Решение № 1487 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2020 г.

Решение № 1487 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София-град срещу решение № 4514 от 7.08.2020 г. по адм. д. № 4234/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което са отменени обжалваните от П. Д. части от решение № 2153-21-74 от 13.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане № РНП-5-4-21-00682114 от 21.11.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да се постанови отмяна на решението на АССГ и потвърждаване на решението на директора на ТП на НОИ - гр. София и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване в отменените им части. Претендират се разноски за двете инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът – П. Д., в с. з. не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съгласно чл. 50а, ал. 1 от Закона за пенсиите /ЗП/ (отм.); , пенсионерите имат право на добавка в размер 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг или съпруга. Добавката не се изплаща на лица, които получават само наследствена пенсия, изчислена от пенсията на починалия съпруг или съпруга. По молба-декларация от 15.06.1999 г., с разпореждане № [ЕГН]/30.08.1999 г. на Н. Д. е отпусната добавка 20 % инвалидност поради общо заболяване по чл. 50а от ЗП (отм.); от починал съпруг наследодател В. Д., считано от 1.07.1999 г. На 23.01.2018 г. са постъпили документи от гръцките компетентни органи, от които е видно, че на 15.02.2007 г. Д. е встъпила в нов брак с гръцки гражданин. Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 3 от КСО, пенсията се прекратява, когато преживелият съпруг, който получава пенсия, встъпи в брак. С разпореждане № [ЕГН]/28/10.04.2018 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 3 от КСО, чл. 14, ал. 1-2 от НПОС и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено да бъде прекратено, считано от 15.02.2007 г. изплащането на добавка по чл. 84 от КСО, и е постановено надвзетата пенсия да се събере на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Разпореждането е изпратено на Д. на адреса в [населено място], [улица], но писмото се е върнало с отбелязване, че не е потърсено. Видно от приложено копие от известие за доставяне, адресът е посетен два пъти: на 13.04.2018 г. и с ІІ-ро известие на 24.04.2018 г. Със съобщение № 39/22.05.2018 г. Д. е поканена на основание чл. 110, ал. 4 от КСО да се яви в НОИ за връчване на разпореждането. Изготвени са протоколи № 39/22.05.2018 г. и № 39/30.05.2018 г. за залепване и сваляне на уведомлението от таблото в ТП на НОИ С разпореждане № [номер 20.07.2018 г. влязло в сила на 27.09.2018 г., е наредено на Н. Д. да възстанови недобросъвестно получената сума за добавка пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 10149, 46 лв. и законова лихва размер на 5941, 69 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 20.07.2018 г. Разпореждането е изпратено на Д. на адреса в [населено място], [улица], но писмото се е върнало с отбелязване, че не е потърсено. Видно от приложено копие от известие за доставяне, адресът е посетен два пъти с известие от 27.07.2018 г. и ІІ-ро известие от 07.08.2018 г. Със съобщение № 60/4.09.2018 г. /поставено на таблото НОИ на 4.09.2018 г. / Д. е поканена на основание чл. 10, ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ да се яви в НОИ за връчване на разпореждането. Изготвени са протоколи № 60/04.09.2018 г. и № 60/12.09.2018 г. за залепване и сваляне на уведомлението от таблото в ТП на НОИ. Погасяване на задължението е започнало от 01.10.2018 г. чрез удръжки от пенсията на Д. Видно от смъртен акт № 0615/20.08.2019 г. същата е починала на 19.08.2019 г., като приживе не е погасила изцяло задължението си. С удостоверение за наследници пенсионният орган е установил, че Д. е оставила като законни наследници с по една втора част всеки – П. Д. и В. Влахова. С разпореждане №РНП-5-4-21-000682114/21.11.2019 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ – София град е наредено на основание чл. 98, ал. 2, чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО, във връзка с чл. 60 от Закона за наследството, П. Д. да възстанови, в качеството си на наследник една втора част, равняваща се към 21.11.2019 г. на 7851. 20 лв., от които главница 4665, 44 лв. и лихва размер на 3185, 76 лв. начислена на основание чл. 113 от КСО до 21.11.2019 г., от остатъка от задължението на Н. Д., което към 21.11.2019 г. е 15702, 39 лв., от които главница 9330, 88 лв. и лихва в размер на 6371, 51 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 21.11.2019 г. С процесното решение № 2153-21-74 от 13.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ, предмет на настоящото производство, постановено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 115, ал. 1 от КСО, е прието за основателно направеното от П. Д. възражение за погасяване по давност на задължението на майка му за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2013 г. и е наредено да не се възстановява от него установеното с разпореждане № РНП-5-4-21-00682114/21.11.2019 г. задължение произтичащо от неоснователно изплатена сума за добавка по чл. 84 от КСО на наследодателката му Н. Д. за този период на основание чл. 115, ал. 1 от КСО като погасено по давност. С решението на директора на ТП на НОИ София град е оставена без уважение жалбата на П. Д. срещу разпореждане № РНП-5-4-21-00682114/21.11.2019 г. на пенсионния орган, в останалата й част по отношение на непогасената по давност част от задължението на Д. С решението на АССГ предмет на настоящата касационна проверка, са отменени решение № 2153-21-74/13.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ, в частта му с която е потвърдено разпореждане № РНП-5-4-21-00682114/21.11.2019 г. на пенсионния орган, както и самото разпореждане относно непогасената част от задължението. За да постанови този резултат АССГ неправилно е приел, че не се установява по безспорен начин, че разпореждане №[номер 20.07.2018 г. е нередовно връчено на наследодателката на П. Д. – Н. Д., поради което не е влязло в сила. От съда е извършена служебна справка в ЕСГРАОН по Наредба 14 /л. 14/, от която се установява, че и постоянният /считано от 2000 г. /, и настоящият адрес /от 2012 г. / на Д. са в [населено място], [улица]. Основателно и подкрепено от доказателствата в административната преписка, е посоченото в касационната жалба на директора на ТП на НОИ София град, че разпореждане № 401219/28/10.04.2018 г. и разпореждане № [номер 20.07.2018 г. са изпратени своевременно на точния адрес на Д. – [населено място], [улица], по реда на чл. 10, ал. 8 от НПОС, с препоръчани писма с известие за доставяне, които са върнати в ТП на НОИ София-град като непотърсени, след надлежно изпълнение на чл. 5 от Общите правила за условията на доставяне на пощенски пратки и пощенски колети и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. Пощенският служител е посетил адреса на връчване на разпореждане № 401219/28/10.04.2018 г. на 13. 04. и 24.04.2018 г., а на разпореждане № [номер 20.07.2018 г. – на 27.07.2018 г. и 7.08.2018 г., като и в двата случая не е намерил лицето или някой от посочените в чл. 5, ал. 2 от Общите правила, на който да връчи разпорежданията. Същото е наложило законосъобразното провеждане на процедура по връчване съгласно чл. 10, ал. 9 от НПОС чрез поставяне на съобщение № 60/4.09.2018 г. на таблото за обявления в ТП на НОИ, в което е указано, че при неявяване в 7-дневен срок от поставяне на съобщението за връчването на разпореждането, същото ще се счита за редовно връчено с произтичащите от това законови последици. Неправилно е приетото от първоинстанционния съд, че връщането на писмото с отбелязване, че е непотърсено не е тъждествено с ненамиране на лицето на постоянния му адрес. Не може да бъде споделен изводът, че следва да са налице доказателства не само, че писмото е непотърсено, но и че никое от посочените в чл. 5, ал. 2 от Общите правила лица не е било намерено, за да получи пратката. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, в приложимата редакция (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2009 г., в сила от 3.11.2009 г.), условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Общите правила, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Според чл. 5, ал. 2, препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Предвидена е възможност пратките да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, ако то се намира на адреса в момента на посещението на пощенския служител. Но не е вменено задължение на пощенските служители да издирват такива лица, за да им връчат акта, ако ги няма на адреса при посещението. В чл. 5, ал. 3 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки се предвижда, че когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В случая по делото са налице доказателства за извършени две посещения за доставяне на разпорежданията. Д. не е уведомила НОИ относно промяната на адреса си с оглед пребиваването й в Република Гърция в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПОС, съгласно който пенсионерите, техните наследници и законните им представители са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна. За органа не съществува задължението служебно да издирва и връчва разпореждането на адрес, различен от посочения в пенсионната преписка, още по-малко в чужда държава. Противното тълкуване би позволило на лицата да черпят права от неправомерното си поведение, като пропуснат да изпълнят задължението си да уведомят пенсионния орган относно промяната в обстоятелствата по чл. 14, ал. 1 от НПОС, респективно промяната на адреса им. Неспазването на задължението от страна на Д. да уведоми пенсионния орган съгласно чл. 14, ал. 2 от НПОС, за промените в обстоятелствата, които са основание да получава пенсионната добавка е довело също до издаване на разпореждане за възстановяване на получените суми. Тази разпоредба в приложимата редакция (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г.), предвижда, че лицата по ал. 1, които не съобщят в едномесечния срок за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера, и продължават да я получават, връщат неправилно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО. Законосъобразно е постановеното с процесното разпореждане, потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ, възстановяване на непогасените по давност суми от наследника на Н. Д. – П. Д. Предвид изложеното, с оспореното съдебно решение неправилно са отменени решение № 2153-21-74/13.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане № РНП-5-4-21-00682114/21.11.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София град, в обжалваните им части. Налага се отмяна на решението на АССГ и вместо него да се отхвърли жалбата на Д. срещу актовете на НОИ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 100 лева за всяка инстанция, както и разноски за държавна такса за касационното обжалване в размер на 200 лв., или общо 400 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,