Решение № 14285 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14618/2018 г.

Решение № 14285 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14618/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД ЕИК 200800019 седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. "Ветрен", ул. "Александър Стамболийски" № 32 представлявано от управителя д-р Д. Боздукова подадена чрез пълномощника адвокат Е. Кокаларова против решение № 1724 от 11.10.2017 г. постановено по административно дело № 672/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против т. 2 от писмена покана с изх. № 29-02-185/19.02.2018 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Бургас. Развитите съображения за неправилност на атакувания съдебен акт са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението в обжалваната част и на потвърдената с него т. 2 от писмената покана на директора на РЗОК – Бургас. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира за установено следното: С процесната писмена покана в атакуваната й част по т. 2 е посочено, че при проверка на ИЗ (история на заболяването) на ЗОЛ (здравноосигурено лице) с ЕГН [ЕГН] с повече хоспитализации в "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД през месец ноември 2017 г. е констатирана неоснователно получена сума при хоспитализациите на едно и също ЗОЛ с ИЗ № 10081/02-06.11.2017 г. в Х. О. по КП № 74 с окончателна диагноза – Ту хепатис и придружаващо заболяване: инфаркт на десен бъбрек и с ИЗ № 10220/07-08.11.2017 г. в И. К. О. по КП № 17 с окончателна диагноза – тромбоза на дясна бъбречна артерия. Посочено е, че от ИЗ № 10220 е видно, че по време на първата хоспитализация с ИЗ № 10081 в Х. О. по КП № 74 е установена тромбоза на дясна бъбречна артерия от КТ. Посочено е още, че отново от ИЗ № 10220 е видно, че е осъществена спешна хоспитализация за провеждане на реновазография за диагностично доуточняване. От извършената консултация с уролог пациентът е с ангиографски и КАТ доказан инфаркт на десен бъбрек с тотална тромбоза на дясна ренална артерия от над 10 дни. Предвид това е прието, че диагностичното уточняване и лечение на придружаващото заболяване е следвало да се извърши при хоспитализацията с ИЗ № 10081 по КП № 74, поради което на основание чл. 342 от НРД МД 2017 г. ЛЗ е получило неоснователно сума в размер на 750 лева за ИЗ № 10220 на ЗОЛ с ЕГН [ЕГН] по КП № 17. В развилото се съдебно производство по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76, ал. 3 и следв. от ЗЗО от фактическа страна е установено, че между НЗОК представлявана от директора на РЗОК – Бургас като възложител и "Многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД като изпълнител е сключен договор № 020903 от 12.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със заповед № РД-25-21 от 4.01.2018 г. е наредено извършване на проверка на "МБАЛ Дева Мария" ЕООД на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 3 от ЗЗО от директора на РЗОК - Бургас със срок на проверката до 31.01.2018 г., вид и обхват на проверката – тематична, с поставени задачи. Резултатите от същата са обективирани в протокол № 10/10.01.2018 г. и протокол за неоснователно получени суми № 15/31.01.2018 г. Проверяващите са констатирали по т. 2 от протокола, респ. т. 2 от писмената покана, че е налице основание за възстановяване на сума без правно основание за хоспитализациите на ЗОЛ с ЕГН [ЕГН], а именно: с ИЗ № 10081/02-06.11.2017 г. в Х. О. по КП № 74 "Диагностика и лечение на заболявания на Хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума" с окончателна диагноза – Ту хепатис и придружаващо заболяване: Инфаркт на десен бъбрек и с ИЗ № 10220/07-08.11.2017 г. в И. К. О. по КП № 17 "Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания с окончателна диагноза: Тромбоза на дясна бъбречна артерия. "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД е депозирало пред директора на РЗОК писмено становище с възражения по направените от проверяващите длъжностни лица констатации в 7 дневен срок от връчването на протокола. Във връзка с подаденото възражение е дадено становище от началник отдел "ДКИОД" в РЗОК – Бургас, че констатациите в протокол за неоснователно получени суми № 15/31.01.2018 г. са правилни. На основание протокол № 10/10.01.2018 г. и протокола за неоснователно получени суми № 15/31.01.2018 г. и предвид даденото становище от началник отдел "ДКИОД" с вх. № 02/259-8/16.02.2018 г. директорът на РЗОК гр. Бургас е издал процесната писмена покана, предмет на настоящото производство само в т. 2. За да отхвърли жалбата относно констатациите по т. 2 от оспорената писмена покана съдът е приел, че доколкото по време на първата хоспитализация на пациента по КП № 74 е установено наличие на придружаващо заболяване, то е следвало мерките по втората хоспитализация да бъдат предприети в рамките на първата хоспитализация. Решението е неправилно. Касационната инстанция не споделя изводите на Бургаския административен съд по следните съображения: В случая се касае за пациент с установена тромбоза на десен бъбрек, лежащ в Клиника по обща хирургия със съмнения за ТИ хепатис. По повод на оплаквания от умерено изразени болки в дясното подребрие е направен КАТ на бъбрека, при което се намират изменения в бъбрека със съмнения за тромбоза на дясна бъбречна артерия, която категорично се потвърждава. Съгласно експертизата след проведеното адекватно медикаментозно лечение при пациента се наблюдава трайно подобрение на болковата симптоматика, както и подобрение в лабораторните показатели. При изписването му е консултиран с уролог, препоръчано е да се проведе реновазография. Във връзка с тези препоръки и поради невъзможност за извършване на това изследване в амбулаторни условия пациентът е приет в Инвазивно кардиологично отделение за провеждане на интервенционално лечение при наличие на индикации за това и последващо специализирано наблюдение. Заключението на експертизата е категорично и е в насока, че лекарите са постъпили правилно. Съгласно чл. 342 от НРД МД 2017 г. НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. В случая обаче не е налице тази хипотеза. При втората по ред хоспитализация е извършено диагностично уточняване за да бъде проведено адекватно лечение. В случая по категоричен начин е установено от изслушаните съдебно-медицински експертизи, че се касае за прецизиране на диагностиката на заболяването с цел прецизиране и на методите, които ще се използват за лечение. В експертизата е посочено, че въпросната реновазография не е възможно да се извърши в амбулаторни условия и че на базата на резултата от това изследване се преценява необходимостта от оперативно или консервативно лечение. Експертът е категоричен, че в случая инвазивната диагностика напълно дава и определя вариантите за лечение и също така е несъмнено, че при този клиничен случай след проведеното лечение е налице най-благоприятният изход за пациента. По изложените съображения съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД по т. 2 от писмена покана на директора на РЗОК – Бургас следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба от лечебното заведение срещу тази част на писмената покана се уважи като основателна. Касаторът с касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски по делото като до съдебното заседание проведено на 8.10.2019 г. са представени доказателства само за 25 лева държавна такса платена по сметка на ВАС. На 9.10.2019 г. по делото е постъпило писмено становище от касатора ведно с заверено копие от договор за правна защита и съдействие от 7.10.2019 г. с вписан хонорар от 300 лева за изготвяне на касационната жалба. Съдът намира, че следва да уважи само искането за присъждане на разноски по делото в размер на 25 лева държавна такса, тъй като списъкът с разноските и доказателствата за реалното им плащане са постъпили по делото след приключване на съдебното заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,