Решение № 13299 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2012 г.
ВАСII отделение24.10.2012 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението от 30.03.2012 г. по адм. д. № 3734/11 г. на Софийския градски административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД - 14 - 22 от 29.03.2011 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13299 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2012 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 30.03.2012 г. по адм. д. № 3734/11 г. на Софийския градски административен съд, отхвърлящо жалбата му срещу заповед от 29.03.2011 г. на зам.-началника на ДНСК за премахването на част от сграда и навес като построени в съществено отклонение от одобрено строително разрешение.
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва касационната жалба, прокурорът заключава, че е основателна.
- КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е допустима.
Преценката за категорията на строежа по чл. 215, ал. 7 ЗУТ се извършва по чл. 137 ЗУТ не въз основа на строителните книжа, а на фактически изграденото. То в случая е част от жилищна сграда, затова е от пета, не от шеста категория и решението по оспорването му подлежи на касационно обжалване.
- Касационната жалба е основателна.
Установеното в заповедта отклонение от одобреното строително разрешение се изразява в ограждането и приобщаването на навеса и стълбището към сградата. Обратно на приетото от администрацията и от съда, то не е несъвместимо с предназначението на територията (чл. 154, ал. 2, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ), защото последното е променено в такова за ниско жилищно строителство. Не се твърди, нито е установено друго основание за незаконност на отклонението от разрешението (чл. 154, ал. 2, т. 1, 2 и 4 вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ).
Решението, с което оспорването е отхвърлено, следователно, противоречи на материалния закон и следва да се коригира, като премахването се отмени, воден от което и на осн. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд