Решение № 14404 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2016 г.

Решение № 14404 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, като първата е подадена от Гл. секретар на ДНСК, чрез процесуалния си представител юрк. Попова, срещу решение № 24 от 13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 16/2016 г. от Административен съд Г., с което е отменено решение № ГС-05-17 от 08.10.2015 г. на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - С., в частта, с която на М. Д. К. е отказан достъп до обществена информация по т. 1 от подаденото от нея заявление вх. № ГБ-1450-16-147 от 17.09.2015 г., и е върната преписката на Главния секретар на ДНСК - С. за ново произнасяне по същество. В жалбата се мотивира недопустимост на съдебното производство поради липса на годен за обжалване административен акт. Иска се обезсилване на оспореното решение и прекратяване на съдебното производство, алтернативно да се отмени решението на АС - Г. като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови ново такова, с което да се остави без уважение жалбата на М. К.. Втората касационна жалба е подадена от М. Д. К. против решение № 24 от 13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 16/2016 г. от Административен съд Г., в частта, с която е отхвърлена жалбата й против решение № ГС-05-17/08.10.2015 г., с което се иска предоставяне на съдебно решение, издадено на ДНСК от административен съдия, с което на основание чл. 272, ал. 2 АПК е разрешено влизането в жилището й от 01 до 04.10.2013 г. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил Решение № ГС-05-17 от 08.10.2015 г. на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - С., в частта, с която на М. Д. К. е отказан достъп до обществена информация по т. 1 от подаденото заявление вх. № ГБ-1450-16-147 от 17.09.2015 г., като е върнал преписката на Главния секретар на ДНСК - С. за ново произнасяне по същество и е отхвърлил жалбата на К. срещу Решение № ГС-05-17 от 08.10.2015 г. на Главния секретар на ДНСК - С. в останалата му част. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че Решение № ГС-05-17 от 08.10.2015 г. на Главния секретар на ДНСК - С. е издадено от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и при спазване на установената писмена форма, но в частта, с която е отказан достъп до информацията по т. 1 от заявлението е издадено при липса на мотиви относно твърдяното основание за отказ, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По т. 2 от заявлението, с което се иска предоставяне на съдебното решение, издадено на ДНСК от административен съдия, на основание чл. 272, ал. 2 от АПК, за влизане в жилището й от 01. до 04.10.2013 г., първоинстанционния съд е счел заповедта за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. В постоянната практика на съдилищата, при тълкуването на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ е прието, че липсата на съгласие на третото лице не е абсолютно и достатъчно основание за отказ на органа да предостави информация. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от същия закон при изрично несъгласие от третото лице, изразено в срока по ал. 1, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Във всички случаи административният орган следва да прецени наличието на надделяващ обществен интерес. В разглежданата хипотеза, както правилно е приел решаващият съд, това не е направено. Със съображенията, изложени в касационната жалба, пълномощникът на ДНСК, по същество допълва мотивите на административния акт, което не санира неговия порок. По т. 2 от заявлението, както правилно е установил първоинстанционния съд, съдебните актове представляват официална информация съгласно дефиницията на чл. 10 ЗДОИ и достъпът до тях е предвиден в чл. 12, ал. 2 от ЗДОИ във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗСВ, като според последната разпоредба актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Страните по делата, техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони, а лицата, които не са страни по делото, имат възможност да се запознаят с актовете, публикувани на интернет страницата на съответния съд. При така изложените мотиви обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение