Решение № 12818 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10750/2016 г.

Решение № 12818 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10750/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г., от гр. Л., срещу решение № 252 от 08.07.2016 г. по адм. дело № 261/2016 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1012-04-11#1/25.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 041-04-17-4/05.02.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - В. Търново, и са присъдени разноски. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че с оглед на събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е възникнало задължение за осигуряване на Г. въз основа на трудов договор от 19.12.2015 г. и не са налице основанията за прекратяване на отпуснатото обезщетение за безработица. Иска се отмяна на обжалваното решение и административния акт. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ - В. Т. не е взел становище по оплакванията. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отхвърлил жалбата на Г. Г. против Решение № 1012-04-11#1/25.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 041-04-17-4/05.02.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - В. Търново, и е присъдил разноски. С потвърденото разпореждане на осн. чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица считано от 19.12.2015 г., отпуснато на жалбоподателката Г. на основание чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. За да постанови решението си административният съд е приел, че в случая Г. е сключила трудов договор на 19.12.2015 г. с "А. Е. М. М" ЕООД, гр. П., което обстоятелство е основание за прекратяване на отпуснатото обезщетение за безработица. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че Г. е имала право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а и сл. КСО в размер на 9,13 лв. дневно, считано от 30.11.2015 г. до 29.03.2016 г. Паричното обезщетение е отпуснато с Разпореждане № 041-04-17-3/18.01.2016 г., считано от 30.11.2015 г. до 29.03.2016 г. На 19.12.2015 г. Г. сключила трудов договор с "А. Е. М. М" ЕООД, гр. П. За това обстоятелство дружеството подало в регистрите на осигурените лица информация. Извършената от РУСО проверка в "А. Е. М. М" ЕООД, гр. П. е приключила със съставянето на Констативен протокол № КП-5-15-00116812/14.03.2016 г. Констатирано е, че трудовият договор с жалбоподателката на длъжност сервитьор в ресторант "Бялата къща" в курортен комплекс П. е под № 63 от 19.12.2015 г. и е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, като е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 440 лв. Трудовият договор е регистриран в НАП с нарочно подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ. Установено е също, че Г. фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя за месец декември 2015 г. Съгласно представена разплащателна ведомост на лицето е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 49.39 лв. за три отработени дни и нетно възнаграждение 38.51 лв. Данните, посочени в Регистъра на осигурените лица отговарят на тези от разплащателната ведомост. С. З. № 22/28.12.2015 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ трудовият договор е прекратен, считано от 28.12.2015 г. С оглед на тези обстоятелства на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО изплащането на отпуснатото обезщетение е прекратено с Разпореждане № 041-04-17-4/05.02.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - В. Търново. С Решение № 1012-04-11#1/25.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - В. Търново разпореждането е потвърдено. С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО отрицателната предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица е лицето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, респ. юридическият факт, прекратяващ правото на парично обезщетение за безработица, е лицето да е започнало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. Следователно, докато лицето не започне трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, правото му на обезщетение за безработица не е прекратено. При наличните по делото данни Г. Г. подлежи на задължително осигуряване от деня, в който реално е започнала да упражнява трудова дейност. Без значение е обстоятелството, че Г. не е подписвала трудов договор. Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което може да възникне, респ. да съществува, дори когато липсва правно основание за това. Трудовият договор е доказателство за трудова дейност, но липсата на подпис в същия от страна на Г. все още не означава, че тя не е упражнявала трудова дейност. По делото са събрани доказателства, че жалбоподателката е положил. Пристигнала в курорта на 18.12.2015 г., запознала се с управителя на ресторанта, настанила се в хотела на собствениците, тъй като предложението за работа включвало храна и квартира за сметка на работодателя. Работила няколко дни в ресторанта до 23.12.2015 г. Попитала за трудов договор, но й казали, че не е готов и трябвало да я изпитат. Отново няколко часа сервирала и пак я отпратили. Така разбрала, че или се възползват от нея, или не я харесват и затова не й предлагат трудов договор. Казала им, че иска да си тръгне, но не разполага със средства за пътуване обратно и ги помолила да й пратят поне пътя и те й дали 40 лв. Така се разделили и се върнала обратно при родителите си в гр. Л. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че Г. е била в трудови правоотношения с "А. Е. М. М" ЕООД. Възникването на трудово правоотношение между жалбоподателката и работодателя безспорно представлява трудова дейност, за която жалбоподателката би била задължително осигурена, респективно би било налице основание за прекратяване изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,