Решение № 7843 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2010 г.

Решение № 7843 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Петров Терзийски от гр. Дупница, чрез адвокат Илия Русев, против решение № 2684/1.03.2010 г. по адм. д. № 13672/ по описа на 2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу Заповед с рег. № К-4497/12.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В о. с. з. на ВАС чрез упълномощения адвокат Русев поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът - Министър на вътрешните работи, в писмено становище чрез процесуален представител оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2684/1.03.2010 г. по адм. д. № 13672/2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, отхвърлил жалбата на Тодор Петров Терзийски срещу Заповед № К-4497/12.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като при издаването й е спазена разпоредбата на чл. 245, ал., т. 13 от ЗМВР. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245 от ЗМВР и нейното тълкуване, изведен от наличието на предходната заповед № К-841/23.02.2007 г., тъй като тя е издадена на различно от основанието на процесната заповед - това по чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Предвид горното не отговаря на действителното положение твърдението в касационната жалба, че двете заповеди били издадени на едно и също основание. Освен това е безспорно установено, че служителят е назначен, на основание чл. 186, ал. 1 ЗМВР на длъжността, на която е прекратено служебното му правоотношение по утвърденото ново щатно разписание рег. № RB 202004-001-04-К-570/27.03.2009 г. на Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" - МВР. Следва да се посочи и че приложената разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е приета след постановяване на Тълкувателно постановление № 6/29.10.2007 г. и изрично регламентира правната възможност служебното правоотношение на държавния служител в МВР да се прекрати при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване по инициатива на органа по назначаването. С разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69/2008 г.), относима към процесния период - датата на издаване на заповедта, се създава правна възможност да се прекрати служебното правоотношение не само по желание на служителя, но и по инициатива на органа по назначаването, при наличие на предпоставките на тази законова разпоредба и независимо от възрастта на служителя. В цитираната разпоредба изразът "по инициатива на органа по назначаването" е използван именно за разграничаване на тази хипотеза от правилото на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на което основание е издадена предходната заповед. Разпоредбите на т. 1, 2 и 13 на чл. 245, ал. 1 ЗМВР уреждат различни хипотези - първата - по т. 1 посочва пределната възраст за служба в МВР, което е общата предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение, втората - по т. 2 е свързана с основанията по чл. 68, ал. 1 КСО, третата и относима за случая - разпоредбата на т. 13 от чл. 245, ал. 1 ЗМВР има специален характер и е свързана с основанията по чл. 69, ал. 2 КСО. Всяка от тези възможности за прекратяване на служебното правоотношение възниква при настъпване на различни факти, между които няма връзка и може да бъде реализирана по инициатива на служителя или на органа по назначаването. Законодателят не е поставил ограничения за приложението на втората и третата хипотеза, които да са свързани с пределната възраст по т. 1 на чл. 245, ал. 1 ЗМВР, поради което основният довод в касационната жалба, че служителят не е навършил 60 години, е неоснователен. Наред с това съдът е обсъдил и достигнал до правилен извод, че са спазени административнопроизводствените правила за издаване на индивидуалния административен акт по инициатива на органа по назначението. От приложената на л. 12 по делото, неоспорена от жалбоподателя справка за осигурителен стаж с рег. № 10751/22.05.2009 г. на Областна дирекция на МВР Кюстендил, се установява, че служебният стаж в МВР на жалбоподателя на длъжности за държавни служители е 19 години и 10 месеца с общ осигурителен стаж 30 години и 7 месеца. При установения осигурителен стаж законосъобразно съдът е приел, че са налице условията на чл. 69, ал. 2 КСО - служителят има повече от 25 години трудов стаж, от които две трети действително изслужени като служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители, и че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Посочените обстоятелства са отразени в оспорената заповед, поради което не се споделя твърдяния в касационната жалба порок, че липсвали мотиви в оспорената заповед. При оспорването на атакуваната заповед не са посочени доводи и факти, които да опровергават приложението на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, не са ангажирани и доказателства, от които да се установява различно фактическо положение от възприетото от издателя на акта. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а изводът на тричленния състав за законосъобразност на обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е правилен. Решението, предмет на касационната жалба, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски по процеса е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,