Решение № 197 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5302/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Панагюрище, подадена чрез пълномощника ст. юрисконсулт Г. Милчев, с която се обжалва Решение 118/13.03.2023 г., постановено по адм. дело 1009/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено Задължително предписание изх. П/Д-РА-ПН-007 от 10.10.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Панагюрище. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснати нарушенияна материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът А. Едрев от гр.Бургас, чрез пълномощника адв. В. Попов в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, определен в чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като е оказана безплатна правна помощ. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. И. Ланджев, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Прави искане да бъде отменено решението на Административен съд Пазарджик и да бъде отхвърлена жалбата срещу оспореното задължително предписания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът А. Едрев не се явява и не се представлява. Ответницата Г. Дякова не се явява или представлява, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Задължително предписание изх. П/Д-РА-ПН-007 от 10.10.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Панагюрище, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет., във вр. с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., е предписано на А. Едрев да изпълнява заложената дейност 6 в Плана за действие по отношение на детето А. Едрев, изготвен на 15.08.2022 год., относно осъществяване на режима на лични отношения между бащата А. Едрев и детето А. Едрев, съгласно определения от съда режим на лични отношения между детето и бащата, а през останалото време при договаряне между двамата родители. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на оспорения административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на обжалвания административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на пълноценна преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че задължителното предписание е издадено от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, но същото е в противоречие с материалноправни разпоредби на закона и правилника за приложението му. От събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по устен сигнал на Г. Дякова, майка на детето А. Едрев, подаден в Отдел Закрила на детето [населено място], свързан с неспазване от страна на бащата А. Едрев на определения от съда режим на лични отношения между него и детето. По данни на майката, на 28.09.2022 г. бащата А. Едрев е взел синът си от училище, за което не е било налице договаряне между родителите, респективно съгласие от страна на майката. На посочената дата във връзка с така подаденият сигнал в 16:12ч. е проведен разговор между началник Отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане - [населено място] и ответника по касационната жалба А. Едрев, който е заявил, че е взел синът си от училище, за да прекара с него следобеда и е поел ангажимент да го върне на майката в 19:00 ч. на същия ден. В 17:55 ч. ответника по касационната жалба е уведомил с SMS служителя за обстоятелството, че детето е предадено на майката, която е потвърдила горното при проведен с нея телефонен разговор. При така установеното от фактическа страна следва да се приеме, че е налице нарушаване на режима на лични отношения, определен от съда, доколкото няма данни А. Едрев да е разговарял с майката на детето и същата да се е съгласявала той да го вземе от училище и да прекара следобеда с него. Това обстоятелство обаче не обуславя само по себе си издаването на задължителното предписание, предмет на съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ППЗЗДет., целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. От ал.2 на същата разпоредба е видно, че мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие. Несъмнено извършеното от А. Едрев е в разрез с така изготвения план, доколкото същият предвижда спазване на определения от съда режим на лични отношения. Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ППЗЗДет. обаче предвижда издаване на задължително предписание при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая . Несъмнено в настоящия случай не се установява отказ от сътрудничество от страна на бащата, който се е съобразил с дадените му по телефона указания и е предал детето на майката. Такъв отказ не се установява и от цялостното му поведение извън конкретния случай. Обосновано първоинстанционният съд е приел за установено, че отношенията между родителите на детето са влошени и между тях няма комуникация. Едрев обаче се е отзовавал на поканите за провеждане на срещи със социалните работници и по отношение на него продължава дейността по консултирането му във връзка с преодоляване на влошените му взаимоотношения с майката, които са предпоставка за възникване на ситуации, влияещи негативно на психо-емоционалното състояние на детето. В административната преписка са налице писмени доказателства за проверки, изготвен план и оценка, но нито в един от докладите няма данни жалбоподателят да е отказвал сътрудничество за прилагане на мерките за закрила в семейната среда. Предвид изложеното, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, съобразно които задължителното предписание е издадено при липса на материалноправна предпоставка за това. Изложените от административния орган юридически факти, изведени като мотиви в акта, не се субсумират в хипотезиса на нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици. По смисъла на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет. необходимата предпоставка за издаване на задължително предписание е отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. При анализа на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд формулира обоснован извод, съобразно който не се установява отказ за сътрудничество от страна на родителя адресат на задължителното предписание. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 1000 лв., представляваци минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,