Решение № 491 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 450/2008 г.

Решение № 491 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 450/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. П пълномощник на ответника по исковата молба - Р. Е. "АД" - град С., против решение № 214/17.10.2007 г. по гр.д. № 347/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 1 състав. Обстоятелствата по делото са следните: Я. К. Я. и Е. К. И., и двамата от град С., са предявили против "Р" А. - София, субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, и инцидентен установителен иск. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на квоти от по 1/4 ид.части от празно място с площ по графични данни от около 1050 кв.м по скица от новия кадастрален план на град С., находящо се на ул. "И" № 6, придобит по наследяване от К. Я., собствеността на който им е възстановена на основание чл. 2 ЗВСОНИ. Твърдят също така, че имота е реална част от национализираната през 1947 г. Стъкларска фабрика, собственост на събирателно дружество на братя А, като през 1948 г. дружеството е обособено като държавно стопанско предприятие - ДСФ "Н", а съгласно отбелязване върху съставения на 28.10.1952 г. от II РНС - София акт за държавна собственост №, имота е включен в района на завод "Е", чийто правоприемник е ответника. Излага се, че собствеността им е била възстановена със заповед № 57- 529/31.07.1997 г. на СО, а район "Н" е отписал имота от актовите си книги. Поддържат, че ответника владее имота без правно основание, поради което молят същият да бъде осъден да им заплати по 5400 лева на всеки - обезщетение за периода от 01.12.1998 г.до 10.11.2003 г., като частичен иск за всеки от тях по 18000 лева. В хода на първоинстанционното производство от ищците е предявен инцидентен установителен иск за собственост относно процесния имот, конкретизиран като реална част от УПИ * и УПИ * от квартал 2 по плана на град С., м. "Н" по ЧЗРКП, утвърден с решение № 25 по протокол № 29/28.09.2001 г. с площ по графични данни от 1050 кв.м при граници: от изток - ул. "И", от юг и запад Iостаналата част от УПИ * и от север - останалата реална част от УПИ * и УПИ *. С решение от 28.11.2006 г. по гр.д. № 4029/2003 г. Софийският градски съд, ГК, I отделение, 1 състав, е отхвърлил исковете. С решение № 214/17.10.2007 г. по гр.д. № 347/2007 г., по въззивна жалба от ищците Я. К. Я. и Е. К. И., Софийският апелативен съд е отменил решението на първата инстанция и е уважил предявените претенции. Въззивната инстанция е приела за безспорно, че закупения от наследодателите на ищците имот е бил застроен и национализиран по ЗНЧП и обособен в Държавна стъкларска фабрика "Н", както и че със заповед №РД-57- 529/31.7.1997 г. процесната площ, която не е застроена, е отписана от актовите книги на общинските имоти в район "Н" и е наредено предаването му на ищците установено е по безспорен начин, че имота се владее от ответника и че същият представлява празно дворно място, идентично с част от имота, описан в съставените актове за държавна собственост и с тези по нотариалните актове от 1937 г. и 1946 г. Софийският апелативен съд е приел за неоснователен доводът на ответника, че ищците са обезщетени по реда на ЗОСОИ, поради което не са налице предпоставките за възстановяване собствеността им по реда на чл. 2 ЗВСОНИ. Съдът е стигнал до извод, че по категоричен начин е установено, че по реда на ЗОСОИ е налице обезщетяване само за 1720 кв.м, съгласно заповед №РД-24-88/23.02.1999 г. на министъра на промишлеността, като за разликата над посочения размер не е налице обезщетяване. Поради това въззивната инстанция е стигнала до извод, че процесния имот подлежи на възстановяване по ЗВСОНИ. Досежно факта, че процесното място не е обособено в самостоятелен УПИ е прието, че не е налице пречка за реституцията му, ако такова обособяване, при констатираната идентичност е възможна. С оглед данните от приетата съдебно-техническа експертиза е направен извод, че възстановяването на имота е възможно, като същият е обоснован с т. 1. от ТР № 1/1995 г. на ОСГК. Въззивната инстанция е приела за неоснователни наведените от ответника по исковата молба доводи за наличието на съоръжения от техническата подземна инфраструктура. Изводът е обоснован с обстоятелството, че по делото не са събрани безспорни доказателства кога са изградени констатираните от вещото лице подземни проводи. Изводът е подкрепен и с представеното по делото удостоверение на "Т" А., за липса на съществуваща топлопреносна мрежа, както че е установена по делото необходимост от отстояние, поради непосредствена близост до трафопост. С оглед изложеното е прието, че инцидентния установителен иск е основателен, както и претенциите за обезщетение в предявените размери по частичните искове. Срещу решението на Софийския апелативен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ответника по исковата молба - "Р" А. - адв. А, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК, подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационния жалбоподател - адв. А. Ответниците по касация - Я. Я. и Е. И., посредством процесуалните си представители - адв. Г адв. Русинов, са депозирали писмен отговор по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.) с които оспорват касационната жалба и молят тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. В съдебно заседание оспорването на касационната жалба се поддържа от процесуалните представители на ответниците по касация - адвокати Г. и Р., които депозират писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор и писмената защита на ответниците по касация, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК /отм./, намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Софийския апелативен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че ищците са материалноправно легитимирани по спора. Правилни са изводите, че безспорно е установено, че отчуждения имот е бил собственост на наследодателите на ищците и че същият е бил национализиран по ЗНЧП, както и че със заповед №РД-57-529/31.7.1997 г. на кмета на С. община п. място е отписано от актовите книги за общински недвижими имоти и е наредено предаването му на ищците, както и че имота се владее от ответника - касационен жалбоподател в настоящото производство. Законосъобразно е прието, че е налице идентичност между процесния имот от една страна, и част от имота описан в съставените актове за държавна собственост и тези по представените от ищците нотариални актове от 1937 г. и 1946 г. Правилно въззивната инстанция е стигнала до извод, че за процесната площ не е налице обезщетяване по ЗОСОИ, поради което следва да се проведе реституция по чл. 2 ЗВСОНИ. Този извод е обоснован с ангажираните по спора доказателства, които установяват, че по реда на първия посочен по-горе закон е налице обезщетяване само за 1720 кв. м. Правилно е прието, с оглед заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, приета от въззивния съд, че при наличието на възможност за обособяване на терена в самостоятелен УПИ, реституцията е допустима. Този извод е съобразен с т. 1, изречение второ от ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС. Законосъобразни и обосновани са изводите, че не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ, доколкото същата не е доказана по категоричен начин. Поради това в случая е приложима правната норма на чл. 2, ал. 6 от същия закон. Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, съставна IV г.о.