Решение № 2248 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15215/2013 г.

Решение № 2248 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15215/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Пловдив против решение № 2075/02.10.2013 г., постановено по адм. дело № 4077/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Петър Стоянов Петров от гр. Пловдив, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменена заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Пловдив, с която е наредено Петър Стоянов Петров да възстанови сумата 253,50 лв., представляваща недобросъвестно получени месечни добавки за социална интеграция по чл. 25 и чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/, ведно със законната лихва. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената заповед е немотивирана, поради това че в нея е посочено, че жалбоподателят е сменил постоянния си адрес в гр. Асеновград, ул. "Копринарска" № 12, без да уведоми писмено дирекция "СП" - гр. Пловдив, но не е посочено от коя правна норма произтича това задължение, кога жалбоподателят е сменил адреса си и кога е следвало да уведоми дирекцията. Според съда липсата на мотиви на заповедта представлява самостоятелно основание за отмяната й. Съдът е приел, че наред с това в случая липсват доказателства за недобросъвестност на жалбоподателя при получаване на сумите. По делото са налице доказателства, че същият има признати 97,5 % трайно намалена работоспособност, страда от редица заболявания, на 29.08.2011 г. е претърпял мозъчен инсулт, поради което здравословното му състояние изключва възможността той да се обслужва сам, както и да възприема адекватно и да изпълнява вменените му от административния орган задължения за уведомяване. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че на Петър Стоянов Петров, ответник в настоящото производство, са отпуснати месечни добавки за социална интеграция по чл. 25 и чл. 29 ППЗИХУ, представляващи добавки, съответно - за транспортни разходи и за диетично хранене и лекарства. Макар да е безспорно, че е била издадена заповед от директора на дирекция "СП" - гр. Пловдив за отпускането на тези интеграционни добавки, по делото не е представена самата заповед, нито подадената молба за отпускането им, нито е представен документ, изходящ от административния орган, в който ясно да е посочено с какъв акт са отпуснати добавките. В приложената на л. 4 от първоинстанционното дело /както и същата на л. 20/ заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г. /със съдържание, различно от процесната заповед, която е със същия номер и дата/ е посочено, че се издава "във връзка с ВД-С-06-742/28.11.2009 г.", което вероятно означава, че това е номера на заповедта, с която са отпуснати добавките. В уведомително писмо от 21.12.2012 г., изпратено от дирекция "СП" гр. Пловдив до дирекция "СП" - гр. Асеновград е посочено, че по молба с вх. № ВО-С-06-478/23.06.2009 г. от Петър Стоянов Петров е била изготвена социална оценка на консултативната комисия по ЗИХУ от 24.07.2009 г. за срок от пет години, както и че до 30.09.2012 г. същият е получавал добавки по чл. 25 и чл. 29 ППЗИХУ. От приложените в административната преписка удостоверения за промени на постоянен адрес и на настоящ адрес /изпратени от община Асеновград до дирекция "СП" гр. Пловдив с писмо изх. № 12.00.858/11.12.2012 г., в отговор на техен № 10-279/27.11.2012 г./ се установява, че от 11.08.2011 г. Петър Стоянов Петров е променил постоянния и настоящия си адрес от гр. Пловдив, ул. "Гара Филипово", жп блокове № 1, Б, 02 в гр. Асеновград, ул. "Копринарска" № 12. Новият адрес е адресът, на която се намира Дом за възрастни хора с физически увреждания, в който Петър Петров е настанен със заповед № РД11/003/18.07.2011 г. /в този смисъл писмо изх. № 94ПП/0017/18.07.2011 г. от директора на дирекция "СП" - гр. Пловдив до Петър Петров/. От директора на дирекция "СП" гр. Пловдив е издадена заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г. /приложена на л. 4 и л. 20 от първоинстанционното дело/, в която е посочено, че на основание чл. 34, ал. 1 ППЗИХУ и във връзка с ВД-С-06-742/28.06.2009 г. се прекратява на Петър Стоянов Петров месечната добавка за социална интеграция по чл. 25, ал. 1 и чл. 29 ППЗИХУ, считано от 01.10.2012 г. В графата от заповедта, означена като "Мотиви за отказа. Смяна на местоживеене" на ръка е изписано "На осн. чл. 34, ал. 2, т. 2 ППЗИХУ, смяна на местоживеене и пост. адрес". По делото няма данни за връчването на тази заповед на Петър Стоянов Петров; макар в цитираното по-горе писмо от 21.12.2012 г. да е посочено, че тази заповед е връчена на същия с писмо с обратна разписка № ИД PS 40404 00JGMDN, то такава обратна разписка не е представена по делото, нито има друг документ, удостоверяващ връчването на заповед, съответно - влизането й в сила. От директора на дирекция "СП" гр. Пловдив е издадена заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г. /приложена на л. 5 и л. 21 от първоинстанционното дело/, която е предмет на оспорването пред административния съд. С тази заповед, на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/, е наредено Петър Стоянов Петров да възстанови сумата от 253,50 лв., ведно със законната лихва, която представлява недобросъвестно получена социална помощ по чл. 25, 29 ППЗИХУ за периода от 01.09.2011 г. до 30.09.2012 г., като в последващия текст на заповедта са посочени размерите на сумите, получени по месеци. В частта от заповедта, означена като "Мотиви" е посочено следното: "Г-н Петров си е сменил постоянния адрес /гр. Асеновград, ул. "Копринарска"12/ без да уведоми писмено Д "СП" Пловдив". В заповедта е посочено също, че съгласно чл. 45, ал. 5 ЗИХУ Петър Стоянов Петров се лишава от интеграционни добавки по чл. 25, 29 ППЗИХУ за срок от една година, считано от 01.11.2012 г. до 31.10.2013 г. Предвид посоченото съдържание на обжалваната пред съда заповед и установените от представените по делото фактически обстоятелства, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта, са правилни. Правото на месечни добавки за социална интеграция на хората с трайни увреждания е регламентирано в разпоредбите на чл. чл. 42 - 42ж ЗИХУ, в които са определени видовете месечни добавки, материалноправните предпоставки за възникване на правото на тези добавки и компетентния орган за отпускането им. Размерът на добавките, процедурата, по която се извършва отпускането им и необходимите за това документи са уредени в раздел I, озаглавен "Месечни добавки за социална интеграция" от глава пета на ППЗИХУ. В чл. 24, ал. 1 от правилника е предвидено, че хората с трайни увреждания ползват правото на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида и степента на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност и въз основа на извършената социална оценка по реда на глава трета, а в ал. 2 е предвидено, че база за определяне на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане. В чл. 32, ал. 1 ППЗИХУ е предвидено, че месечната добавка за социална интеграция се отпуска въз основа на заявление-декларация, подадено от лицата по чл. 12, ал. 3 ЗИХУ до дирекция "СП" по постоянен адрес и след представяне на лична карта или личен паспорт. В чл. 32, ал. 5 ППЗИХУ са посочени документите, които следва да се приложат със заявлението за отпускане на добавката за социална интеграция: т. 1 - социална анкета по чл. 12, ал. 1 ЗИХУ, и т. 2 - експертно решение от ТЕЛК, НЕЛК /в предходната редакция на т. 2 е предвидено и ЕР на ДЕЛК/. Според чл. 12, ал. 1 ЗИХУ социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, а според ал. 2 социалната оценка установява: потребностите и възможностите за рехабилитация; възможностите за обучение; възможностите за трудова заетост и професионална реализация; потребностите от социални услуги; възможностите за социално включване. В чл. 34, ал. 1 ППЗИХУ е предвидено, че месечната добавка за социална интеграция се изменя, спира, възобновява и прекратява със заповед на директора на дирекция "СП " или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че месечната добавка по ал. 1 се прекратява при две хипотези - извършване на нова социална оценка и липса на предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция /т. 1/ и промяна в обстоятелствата, при които е отпусната /т. 2/. В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 ППЗИХУ, посочена като правно основание за издаване на обжалваната пред съда заповед, е предвидено, че недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. В случая не се спори, че на Петър Стоянов Петров са били отпуснати месечни добавки за социална интеграция по чл. 25 /алинея единствена/ и чл. 29 ППЗИХУ, поради което въпросът дали същият е отговарял на нормативните изисквания за отпускането на добавките стои извън предмета на правния спор. Наред с това, административният орган не твърди, че при отпускането на социалните добавки не са били изпълнени някои от предпоставките за отпускането им. Според мотивите на обжалваната пред съда заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г. основанието за претендираното връщане на сумите, получени за интеграционни добавки е обстоятелството, че Петър Петров е сменил постоянния си адрес от гр. Пловдив в гр. Асеновград. За да е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 4 ЗИХУ следва да е установено както получаване на суми за социални плащания без основание, така и недобросъвестност на лицето при получаването им. В случая от представените по делото доказателства не е доказано изпълнението на нито една от тези предпоставки. С обжалваната заповед се претендира възстановяване на суми, получени през периода от 01.09.2011 г. до 30.09.2012 г., без да е обосновано защо за този период сумите са получени без основание. Поради това, че в заповедта като единствено фактическо основание е посочена смяната на постоянния адрес на лицето, то от съществено значение за законосъобразността на заповедта е извода дали това обстоятелство обуславя недължимост на интеграционните добавки. От анализа на приложимите правни норми, част от които са цитирани по-горе, се налага извода, че значението на постоянния адрес на лицето, което претендира отпускане на добавки е единствено с оглед разпределението на компетенциите на дирекциите "Социално подпомагане" по отношение на лицата с постоянен адрес на тяхна територия, като наред с това установява задължението на социалните работници от дирекцията да извършат социална анкета по отношение на правоимащите лица с постоянен адрес на територията на дирекцията. Правото на получаване на интеграционни добавки не е обусловено от постоянния адрес на лицето, а смяната на постоянния адрес не представлява обстоятелство, което да погасява това право. Наред с това в приложимите нормативни актове /ЗИХУ и ППЗИХУ/ не е регламентирано изискване лицето да подава декларация при промяна на постоянния адрес, настъпила след отпускането на интеграционните добавки. Изискванията за възникването и упражняването на правото на получаване на месечните добавки за социална интеграция, както положителни, така и отрицателни, са изчерпателно уредени в ЗИХУ и правилника за прилагането му и разширително тълкуване на тези норми е недопустимо, тъй като ограничава законоустановени права на хората с увреждания. Предвиденото в чл. 34, ал. 2, т. 2 ППЗИХУ основание за прекратяване на месечните добавки, изразяващо се в промяната в обстоятелствата, при които са отпуснати, не води да различни изводи. Съдържанието на тази разпоредба обуславя извода, че разпоредбата визира промяна само на тези обстоятелства, които имат значение за последващо погасяване на правото на социалните добавки, т. е. касае се до възникване на обстоятелства, при които лицето няма право да получава интеграционните добавки. Постоянният адрес на лицето не е материалноправна предпоставка за възникване на правото на интеграционни добавки, а е свързан само с териториалната компетентността на дирекцията "СП", която да се произнесе по искането на лицето. В закона или правилника не е предвидено, че правото на вече отпуснати интеграционни добавки се погасява, т. е. че тези добавки стават недължими, ако лицето смени постоянния си адрес на територията на друга дирекция "Социално подпомагане". Въпросът дали е налице основание по чл. 34, ал. 2, т. 2 ППЗИХУ за прекратяване на отпусната интеграционна добавка при промяна на постоянния адрес на правоимащото лице е въпрос, който следва да бъде разрешен в производство по оспорване на административен акт за прекратяване на интеграционните добавки. В случая обаче съдът не е сезиран с такъв правен спор, тъй като се обжалва заповедта, с която е наредено възстановяване на недобросъвестно получени суми, а не заповедта за прекратяване на интеграционните добавки. Както се посочи по горе, в случая са издадени две заповеди на директора на дирекция "СП" гр. Пловдив под номер ВД-С-06-742 от дата 28.11.2012 г., които обаче са с различно съдържание - едната за прекратяване на добавките, издадена на основание чл. 34, ал. 2, т. 2 ППЗИХУ /приложена на л. 4 и 20 от делото/, а другата - за възстановяване на недобросъвестно получени суми - издадена на основание чл. 45, ал. 4 ЗИХУ /приложена на л. 5 и 21 от делото/, без да е налице обективен белег, въз основа на който да се направи извод коя от двете заповеди е издадена първа по време /липсва какъвто и да било индекс в тази връзка, както и цитиране на заповедта, която е предходна в последващата/. Извод за поредността на заповедите не може да се направи и от съдържанието им, тъй като претенцията за възстановяване на недобросъвестно получени суми се отнася за суми, получени през период от време преди датата, от която е прекратено получаването на сумите - в процесната заповед се претендира възстановява на суми, получени през периода от 01.09.2011 г. - 30.09.2012 г., а със заповедта за прекратяване месечните интеграционни добавки са прекратени, считано от 01.10.2012 г. Следователно, прекратяването на добавките със заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г. не може да представлява основание за недължимост на интеграционните добавки, нито основание, обуславящо недобросъвестност при получаване на сумите. Поради това за настоящото производство е без значение въпросът, че заповедта за прекратяване не е била влязла в сила към датата на издаване на процесната заповед. Издаването на процесната заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г., с което е наредено възстановяване на недобросъвестно получени суми е независимо от издаването на заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г. за прекратяване на интеграционните добавки, както поради липсата на изрично позоваване в тази връзка, така и поради обективното несъответствие между периода, за който се претендира възстановяване на сумите и датата, от която се прекратява получаването на добавките. Следователно, единственото основание за издаване на процесната заповед е това, което е посочено в нея - промяна на постоянния адрес на лицето. Това обстоятелство не обуславя недължимост на плащанията за интеграционни добавки, съображения за което са изложени по-горе. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че заповед № ВД-С-06-742/28.11.2012 г., с която е наредено Петър Стоянов Петров да възстанови недобросъвестно получени суми да интеграционни добавки за периода от 01.09.2011 г. до 30.09.2012 г. в размер на 253,50 лв., е незаконосъобразна като издадена при липса на материалноправно основание, затова и първоинстанционният съд правилно я е отменил. Следва изрично да се посочи, че съдът се произнася по законосъобразността на административния акт въз основа на посочените в него фактически и правни основания за издаването му и предвид събраните в конкретното производство доказателства. По настоящото дело няма твърдения на административния орган, че претендираните за възстановяване суми са недължими като двукратно получени от лицето на едно и също основание и за един и същи период, също така няма посочване на такова фактическо или правно основание, няма и доказателства в тази насока. Последното се излага само за яснота на страните, предвид съдържанието на двете писма, приложени на л. л. 29-33 от първоинстанционното дело, едното, представляващо искане /наречено от подателя си "заявление"/, подадено от сина на Петър Стоянов Петров до директора на Дом за хора с физически увреждания - гр. Асеновград и второто - отговора на последния до същото лице. Тези писма нямат доказателствено значение по настоящото дело, тъй като не установяват релевантни за този правен спор факти и обстоятелства. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция, тъй като такива не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение