Решение № 11199 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 767/2013 г.

Решение № 11199 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 767/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба адв. Румен Русев, в качеството на процесуален представител на Садие Сюлейман Ерсин, управител на "Селин" ООД срещу решение № 2606 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 1872 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 241106643 от 27.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 555 от 18.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 900.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 644.79 лв. за ревизиран данъчен период м. 01.2006 г. и допълнително установен корпоративен данък в размер на 18 939.00 лв. за 2005 г. и за 2006 г. в размер на 675.00 лв. и лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив) оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Рашко Стоянов. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт ревизионен акт № 241106643 от 27.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 555 от 18.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 900.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 644.79 лв. за ревизиран данъчен период м. 01.2006 г. и допълнително установен корпоративен данък в размер на 18 939.00 лв. за 2005 г. и за 2006 г. в размер на 675.00 лв. и лихва за забава. В хода на ревизионното производство е установено, че на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит ма данъчен период м. 01.2006 г. в размер на 900.00 лв. по фактура № 10...419 от 31.01.2006 г., издадена от "Бул импекс" ЕООД, с предмет на доставката "комисионна услуга по договор". Прекият доставчик не е намерен на адреса, същият не е подавал уведомления за регистриране на трудови договори, никой от купувачите на МПС не е ползвал неговите услуги като посредник, а представените от ревизираното дружество документи не доказват осъществяване на посредническа услуга, поради което на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) е отказано право на данъчен кредит в посочения размер. В хода на съдебното производство са изискани ревизионни актове издадени на прекия доставчик, като е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по нея, което се кредитира от съда, се констатира, че не са намерени от експерта данни за осчетоводяване от прекия доставчик на процесните фактури, по една от които е отказано правото на данъчен кредит, а по повод на останалите е увеличен финансовия резултат на ревизирания субект. По данни от информационния маси на НАП се констатира, че конкретно посочени фактури са намерили отражение в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди м.07, м.08, м.10.2005 г. и м.01.2006 г., както и в справките-декларации за същите периоди и в протокола за приемане и предаване на същите. По повод плащането на фактурите е посочено от експерта, че е станало с платежно нареждане от "Общинска банка" АД, клон Пловдив. Според съда, а и изводът му е точен, чрез експертизата се установяват безспорни факти, но те не установяват реалност на процесните доставки. От извършените насрещни проверки на клиенти на ревизираното дружество не се установява никой от тях да е ползвал посоченото дружество като посредник при закупуване на МПС, липсва кореспонденция с него, огледът на автомобилите втора употреба е ставал в база на същото това ревизирано дружество, договорите за покупко-продажба с сключвани директно с него. По повод правните изводи на съда, то същите се свеждат до преценка за осъществяване на данъчния състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.) и до недоказване на правнорелевантния факт на доставките, въпреки теоретичната възможност същия да се реализира. Съдът правилно е приел, че е неоснователно възражението относно тълкуването на договора за търговско представителство при изложената фактическа обстановка. По повод облагането по ЗКПО (отм.) правилно е прието, че издадените фактури от "Бул импекс" ЕООД не отразяват вярно и точно стопанските операции, които не са се осъществили. Макар и да съдържат реквизитите съгласно чл. 7 от ЗСч, не е налице документална обоснованост, съответно и правилно е приложен чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), като данъчнозадълженото лице не може да докаже документално разходите, съгласно нормативните изисквания затова. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна са присъдени такива в първоинстанционното производство, в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение