Решение № 3038 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2018 г.

Решение № 3038 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Желязков срещу решение № 1384 от 02.03.2018 г., постановено по административно дело № 10272/2017 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ОСОС-46/05.07.2017 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните. По наведени доводи за неправилност на решението, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което а бъде отменена оспорената от него заповед като незаконосъобразна и му бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Процесуалния представител е представил по делото писмен отговор от името на БАБХ, в което отново излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него, но е неправилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че обжалваната пред АССг заповед е постановена от компетентния орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Спорът е дали в случая са налице материално правните разпоредби по чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). От събраните в хода на производството доказателства се установява безспорно, че Желязков заема длъжността директор на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) при БАБХ от 04.03.2013 г. Със заповед № СОС -24/20.09.2014 г. на Изпълнителния директор на БАБХ служебното правоотношение на Желязков е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл поради наложени дисциплинарно наказание "уволнение". На 03.06.2016 г. Желязков е назначен от Изпълнителния директор на БАБХ на длъжността "професор" с код 2422 7083, секция "Паразитология и ДДД" НРЛ "Паразитоонози" на НДНИВМИ по трудово правоотношение (Стопански и административни специалисти 24, Специалисти по администриране на политики -2422, Професор 2422 7083 по НКПД). На 21.03.2016 г. е сключено споразумение за окончателно уреждане на правоотношения между Изпълнителния директор на БАБХ и Желязков, съгласно което Изпълнителния директор оттегля заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и прекратява служебното правоотношение на Желязков, а последния оттегля подадените срещу тях жалби след което образуваното по тях адм. дело № 1049/2015 г. по описа на АССг е прекратено с протоколно определение № 63/04.04.2016 г. Въз основа на това със заповед № ВР-8/21.04.2016 г. Изпълнителния директор на БАБХ възстановява Желязков на длъжността "директор" на НДНИВМИ с код по НКПД 1213 7008 (Директор дирекция, администрация по НКПД), като със заповед № ОТО -2/27.04.2016 г. му разрешава да ползва неплатен отпуск за времето от 21.04.2016 г. до 20.04.2018 г. включително. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Устройствения правилник (УП) на БАБХ НДНИВМИ е специализирана структура и юридическо лица в състава на агенцията, а съгласно ал. 4, т. 1 и т. 2 от УП същият осъществява научно изследователска, диагностична, референтна и експертна дейност в областта на здравеопазването на животните и микробиологична безопасност на суровини, храни, фуражи и обекти от околната среда, обучава докторанти по научни специалности, акредитирани по Закона за висшето образование, издава дипломи за придобиване на образователна и научна степен "доктор" и научна степен "доктор на науките". По т. 4 е предвидено, че същият участва в разработването и провеждането на програми за обучение на студенти, специализанти и служители от системата на агенцията и от външни организации. Посочените разпоредби са в унисон с разпореденото в чл. 47, ал. 1 ЗВО, предвиждащ че в Българската академия на науките, Селскостопанската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по докторски програми, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6. С оглед на така установеното следва, че служителите в НДНИВМИ, заети с изпълнение на тази част от неговата дейност осъществяват преподавателска дейност. При това в случая Желязков, при изпълнение на длъжността "професор" по трудово правоотношение с код 2422 7083, доколкото НДНИВМИ е научна организация по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 47 ЗВО и предвид разпореденото в чл. 38, ал. 1 УП БАБХ и макар длъжността му по кода от НКПД да е определена от работодателя в категорията на стопански и административни специалисти – специалисти по администриране на политики в случая следва извод, че се касае до преподавателска дейност. Обстоятелството, че НДНИВМИ не е акредитирано от Националната агенция за оценяване и акредитация води до извод за неизпълнение на разпоредби на ЗВО, но това неизпълнение не е от служителя, а е такова на органа по назначение. Посоченото освен това не обосновава заключение, че в случая Желязков не осъществява преподавателска дейности във висше училище, доколкото в случая се касае до обучение на докторанти. В случая решаващ е въпроса не дали института, отговаря на изискванията на ЗВО, а какво работи по трудовото правоотношение жалбодателя – дали осъществява преподавателска дейност във висше училище. Това, че органа по назначението, който е и работодател на Желязков по трудовото правоотношение, не е предприел необходимите действия по акредитация на института и/или на извършваните от него дейности не може и не следва да бъде тълкувано във вреда на служителя. При така установените факти настоящият състав намира, че в случая по отношение на Желязков не са налице фактическите и правни основания, посочени в заповедта, доколкото от доказателствата по делото се установява, че същият попада в изключението по чл. 7, ал. 2, т. 6, предл. второ ЗДСл, предвиждащо, че забраната за заемане на длъжност като държавен служител на лице, работещо по трудово правоотношение не е приложима в случаите, когато лицето работи като преподавател във висше училище, в случая научна организация, обучаваща докторанти. Предвид така установеното настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционния съд за постановяване на обжалваната пред него заповед в съответствие с приложимия закон е неправилен. Ето защо решението следва да бъде отменено като неправилно, като бъде постановено ново, с което обжалваната от Желязков заповед бъде отменена като постановена в противоречие с материално правната разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 6, предл. второ ЗДСл – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. С оглед изхода на делото и при своевременно направени искания за присъждане на разноски и пред двете инстанции са налице предпоставките по чл. 143, ал. 1 АПК за присъждането им на жалбодателя, но доколкото и пред двете инстанции не са представени доказателства за направени такива искането е неоснователно и разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение