат да бъдат собственикът или извършителят на незаконния строеж или собственикът на терена или лице с ограничено вещно право, спрямо които се създава задължение за премахването му /аргумент от разпоредбата на §3, ал.1 ДР на Наредба 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях/. В случая, както в жалбата, така и в последвалите уточнения, липсва изложение на факти и обстоятелства, от които да се установи какви права притежава жалбоподателката по отношение на сградата и от какво нейно качество произтичат засегнатите й интереси. Доказателства за изясняване на горните обстоятелства не са представени по делото, поради което констатациите за доказан правен интерес от обжалване на процесната заповед, респ. за допустимост на оспорването, са необосновани. Само твърденията на жалбоподателката, че строежът представлява единствено жилище, не установяват процесуалната й легитимация на лице, засегнато от издадения административен акт. Представеното копие от лична карта на името на Б. А. Я. е с вписан адрес в гр. София на [адрес], който е различен от административния адрес на постройката според данните в констативния акт и заповедта. Ползването на обекта, разположен в чужд имот, без да е установено правно основание за това, в който смисъл би могла да се възприеме позицията на страната, само по себе си не може да обуслови извод за доказан правен интерес от оспорване на заповед по чл.225а, ал.1 ЗУТ. Съдът е следвало да укаже на жалбоподателката да уточни и представи доказателства, относими към легитимацията й на адресат на оспорения административен акт - като извършител/възложител на строежа или като собственик или притежател на вещни права върху същия, в последния случай чрез прилагане на титул, удостоверяващ такива права. Предвид изложеното, констатациите в оспореното решение, че издадената заповед засяга правата на Б. Я. като собственик на строежа, са недоказани, а изводът за допустимост на предявената жалба е необоснован. Наведените от касатора оплаквания в изложения смисъл са основателни. В нарушение на съдопризводствените правила, съдът не е извършил надлежната служебна проверка за допустимостта на оспорването, като не е указал на страната да докаже правен интерес от оспорването, обуславящ активната й процесуална легитимация. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, в което да се съобразят изложените по-горе указания, относими към допустимостта на жалбата. При констатация за допустимост на оспорването на процесната заповед, съдът следва да извърши преценка на нейната законосъобразност, включително във връзка с твърденията за това, че строежът предмет на премахване е единствено жилище на оспорващата. Релевираните доводи са във връзка с оплакванията за нарушение на принципа по чл.6 АПК, съответен на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), поддържани от жалбоподателката в съдебното производство с цитиране на практика на ЕСПЧ. Сезиращата административния съд жалба съдържа твърдението, че сградата се ползва от оспорващата и домакинството й като жилище, от което те биха били лишени с изпълнението на заповедта за премахване на строежа. Горното се потвърждава и от заключението на вещото лице, което сочи, че постройката се ползва за жилищни нужди. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на основата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Тази оценка би могла да бъде осъществена при наличието на констатации относно броя на лицата, които обитават сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни лица; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващия и членовете на домакинството (семейството) му; съществуването на друг имот за задоволяване на жилищните нужди; предлагала ли е общината алтернативно настаняване в жилище от общинския фонд и др. В случая обаче, в противоречие с чл. 171, ал. 5 АПК съдът не е проявил процесуална активност и на жалбоподателката не са дадени указания за изясняване на този въпрос, респ. за представяне на съответни доказателства, нито в мотивите към решението са формирани изводи в разглежданата насока. Отсъствието на фактически установявания и правни изводи с очертания предмет препятства извършването на касационния контрол за съответствието на съдебния акт с материалния закон. При новото разглеждане на делото е дължимо събиране и обсъждане на относимите доказателства. За пълнота на изложението и в отговор на наведените оплаквания в касационната жалба следва да се посочи, че настоящият състав на касационната инстанция не споделя решаващите изводи на административния съд за незаконосъобразност на процесната заповед. Противно на приетото в обжалваното решение, в проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.146, т.3 АПК. Видно е от съдържанието на констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, че е съставен след проверка на строежи, находящи се в ПИ 68134.508.1376 и въз основа на извършена служебна справка относно собствеността и законността на установените постройки. Предвид констатациите за актуване на имота като частна общинска собственост и за липса на строителни книжа, премахването на незаконния строеж е адресирано към собственика на имота - Столична община, район Сердика . Няма данни и не се твърди, че Б. Я. се е легитимирала пред органа като лице засегнато от административната процедура, включително след обявяване на констативния акт по реда на §4 от ДР ЗУТ чрез залепването му на проверявания адрес. Същата не е представила доказателства за право на собственост или друго вещно право върху имота или строежа, съотв. за това, че е извършител на същия, поради което към датите на извършване на проверката, съставяне на констативния акт и издаване на заповедта, както служителите на общинската администрация, така и органът са разполагали единствено с данни за собствеността върху имота, съобразно които именно собственикът е приет за субект на задължението за премахване на незаконният строеж, а вследствие на горното процедурата по констатиране на незаконния строеж е проведена без участието на Б. Я.. В тази връзка следва да се посочи, че според трайно установената съдебна практика, неспазването на правилата за връчване на констативните актове по чл.225а, ал.2 ЗУТ, не се явява съществено процесуално нарушение и не води до отмяна на издадената заповед на това основание, тъй като за засегнатото от последната лице съществува възможността да реализира правото си на защита срещу съдържащите в акта констатации при съдебно обжалване на заповедта. От изложеното следва, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 АПК и не е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила при издаване процесната заповед. Необосновани от съдържанието на констативният акт и на процесната заповед, както и от събраните по делото доказателства са изводите на административния съд за неясен и несъществуващ предмет на задължението за премахване поради неизяснени факти касаещи местоположението и индивидуализацията на строежа. Горните доводи противоречат на констатацията за допустимост на жалбата на Б. Я., тъй като неясният предмет на заповедта, не може да докаже пряко засегнати права като предпоставка за съдебно обжалване. От друга страна, противно на приетото в оспореното решение, описанието на строежа в констативния акт и в заповедта е идентично и достатъчно за неговото идентифициране. Посочени са конкретно вида, разположението и параметрите на процесния строеж, който е отразен графично и върху скицата приложение към констативния акт като постройка 9. Същата е категоризирана като строеж от пета категория, за който липсват строителни книжа, което обуславя извода на органа за незаконност на строежа в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Следователно заповедта съдържа фактически и правни основания, съответстващи на тези, описани в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, а процесният строеж е надлежно индивидуализиран по вид, размери и местоположение. Промяната в параметрите на постройката, установени от вещото лице по делото, е настъпила в процеса на изпълнение на издадената заповед, което не е спорно по делото, но не е пречка за надлежното идентифициране на строежа. Неправилни са изводите на административния съд за нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК. Изложените доводи, че премахването на процесния строеж би засегнало съществуваща в имота законна сграда, са относими към изпълнението на заповедта, а не към нейната законосъобразност. С оглед на изложените по-горе съображения, касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК същото следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за събиране на доказателства, относими към допустимостта на оспорването и към преценката за съответствие на заповедта с чл.6 АПК вр. с чл. 8, § 1 КЗПЧОС, въз основа на които да се формират изводи за законосъобразността на оспорения административен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че жалбоподателката не оспорва квалифицирането на постройката като строеж по § 5, т. 38 ДРЗУТ от пета категория, както и липсата на строителни книжа за изграждането му, а и не претендира приложимост на режимите за търпимост по § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Предвид изхода по делото, по искането за разноски за настоящата инстанция, дължи произнасяне първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение