Решение № 4197 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1453/2017 г.

Решение № 4197 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1453/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Н. Н. от гр. Х., подадена чрез пълномощник адв. В. Ч., против решение № 368 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 40/2016 г. по описа на Административен съд Х., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2015 г., с изх. № 01-6500/12856 от 18.12.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 850 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице. Излагат се и твърдения, че жалбоподателят е бил подведен при "заявяването" през 2015 г, тъй като за имота е вписано включването му в споразумения по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Претендира се присъждането и на адвокатско възнаграждение. Ответникът - зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда, да потвърди оспореното решение. Направено е искане за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че безспорно е установено, при извършената административна проверка от Д. фонд "Земеделие", съвпадение на площите /заявения парцел през 2015 г. спрямо одобрения като референтен/ от около 62%, вместо изискуемите по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2015 г., с изх. № 01-6500/12856 от 18.12.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което Д. Н. е уведомен, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от него през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 61.25 % и ДФЗ - РА е предприел действия по прекратяване на агроекологичния му ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". От приложената в цялост административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал на 15.05.2013 г. Заявление за регистрация 2013 г. и Заявление за подпомагане 2013 г., с които е заявил подпомагане по следните схеми: СЕПП, НДП и Агроекологични плащания (АЕП). Попълнено е Приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" 2013 от 09.05.2013 г., в което е заявено за подпомагане направление "Биологично растениевъдство". Към заявленията е приложена Таблица на използваните парцели 2013 г., в която е включен парцел номер 37321-200-2-2 землище с. К., с площ 0.8 ха и основание за ползване - договор за наем. На 12.10.2013 г. Д. Н. е получил Уведомително писмо с изх. № 01-6500/10243 от 13.09.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е уведомен, че е одобрен за участие по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214, съгласно приложената таблица, за 5-годишен ангажимент. Под вх. № 17990538/04.05.2015 г. е регистрирано общо заявление за подпомагане на кандидата с УИН 26/030715/42952. Попълнени са Заявление за подпомагане 2015 от дата 12.06.2015 г. (съдържащо саморъчно изписан текст "Отказвам се от схема ДПП 2015" и подпис) и от дата 15.06.2015 г. С последното също е заявена Мярка 214 от ПРСР 2007-2013 "Агроекологични плащания" и е попълнено Приложение за кандидатстване по тази мярка от дата 15.06.2015 г. със заявено за подпомагане направление "Биологично растениевъдство". Видно от Таблицата на използваните парцели 2015 г. е вписан парцел номер 37321-200-3-3 землище с. К. с площ 0.64 ха. Посочено е, че са разпечатани резултати от автоматични проверки на въведените данни по заявлението за кампания 2015 г., стартирана на 15.06.2015 г., в които като вид грешка е отразено "Не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство" спрямо декларираните от предходната година". Жалбоподателят е запознат с резултатите срещу подпис и на 15.06.2015 г. същият е написал обяснение, че за поетия агроекологичен ангажимент има договори за наем на цялата площ, но по "незнайно какви причини" те влизат в споразумението и не може да ги очертае в пълен размер. Именно в тази връзка съдът е обсъдил, че по делото е представено влязло в сила на 14.07.2016 г. решение от 17.06.2016 г. по адм. дело № 2 по описа на Хасковския районен съд за 2016 г., с което по жалбата на Д. Н. е обявена нищожността на Заповед № 207/27.02.2015 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" Х., в частта, с която е одобрено разпределението на масивите за ползване и на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ в границите на определените масиви за землището на с. К., съобразно сключено споразумение между собствениците и ползвателите за стопанската 2014/2015 г. относно земеделски имот с № 072018 от землището на с. К., общ. Х. За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение изцяло съвпада с направените от административния орган констатации, послужили му като фактически основания за издаване на административния акт. Заключението на вещото лице потвърждава, че през 2015 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане парцел, който е различен по граници и площ спрямо референтния. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма, като в него се съдържат фактическите и правни основания за издаването му и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки относимите разпоредби на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013, както и представените по делото доказателства и заключението на СТЕ съдът е приел, че по мярка АП 08 през 2015 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане парцел, който е различен по граници и площ спрямо референтния. Установено е, че припокриването е с площ 0.49 ха, което представлява 61.25 %, вместо изискуемите по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. 90% географско припокриване с площта, за която е поет агроекологичния ангажимент. Именно в тази връзка е направил извод, че твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт са неоснователни, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав не споделя възражението за необоснованост на оспореното решение. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон. Обосновано административният съд е кредитирал заключението на вещото лице, което напълно е потвърдило констатациите на административния орган. Доводът, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, чиито изводи според касатора били неверни и не е следвало да бъдат възприети, е неоснователно. Допуснатата и изслушана в първоинстанционното съдебно производство експертиза правилно е кредитирана, а формалното й оспорване в молба /л. 158 от делото/, предхождаща откритото съдебно заседание, в което е изслушана, и в което процесуалният представител на оспорващия не се е явил, не води до извод, противоположен на изведения. Правилни са развитите в тази връзка изводи на съда и относно приложението на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., който гласи, че одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Правно значение за прекратяването на агроекологичния ангажимент има обстоятелството, че жалбоподателят е заявил за 2015 г. площи, които не изпълняват условието за 90% припокриване, като няма значение по какви причини е сторил това. Следва да се отбележи, че в случая жалбоподателя не е имал пречка да заяви имотът /072-018/ включен в споразумение със собствениците за ползване, тъй като е имал и доказателства за ползването му към този момент. Именно в тази връзка следва да се приеме, че за административният орган е било налице условието на чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата наредба, при което Д. фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент. Доводите на жалбоподателя, че съдът неправилно не е се е съобразил с представеното влязло в сила решение на Районен съд Х. са неоснователни. Същите не променят крайния извод, че за жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Предвид изложеното оспореното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение