Решение № 13247 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2012 г.

Решение № 13247 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Кю Ей Си" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Овча купел 1", бл. 411, вх. "А", ет. 5, ап. 10 срещу решение № 4426 от 14.10.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3731/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Кю Ей Си" ООД срещу решение № ЗНС-01-1 от 14.04.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с което проектното предложение на дружеството по процедура BG 161РО003-2.1.08 "Покриване на международно признати стандарти" по Приоритетна ос 2 "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда" на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 е отхвърлено на етап допустимост на кандидатите и проектните предложения.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че дружеството е получило безвъзмездна финансова помощ по договор № ESF-2101-01-01005. Не отчел, че посоченото в доклада на оценителната комисия за предоставяне на невярна информация от дружеството по отношение на декларираните обстоятелства в декларацията за държавни помощи не съответства на доказателствата по делото - споразумение за разпределение на безвъзмездна финансова помощ и декларации за получени минимални помощи от "Самел-90" АД, "Балканфарма Дупница" АД и изпълнителя по договор № ESF-2101-01-01005 - "Кю Ей Си" ООД. Съдът не отчел, че относимите факти са отразени в придружителното писмо до оценителната комисия, както и че в писмо на министерството на финансите, изх. № 12-00-178 от 11.04.2011 г., изрично е посочено, че Изпълнителната агенция по заетостта е уведомила Министерството на финансите за погрешно вписване в регистъра на минималните помощи на дружеството като получател на помощ. Сочи също, че Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към минималната помощ, регистърът за минималните помощи служи само за изпълнение на задължението на държавата членка да информира Европейската комисия за предоставянето на минимални помощи по предвидения в регламента ред, но не може да бъде основание за отхвърляне на предложение. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорения акт на изпълнителния директор и го задължи да включи "Кю Ей Си" ООД в списъка на одобрените проектни предложения за финансиране по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 161РО003-2.1.08 "Покриване на международно признати стандарти". Касаторът се представлява от адв. Иванушка Петков, Адвокатска колегия, гр. Монтана.

Ответникът по касационната жалба - главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, конституиран като ответник на мястото на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия на основание чл. 153, ал. 3 АПК, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил, че дружеството е получател на безвъзмездна финансова помощ недекларирането на която е основание за отстраняването му. Сочи, че предоставянето на помощ не е свързано с действителното превеждане на средствата, а със сключването на договора. Сочи също, че позоваването от касатора на писмото на министерството на финансите е неоснователно, тъй като е неотносимо към предмета на спора. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Милошева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно. Съдът обсъдил доказателствата по делото и въз основа на тях направил обоснован и правилен извод за неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Кю Ей Си" ООД е бенефициент по договор № ESF2101-01-01005 по Оперативна програма"Развитие на човешките ресурси", схема за безвъзмездна финансова помощ BG051РО001/07/2.1-01 "Квалификационни услуги и обучение на заети лица". Договорът бил сключен на 09.04.2008 г. с Агенцията по заетостта като договарящ орган.

а) чл. 1.6 от общите условия на договора гласи: "Бенефициентът и договарящият орган са единствените страни (наричани за краткост "страните"). Договарящият орган не признава съществуването на договорна връзка между него и партньорите или изпълнителните на бенефициента. Само бенефициентът е отговорен пред договарящия орган за изпълнение на проекта.";

б) в чл. 6 от договора - "Партньори", като единствен партньор на "Кю Ей Си" ООД е посочен "Самел-90" АД;

в) в бюджета по проекта разпределението на средствата е между бенефициента и партньора в отношение 86, 98% към 13, 02%;

г) на 20.05.2008 г., след подписване на договор № ESF2101-01-01005, "Кю Ей Си" ООД сключва партньорско споразумение с "Балканфарма Дупница" АД и "Самел-90" ООД за разпределение на общата минимална помощ по проекта и бъдещото й отразяване на база изплатени финансови средства в регистъра на минималните помощи на Агенция по заетостта по Регламент (ЕО) № 1998/2006.

2. "Кю Ей Си" ООД подал в срок - 30.09.2010 г., проектно предложение "Разширяване на обхвата на СУК, консултации и инвестиции в ИКТ за управление и сигурност на информацията и сертификацията по ISO 27001" за участие в открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване по процедура BG 161РО003-2.1.08 "Покриване на международно признати стандарти" по Приоритетна ос 2 "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда" на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013.

а) към предложението били приложени изискуемите по Постановление № 121 от 31.05.2007 г. на Министерския съвет и Критериите за оценка на проектните предложения документи;

б) Дружеството представило декларация за получени държавни помощи, в която декларирало, че не е получавало финансиране, имащо характер на държавна помощ, не е получавало минимална помощ и не е получател на помощ, която е обявена за незаконосъобразна и несъвместима с общия пазар, по която не е изпълнено разпореждане за възстановяването й;

3. С решение № ЗМО-01-1 от 14.04.2011 г., издадено на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от Постановление № 121 от 31.05.2007 г. на Министерския съвет за предоставяне на безвъзмездна помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия одобрил доклада на оценителната комисия и отстранил - в т. IV, приложение № 2Б, проектното предложение на дружеството от участие на етап "Оценка на допустимостта на кандидатите и проектните дейности" поради несъответствие с т. 13 на критериите за извършване на оценка на допустимостта на кандидата, приложение № 3 "Критерии и методика за оценка на проектните предложения". Фактическо основание за отстраняването било представената от дружеството невярна информация по отношение на декларираните обстоятелства в декларацията за държавни помощи.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че съгласно Регламент (ЕО) № 1998/2006 минималната помощ се счита предоставена в момента, когато на предприятието бъде предоставено, в съответствие с националния правен режим, юридическото право на получаване на помощта. С оглед на това приел, че дружеството е получател на безвъзмездна финансова помощ, поради което недекларирането на това обстоятелство е основание за отстраняването му от процедурата в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ПМС № 121/2007 г. във вр. с чл. 94, б. "б" от Регламент (ЕО) № 1605/2002 на Съвета от 25.06.2002г относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности. Въз основа на това съдът направил извод, че оспорваното решение е законосъобразно.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно, точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за преценката на съда на тези факти, т. е. за обосноваността на съдебното решение.

Видно от доводите на касатора спорът е за един единствен факт - е ли той получател на безвъзмездна финансова помощ по договор № ESF2101-01-01005 от 09.04.2008 г. Отговора на този въпрос предопределя приложимостта или не на чл. 94, б. "б" от Регламент (ЕО) № 1605/2002 и с оглед на това законосъобразността на отхвърлянето на проектното предложение на касатора поради несъответствие с критериите за допустимост на кандидатите. От съдържанието на сключения между Агенцията по заетостта, в качеството й на Договарящ орган, и "Кю Ей Си" ООД, в качеството му на бенефициент, договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е безспорно, че първо, само бенефициента отговаря за изпълнението на договора. Второ. За договарящия орган валидност имат сключените споразумения за разпределение на безвъзмездната финансова помощ само с вписаните в чл. 6 партньори. Трето. Сключените споразумения за разпределение на финансовата помощ с лица, които не са посочени като партньори не обвързват договарящия органи и бенефициента не може да се позове на тях, за да черпи права, противопоставими на договарящия орган. Четвърто. Обективният факт на преразпределение на получената финансова помощ между бенефициента и трето, невписано в договора като партньор лице, не може да породи задължение за договарящия орган автоматично да приеме промяна в лицата - бенефициенти по договора. Този факт поражда само задължение за договарящия орган да провери кои са били действителните ползватели на помощта и правомерно ли са били изразходвани средствата - чл. 11, ал. 2 от Закона за държавните помощи (ЗДП). В случая, договарящият орган - Агенцията по заетостта, в писмо изх. № 04-001-0032 от 24.03.2011 г. до министъра на финансите, изрично посочил, че счита "Кю Ей Си" ООД за бенефициент по договор № ESF2101-01-01005 от 09.04.2008 г. и не третира "Балканфарма Дупница" АД като такъв.

Видно от изложеното съдът правилно приел, че касаторът има качеството на бенефициент по договор № ESF2101-01-01005 от 09.04.2008 г. Изложените от съда мотиви касационната инстанция счита за обосновани и съответни на доказателствата по делото. Съдът правилно, с оглед на съдържанието на договора между касатора и договарящия орган от 09.04.2008 г. и действащата нормативна уредба ценил представеното споразумение от 20.05.2008 г. и направил, въз основа на него обоснован извод, че то не може да доведе до релевантна промяна в бенефициентите по договора, която би имала отражение и върху декларирания от касатора факт на неполучаване на финансова помощ. Неоснователно с оглед на това е твърдението на касатора, че съдът не отчел релевантните за предмета на спора факти. Неоснователно е и твърдението му, че съдът не отчел правилно значението на вписването в регистъра за минималните помощи. Видно от мотивите на съда и изложеното по-горе, не вписването в регистъра (поне не само то), а сключения договор и условията по него, ценени в съответствие с визираното в рецитал 10 на Регламент (ЕО) № 1998/2006, са основанието, поради което съдът приел, че касаторът е получател на минимална финансова помощ и с оглед на това декларираното от него, че към 30.09.2010 г. не е получавал такава помощ в рамките на срока по чл. 2, § 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 не съответства на доказателствата.

Видно от изложеното инвокираното от касатора отменително основание е неоснователно. Съдът правилно установил и ценил релевантните за предмета на спора доказателства и въз основа на това направил обоснован извод за законосъобразност на оспореното решение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. При неоснователност на касационното основание и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и в съответствие с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди "Кю Ей Си" ООД да заплати на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в чиято структура се намира ответника, направените по делото разноски за защита от юрисконсулт. Размерът на същите следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд