Решение № 14939 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2011 г.

Решение № 14939 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Асеновград, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно Мария Станкова Стоянова - Гарабедян, старши юрисконсулт в Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) - гр. Пловдив, срещу решение № 719 от 26.04.2011 г. по адм. дело № 435/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че с молба-декларация вх. № СП-999 от 26.04.2010 г. Нуртен Ахмед Ибрям от Асеновград е поискала да й бъде отпусната месечна социална помощ. В графа "здравословно състояние" е написала: "Болна съм; с ТЕЛК". Към молбата - декларация е приложила самостоятелна декларация, че е запозната с условията за извършване на обществени полезни дейности и е завила, че страда от "астма и други (заболявания)". Приложила е и експертно решение (ЕР) № 656 от 08.03.2010 г. на ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ Пловдив, според което е с 22 % трайно намалена работоспособност (ТНР), причинена от заболяванията есенциална хипертония II ст., хронична обструктивна белодробна болест - I ст. и други. На ред 12 "Противопоказни условия на труд" в това експертно решение ТЕЛК не е вписала нищо. По повод подадената от Нуртен Ахмед Ибрям молба-декларация вх. № СП-999 от 26.04.2010 г. за месечна социална помощ на 03.05.2010 г. социален работник е провел анкета, в доклада за която (социален доклад от 04.05.2010 г.) е посочил, че "лицето ... не може да си намери работа поради ниско образование и квалификация ... активно търси работа в ДБТ от май 2009 г. ... и е насочена към ДБТ за включване в програми за ограмотяване и квалификация." В социалния доклад е посочено още, че "г-жа Ибрям отговаря на условията на чл. 10 и няма пречки по чл. 11 от ППЗСП", поради което социалният работник е предложил да бъде отпусната месечна социална помощ в размер на 47.45 лв. (73 % х 65). Със заповед № СП-999 от 10.05.2010 г. директорът на ДСП е отпуснал на Нуртен Ахмед Ибрям месечна социална помощ в размер на 6.49 лв., считано от 01.04.2010 г. В заповедта липсват мотиви за така определения размер на помощта, но вероятно съществува и друга заповед за предложения от социалния работник размер на помощта, защото на л. 34 от делото на ПдАС се намира заповед № СП-999 от 03.08.2010 г., с която се възстановява, считано от 01.07.2010 г., спряната със заповед № СП-999 от 07.06.2010 г. месечна социална помощ в размер на 47.45 лв. За м. септември 2010 г. Нуртен Ахмед Ибрям е насочена към общинската администрация на Община Асеновград за полагане на общественополезен труд, съобразно изискването на чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В отговор на това тя е представила протокол на медицинска комисия (ОЛКК) при МЦ I Асеновград ЕООД № 869 от 07.09.2010 г., в който е отразено, че е лекувана стационарно по повод бъбречна криза, причинена от конкремент в десния бъбрек. Посочено е, че протоколът "се изпраща на Социални грижи за освобождаване от трудова заетост за срок от 3 месеца." Очевидно длъжностните лица при ДСП Асеновград са съобразили този медицински протокол, защото следващото насочване на Нуртен Ахмед Ибрям да положи 14 дни обществено полезен труд в Община Асеновград е за м. декември 2010 г. Със заповед № СП-999 от 05.01.2011 г. директорът на ДСП Асеновград на основание чл. 12, ал. 5 ППЗСП е прекратил социалната помощ на Нуртен Ахмед Ибрям за срок от две години (считано от 01.12.2010 г. до 30.11.2012 г.). В заповедта са изложени следните мотиви: "Г-жа Ибрям е направила повторен отказ за полагане на обществено полезен труд през м. декември 2010 г. През м. V - VI 2010 г. помощта е спряна за срок от 2 месеца по същата причина - нормативно основание чл. 12/4/ ППЗСП и на норм. осн. чл. 12 /5/ ППЗСП." Очевидна е липсата на каквото и да било обсъждане на здравословното състояние на Нуртен Ахмед Ибрям и дали тя не попада в хипотезата на чл. 12, ал. 7, т. 3 ППЗСП - лице с трайно увреждане или с временна неработоспособност повече от 20 дни в месеца. Такова обсъждане обаче е направил директорът на РДСП Пловдив в решение № РД 01/0020 от 28.01.2011 г., с което е отхвърлил жалбата на Нуртен Ахмед Ибрям срещу заповед № СП-999 от 05.01.2011 г. на директора на ДСП Асеновград. Направеното от по-горестоящия административен орган обсъждане на намиращите се в преписката доказателства за здравословното състояние на Нуртен Ахмед Ибрям завършва с извода: "Представено е ЕР на ТЕЛК с определени 22 % трайно намалена работоспособност, т. е. г-жа Ибрям не е лице с трайни увреждания." Сезиран с жалба от Нуртен Ахмед Ибрям, Пловдивският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил заповед № СП-999 от 05.01.2011 г. на директора на ДСП Асеновград. За да постанови този резултат съдът е приел, че тази заповед не е мотивирана. Този извод на Административен съд - гр. Пловдив е неправилен. Макар и притеснително лаконично, заповедта е мотивирана - директорът на ДСП е изложил фактическите и правни основания за нейното издаване. В жалбата си до съда Нуртен Ахмед Ибрям заявява: "Действително през последните няколко месеца здравословното ми състояние значително се влоши, което наложи за известен период от време да не участвам в организираните от Община Асеновград програми за заетост на безработни лица. Същото съм направила като съм приложила съответната медицинска документация и решения на ТЕЛК. Видно от същата тази документация направеният от мен отказ е свързан с обективното ми здравословно състояние, което прави невъзможно участието ми във въпросните програми." Този довод обаче е неоснователен. Представеното с молбата - декларация ЕР № 656 от 08.03.2010 г. на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив е било отменено с ЕР № 375 от 02.06.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия и медицинското досие на Нуртен Ахмед Ибрям е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване ТЕЛК е издала ЕР № 1971 от 13.12.2010 г., с което е определила 24 % ТНР и този път на ред 12 "Противопоказни условия на труд" ТЕЛК е вписала: "тежък физически труд, лоши климатични условия, влага, запрашеност". Според чл. 12, ал. 7, т. 3 ППЗСП задължението за полагане на общественополезен труд не се отнася за лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност за повече от 20 дни в месеца. В този правилник не се съдържа отговор на въпроса кое лице е с трайни увреждания. Поради това следва да бъде възприета дефиницията по § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за интеграция на хората с увреждания, според която човек с трайни увреждания е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Установената от ТЕЛК Пловдив трайно намалена работоспособност на Нуртен Ахмед Ибрям е 24 % (24 на сто). Следователно тя не е лице с трайни увреждания по смисъла на чл. 12, ал. 7, т. 3 ППЗСП, а противопоказните условия на труд следва да бъдат съобразявани при включването й в съответната програма на Община Асеновград. Не е представила и доказателства за временна неработоспособност повече от 20 дни през м. декември 2010 г. Следователно Нуртен Ахмед Ибрям не е лице, по отношение на което не се отнася задължението по ал. 1 и 2 за полагане на общественополезен труд и отказът й да изпълни това свое задължение през м. декември 2010 г. е противоправен. Доколкото заповед № СП-999 от 07.06.2010 г. на директора на ДСП - Асеновград, с която на същото основание е била спряна отпуснатата на Нуртен Ахмед Ибрям месечна социална помощ, не е била оспорена, влязла е в сила и е породила свързаните с нея правни последици, отказът на Нуртен Ахмед Ибрям да положи общественополезен труд през м. декември 2010 г. се явява повторен по смисъла на чл. 12, ал. 6 ППЗСП и поради това наложената й санкция е съобразена с тази разпоредба. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде отменено като неправилно поради допуснато с него нарушение на материалния закон (чл. 12, ал. 7, т. 3 ППЗСП) и поради необоснованост. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на Нуртен Ахмед Ибрям срещу заповед № СП-999 от 05.01.2011 г. на директора на ДСП Асеновград се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в на ДСП Асеновград. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,