Решение № 8822 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2011 г.

Решение № 8822 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Дянко Димитров Стойков от гр. Бургас, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 21 от 7.01.2011 г., постановено по адм. дело № 2324 от 2010 г. по описа на Административния съд - Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Стойков, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице с рег. № 227 от 4.11.2010 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР от старши полицай в IV РПУ на ОД на МВР Бургас в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че жалбодателят е бил спрян за проверка на 4.11.2010 г. от полицейски служители, действащи като автопатрул в район на бл. 424, вж. к. "Меден рудник, гр. Бургас, при която е установено, че Стойков управлява товарен автомобил "Ивеко" след употреба на алкохол, като при направения му тест с техническо средство "Дрегер" - 7510 с № ARBB е отчетено 2,73 промила алкохол. За проверката е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 290031 от същата дата. Стойков бил съпроводен до МБАЛ - Бургас, където дал кръв за анализ и е издаден талон за медицински преглед и установяване на здравния му статус и същият бил в IV-то РПУ на ОД на МВР Бургас, където му било образувано бързо производство № 04-1229/4.11.2010 г. Така установената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните по делото доказателства, като по тези факти няма спор Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на достатъчно данни, които са уличавали лицето в престъпление. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл неточното или непълно посочване на точната квалификация на престъплението, не се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение