Решение № 3610 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16014/2011 г.

Решение № 3610 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16014/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) против решение № 14058 от 01.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2253/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/13.01.2011 г., издаден от Съвета за електронни медии (СЕМ). В касационната жалба се поддържат доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издадения АУПДВ. Ответникът - ЕТ "ВЕС-Емилия Василева", чрез процесуален представител адв. Веселка Янкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е неправилно. По делото са установени релевантните фактически обстоятелства и няма спор относно фактическата обстановка. Оспорва се правилното прилагане на разпоредбата на чл. 102 от ЗРТ. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ операторите заплащат годишна такса за надзор върху дейността им, която се определя с тарифа, приета съгласно чл. 102, ал. 6 от ЗРТ - чл. 12, която тарифа е била действаща към периода, за който са начислени сумите за таксата. Те са определени в размер, съответстващ на приетия в тарифата и за период, през който радио-операторът е бил регистриран. Наличието на регистрация на оператор, която не е била прекратена, е основание да се определи дължимост на годишна такса за надзор върху дейността по спазване на закона и условията на лицензията. От разпоредбата на чл. 102 от ЗРТ не може да се изведе извод, че надзорът следва да се осъществява върху реално осъществявана дейност. Плащането на такса е за осъществяване на надзор, без да се изисква фактическо извършване на дейността по излъчване на програмата. Последващата промяна на тарифата, която дава възможност за неплащане при липса на дейност, е неотносима към спорния период. Дължимостта на таксата не е свързана с извършването на лицензираната дейност, а с наличието на лицензия за осъществяването й. От съдържанието на текста следва, че предпоставка за събирането на таксата е съответният оператор да е лицензиран, което създава правото на надзор върху дейността му за административния орган. Във връзка с това право се поражда задължението за плащане, поради което предприемането или непредприемането на действия за осъществяване на дейността е ирелевантно. Предвид на това с включването на изискване за осъществяване на дейността с оглед законосъобразност на акта, съдът е приложил неправилно закона. Обжалваният АУПДВ е законосъобразен акт, издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е неправилно, като е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба от ЕТ "ВЕС-Емилия Василева" против АУПДВ № 11/13.01.2011 г. на СЕМ, издаден на основание чл. 32, ал. 1, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който е установено публично държавно вземане в размер на 7 623.29 лева, ведно с лихвите. За да отмени АУПДВ ВАС е приел, че таксата за надзор се дължи за упражнен надзор при реално осъществена дейност от оператора, а не само въз основа на издадена лицензия. При издаването им се събират първоначални такси, а таксата за надзор при всички случаи подлежи на доказване от административния орган и то само, ако по безспорен начин е установено, че съответната радио- или телевизионна програма са излъчвани и е осъществен реален надзор. Разделянето от законодателя на таксите на първоначални и на годишни за надзор идва да покаже, че последната се събира, когато такъв надзор е осъществен и за което СЕМ е длъжен да представи доказателства, като по този начин обоснове и събирането на годишната такса в посочения в тарифата размер. Така постановеното решение е неправилно. Правното основание за издаване на акта е чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" от ЗРТ, според който радио- и телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ предвижда, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по ал. 3 се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД). Съгласно чл. 8, ал. 3 от ТТРТД в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е издадена след началото на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от датата на влизане в сила на решението на СЕМ за издаване на лицензията до края на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на СЕМ за отнемане или прекратяване на лицензията. От анализа на посочената правна регламентация се налага изводът, че нито в Закона за радиото и телевизията, нито в Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност да не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Годишната лицензионна такса се дължи за периода от датата на издаване на лицензията на оператора до датата на отнемането/прекратяването й. Това означава, че критерий за осъществяване на надзора, респ. за дължимост на таксата за надзор е наличието на лицензия, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на отнемането/прекратяването на лицензията. Таксите се дължат независимо дали радиооператорът фактически е извършвал дейността по лицензията. Като е приел обратното становище, съдът е достигнал до незаконосъобразен извод за недължимост на таксите, установени с процесния АУПДВ. По изложените съображения решението на ВАС, I отделение е постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, като настоящият състав следва да се произнесе по същество с решение, с което да отхвърли жалбата на ЕТ "ВЕС-Емилия Василева" против АУПДВ № 11/13.01.2011 г. на председателя на СЕМ. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът ЕТ "ВЕС-Емилия Василева" следва да заплати в полза на СЕМ разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 300 лв. - по 150 лв. за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,