Решение № 3400 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 237/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Механджиева, против решение 13990/06.08.2024 г., постановено по адм. д. 4346/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът В. Я. А., чрез процесуалния си представител адв. Панайотов в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя Решение 17 от 12.01.2023 г. по Протокол 68 от 12.01.2023 г. на Столичен общински съвет (обнародвано в ДВ бр. 18 от 24.02.2023 г.), с което на основание чл. 21, ал.1, т.11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 21, ал.1 и ал.7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 129, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), § 124 ПЗР на ЗИДЗУТ и § 24 от ПЗР на ЗИД ЗУЗСО; чл. 115, ал.1 и 2 от ЗУТ, т. 2, т.15, т.25 и т.32 от Приложението към чл.3, ал.2 от ЗУЗСО, чл. 134, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, т.2 ЗУТ, чл. 22, чл. 31, ал.1, 2, 4 и 5, чл. 32, чл. 33, чл. 35, чл. 79 от ЗУТ, чл.21, чл.60, ал.3 от Наредба 7/2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба 7/2003 г.), Приложение 1 към чл. 21 и Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7/2003 г. е одобрен проект за подробен устройствен план: 1. Изменение на план за улична регулация при о.т. 299б (нова), [улица], район [район] -Столична община, съгласно приложен проект по кафяви и зелени линии, цифри, букви и зачертавания; 2. План за регулация за преструктуриране на жилищен комплекс м. [улица] в граници: [улица], [улица], [улица], [улица] и [улица], район [район] , съгласно приложен проект по червени и сини линии, цифри, букви и текст, в указания в графичната част граница на разработката и корекции в кафяв и зелен цвят без кварталите и урегулираните поземлени имоти по т.5 и т.6; 3. План за застрояване и преструктуриране на жилищен комплекс м. [улица]" в граници: [улица], [улица], [улица], [улица] и [улица], район [район] в указания в графичната част граница на разработката , съгласно приложен проект, без допускане на намалени отстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица, съгласно приложен проект и с корекции в зелен цвят без кварталите и урегулираните поземлени имоти по т.5 и т.6; 4. План-схеми по чл. 108 от ЗУТ по част Електроснабдяване , Топлоснабдяване , Водоснабдяване и канализация и част ПТКП , в частта му относно поземлен имот с идентификатор 68134.1602.1818, попадащ в урегулиран поземлен имот (УПИ) ІХ за озеленяване с режим на Тго, кв. 48 и алея по оспорения план. С решението Столичен общински съвет е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, в предписаната писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че приемането на ОУП не представлява съществено изменение на устройствените условия, което е установено от приетата по делото експертиза, от която е видно, че и по действащия ПУП и по ОУП имотът на жалбоподателката попада в територия за жилищно строителство съответно промяната на предназначението му за Тго и озеленяване не се дължи на промяна на устройствените условия. Сочи, че от мотивите на решението на СОС не става ясно какви нови обществени нужди са възникнали за територията в обхвата на плана. Излага, че като цел на изменението са посочени: приоритетна защита на обществения интерес, запазване и доразвиване на комплексния характер на територията, балансирана зелена система и съхраняване на реализираните междублокови пространства при осигурена защита на частния интерес. Сочи, че в мотивите на оспорения план изрично се посочва, че при изработването му са съобразени разпоредбите на чл. 22, ал.4-7 ЗУТ, но в случаите на преструктуриране на жилищни комплекси правата на реституираните собственици се уреждат съгласно чл. 22, ал.8 ЗУТ, която разпоредба не е обсъждана от СОС, въпреки заявената цел да се търси баланс между обществен и частен интерес. Приема, че в оспорената част, решението противоречи на чл. 134, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2, чл.22, ал.8 ЗУТ и в противоречие с принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 АПК. Посочва, че с решението се засяга по несъразмерен начин правото на собственост на жалбоподателката. По тези съображения съдът приема, че решението на СОС в частта му относно поземлен имот с идентификатор 68134.1602.1818 се явява незаконосъобразно и го отменя. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че решението на СОС е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗУТ процедура. Правилно първоинстанционният съд приема, че актът в частта му относно имот с идентификатор 68134.1602.1818 противоречи на материалния закон. Одобреният проект на ПУП ПРЗ и ИПУР по обжалваното Решение 17 по Протокол 68 на СОС от 12.01.2023 г. представлява такъв за преструктуриране на жилищен комплекс по смисъла на § 5, т. 24 ДР ЗУТ. По делото не е спорно, че имотът на оспорващата в първоинстанционното производство е част от цялостната концепция за устройствено планиране на района. Същият представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1602.1818 с площ 3708 кв.м. Съгласно действащият ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-224/25.05.1988 г. на главния архитект на София за местност [жк] имотът попада в: 120 кв.м. в тротоар на предвидена улица от североизточната страна на кв.48; останалите 3588 кв.м. попадат в: УПИ VІ-за училище, кв.43г 708 кв.м; УПИ І за обществено жилищно строителство и магазини, кв.48 1850 кв.м.; улица и озеленяване между кв.48 и кв.43г 1030 кв.м., 260 кв.м. от които за озеленяване. С действащия регулационен план 1858 кв.м. от имота са отредени за улици, озеленяване и училище и 1850 кв.м. са за обществено жилищно строителство и магазини. Съгласно ОУП на СО от 2009 г. поземлен имот с идентификатор 68134.1602.1818 попада в устройствена зона Жк , за преобладаващо комплексно застрояване Жк , с устройствени показатели по т. 2 на Приложението към чл. З, ал.2 на ЗУЗСО: макс. Пл - 40%, Кинт - 3, мин. озеленяване - 40%, максимална кота корниз - 26м за жилищно строителство и 32 м. за обществено строителство. Съгласно обжалвания ПУП ПРЗ и ИПУР, имотът попада в УПИ IХ за озеленяване с режим на Тго (терени на локални градини и озеленяване) от кв. 48 и алея като по този начин същият изцяло се отрежда за мероприятия, представляващи общинска собственост. Правилно съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ, посочени като основание в обжалвания акт за изменение на плана, както и че не е налице основанието по чл. 134, ал. 2 ЗУТ. Решението на СОС по отношение на този имот е постановено и в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в Наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1 ЗУТ. Анализът на нормата сочи, че условие за урегулиране на поземлените имоти с друго предназначение е за тях да не може да се предвиди застрояване, съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона - плътност, интензивност на застрояване и минимални изисквания за озеленяване. В случая в оспорения административен акт от органа не е изследвано и не е установено, че не може да се предвиди застрояване, съгласно устройствените показатели на зоната, без да се допуска уплътняване на застрояването, за да се обоснове предвиждането на имота за обществено мероприятие - озеленяване. По отношение отреждането на този имот не са изпълнени законовите предпоставки за това. Видно от доказателствата по делото е, че има възможност да се предвиди застрояване в имота съобразно зоната, в която попада и да се запази площ на озеленяване в рамките на нормативните изисквания. Обстоятелството, че за процесния имот няма отредено самостоятелно УПИ по действащия ПУП и същият е отразен допълнително в кадастралната основа на кв.48, тъй като от данните по делото е видно, че същият е реституиран по реда на ЗСПЗЗ и е нанесен в кадастралната основа на действащия ПУП ПРЗ след 1999 г. като е включен с други имоти с отреждане за училище и за обществено жилищно строителство и магазини, не дава основание за предвиждането му изцяло за озеленяване. Разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗУТ дава възможност за урегулиране именно на такива имоти с преструктуриране на жилищните комплекси при съобразяване на променените обществено-икономически условия в страната чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ. След нанасяне на тези имоти в жилищните комплекси в резултат на възстановяването им с реституционните закони законодателят предвижда възможност те да бъдат урегулирани, ако отговарят на останалите законови изисквания. Като издаден в нарушение на чл. 22, ал. 2 и ал. 7 във вр. с ал. 6 ЗУТ, оспореният административен акт в тази му част законосъобразно е отменен. Правилно първоинстанционният съд приема, че административният орган не е съобразил и разпоредбата на чл. 22, ал.8 ЗУТ, като по делото няма данни за определяне на равностоен урегулиран имот за всички имоти, възстановени по реда на реституционните закони и в частност за процесния или обезщетение на собственика с равностойни урегулирани имоти, определени за сметка на други общински имоти в обхвата на плана или извън него. Правилно съдът приема, че административният акт противоречи и на целта на ЗУТ, тъй като предприетата инициатива въвежда ограничения в правото на собственост на жалбоподателката в по-голяма степен от изискуемата за постигането на целта по чл. 1, ал.1 ЗУТ. Правомощието на административния орган да приема решение за отреждане на имот за озеленяване подлежи на съдебен контрол с оглед спазването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както и на основание чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая предвиждането с оспорения план по отношение на ПИ с идентификатор 68134.1602.1818 и включването му в УПИ IХ за озеленяване с режим Тго не е най-икономичният вариант, тъй като с него се засягат в по-голяма степен от необходимото права и законни интереси на собственика. Настоящата инстанция, споделя изцяло всички останали мотиви на първостепенния съд, довели до отмяна на административния акт, в оспорената му част. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал.2 ЗА от процесуалния представител на ответника - адв. А. В. Панайотов и предвид своевременно направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал.5 ГПК вр. с чл. 144 АПК следва да се осъди Столичния общински съвет да заплати на адвокат А. В. Панайотов от САК сумата 900.00 лв. разноски по делото, представляваща редуцирано възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,