Решение № 16634 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2011 г.

Решение № 16634 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бойко Стаменов Кехайов против решение № 4015 от 6.12.2010 г. по адм. дело № 5985/2010 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против заповед рег. № 2569/20.07.2010 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не е извършил описаните в заповедта нарушения, а изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 2, сега т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, като действията на Кехайов са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни, обяснения и др.) и е подписана от дисциплинарнонаказващия орган. Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР (заповед № 1985/11.06.2010 г.), извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при административнонаказващия орган, а в случая справката, с резултатите от проверката и становището на дисциплинарно-разследващия орган са представени на дисциплинарнонаказващия орган съответно на 7.07.2010 г. и на 8.07.2010 г., т. е. двумесечният срок за налагане на дисциплинарна санкция е спазен. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя, депозирани съответно на 16.06.2010 г. и на 8.07.2010 г., съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 15.05.2010 г. жалбоподателят, полицай в 01 група "ОДГ" от ГПУ - Доспат към РДГП - Смолян, прави опит да осуети полицейска проверка във връзка с кражба на дизелово гориво, като моли свой роднина да изнесе от гаража на баща му туби с нафта, т. е. да укрие значително количество нафта, за което предполага, че е предмет на престъпление. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример в тази насока. В случая поведението на Кехайов не е насочено към осъществяване на полицейски правомощия, а към осуетяване и препятстване на полицейски задължения във връзка с разследването и разкриване на престъпление. Тези действия са морално укорими и водят до уронване престижа на службата, тъй като са извършени от полицейски служител, призван да съблюдава и охранява законността и да дава личен пример в тази насока. По тези съображения правилно е преценено, че действията на жалбоподателя следва да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възраженията, свързани с прекратяването на образуваното против Салих Исмаилов Кехайов, баща на жалбоподателя, наказателно производство за престъпление по чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс, са неоснователни. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо, че деянието не съставлява престъпление. Освен това в случая Кехайов е наказан за нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които нарушават морално - етични правила и норми, а не за установени закононарушения. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с данните от справката, представените сведения от различни лица, включително със сведенията, дадени от Десислав Хаджиев и протокола от разпит на същия пред съдия, както и други доказателства, закономерно е преценено, че от страна на Кехайов е допуснато нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Представените пред касационната инстанция постановление за прекратяване на образуваното против Салих Исмаилов Кехайов наказателно производство на Районна прокуратура - Девин и обяснения на Десислав Хаджиев не могат да обосноват различен извод. Както вече се посочи дисциплинарната отговорност се осъществява независимо от наказателната и в този смисъл обстоятелството, че не са налице данни за престъпление не може да обоснове отпадане на основанията за санкциониране на служителя по дисциплинарен ред. Писмените обяснения на Хаджиев не могат да бъдат обсъждани и взети предвид, тъй като по същността си това са свидетелски показания, които обаче не са събрани по установения за това процесуален ред. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,