Решение № 2215 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8800/2017 г.

Решение № 2215 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8800/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "С. Т.", със седалище и адрес на управление гр. Г. Делчев, чрез неговия пълномощник срещу решение № 804/25.05.2017 г. по адм. д. № 261/2017 г. на Административен съд Б.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-началникът на РДНСК-Югозападен район и Т. И. Д. чрез своите представители намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на О. Г. Д. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съобразно наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-21/17.02.2016 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която по реда на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ са отменени одобрените на 7.10.2014 г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 152/7.10.2014 г. на главния архитект на О. Г. Д. за обект "промяна предназначението на барче в шивашки цех" в сградата в УПИ VI, кв. 256 по ПУП на гр. Г. Делчев, издадени на ЕТ "С. Т.". С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след отменително такова на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От архитектурната част е видно, че се предвижда премахването на част от тухлените зидове, зазиждане на пространство, което представлява площадка към външно стълбище, като се изменя източната фасада и към нея се присъединява площ, която не е собственост на възложителя. Отнемат се помещения и площи и се променя предназначението им, изменя се съществено обща част-източната фасада, без съгласието на етажните съсобственици и без писмено съгласие с нотариална заверка. Нарушени са изискванията на чл. 183, ал. 1 и 2 и чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че част от помещенията, предмет на преустройството- предверие от 12 кв. м., тоалетна от 47 кв. м., навес 28 кв. м. и стълбище 18 кв. м. не са собственост на възложителя. От представените три броя удостоверения се установява, че собствеността върху изброените помещения е спорна. Т. Д. пък е собственик на на УПИ VI, кв. 256 по ПУП на гр. Г. Делчев и построената в него двуетажна производствена сграда, представляваща обособена част цех "Батерии". В северната част на първия етаж на двуетажната сграда, собственост на касатора, се намират помещенията, предмет на преустройство с одобрените на 7.10.2014 г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 152/7.10.2014 г. Налице е разлика в площта на недвижимия имот "барче", находящо се в северната част на първия етаж на двуетажна масивна сграда-цех "батерии", като по същество се отнемат помещения и площи с промяна на предназначението им и се изменя съществено обща част на сградата-източната фасада. Към така установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая съгласно чл. 185, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ, е необходимо съгласието на другия съсобственик-Т. Д.. Липсата му сочи на незаконосъобразност на издадените строителни книжа и на законосъобразност на обжалваната заповед, отменяща разрешението за строеж и инвестиционния проект. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице касационното основание противоречие с материалния закон. В този смисъл съдът правилно е подвел установените от него релевантни факти към относимата материалноправна норма. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал и съществено нарушение на процесуални норми. В този смисъл твърдението в касационната жалба, че спорът дали обекти -предверие от 12 кв. м., тоалетна от 47 кв. м., навес 28 кв. м. и стълбище 18 кв. м. засягат лична собственост на възложителя или на съсобственика Д. следва да се реши с допускане на техническа експертиза, е неоснователно. Собствеността се доказва със съответни документи, а такива писмени доказателства не са представени от възложителя нито пред първата, нито пред касационната инстанция. Искането за експертиза също следва да се предяви пред първата инстанция като инстанция по установяване на фактите, а пълномощникът на касатора изрично е заявил в съдебно заседание, че няма други доказателствени искания. С оглед на горното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба-РДНСК-Югозападен район и Т. И. Д. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестотин/ лв. по представения списък на разноските и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,