Решение № 14323 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3447/2020 г.

Решение № 14323 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3447/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 7593 от 04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6769/2019 г. по описа на Административния съд – София-град. Първата касационна жалба е на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, против решението в частта, с която комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 500, 00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 2796/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, във връзка с отмяната на наказателно постановление № 376/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2016 г., както и сумата от 500, 00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по кнахд № 10109/2016 г. по описа на АС – Велико Търново, във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление 376/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2016 г., както и в частта за разноските от 165 лв. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-Про Мрежи" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Втората касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ е в част на решението, с която исковата претенция е отхвърлена до пълния й размер от по 1356 лева за двете инстанции. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение в тази част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде уважен иска в пълния размер. Претендира разноски. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. С постановения съдебен акт, АССГ е направил обоснован извод, че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на административния орган на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС, предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен. Вземайки предвид обема на престираната услуга, еднотипността на делата, по които Адвокатското дружество е представлявало "Електроразпределение Север" АД, наложените имуществени санкции в един и същ размер, за едно и също нарушение на Закона за енергетиката, съдът е направил обоснован извод, че присъждането в обезщетение на пълния размер на заплатения адвокатски хонорар, се явява несъразмерно и непропорционално на предоставената услуга. Изложените от касационния жалбоподател доводи, че сумите съставляващи ДДС върху платеното адвокатско възнаграждение нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, също са основателни. ДДС не следва да се включва в размера на разноските, доколкото подлежи на приспадане от получателя на адвокатската услуга Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу определение № 1070 от 07.02.2020 г. по същото дело на АССГ, с което, на основание чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането за изменение на решение № 7593 от 04.12.2019 г. постановено по адм. дело № 6769/2019 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Поради това моли за отмяна на същото. Ответникът по частната жалба - КЕВР оспорва същата и моли определението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадена в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 500, 00 лв., представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 2796/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, във връзка с отмяната на наказателно постановление № 376/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2016 г., както и сумата от 500, 00 лв., представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по кнахд № 10109/2016 г. по описа на АС – Велико Търново, във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление 376/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2016 г. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР, но несъобразени с фактическата и правна сложност на делото и е намалил претендираните адвокатски възнаграждения. Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с наказателно постановление № 376/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране на председателя на КЕВР на "Енерго-Про Мрежи" АД, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано нахд № 2796/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. В производството пред РС – Велико Търново е представено пълномощно за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е представен и договор за правна защита и съдействие № 4310/06.04.2015 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. Плащането е осъществено в пълен размер с платежно нареждане. В платежното нареждане и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка е посочено, че паричният превод е направен за правна защита по договор № 4310/06.04.2015 г. и фактура. Решението е обжалвано и е потвърдено с решение по кнахд № 10109/2016 г. по описа на АС – Велико Търново. В производството пред АС – Велико Търново е представено пълномощно за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е представен и договор за правна защита и съдействие № 8002/07.04.2016 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. Плащането е осъществено в пълен размер с платежно нареждане. В платежното нареждане и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка е посочено, че паричният превод е направен за правна защита по договор № 8002/07.04.2016 г. и фактура. Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните в посочените по-горе писмени доказателства – фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, както и с датата на подаване на жалбата срещу оспореното НП. Поради това съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството по нахд № 2796/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, договорът за правна защита и съдействие № 4310/06.04.2015 г. касае именно това производство. Съдът е приел, че макар и да не е бил представен в производството по кнахд № 10109/2016 г. пред АС – Велико Търново договорът за правна защита и съдействие № 8002/07.04.2016 г. касае именно това производство. Според съда, макар претендираните като обезщетение разноски да са били определени в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА и действащата към онзи момент Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, исковите претенции са прекомерни по размер, а платените адвокатски възнаграждения са несправедливи и несъобразени с фактическата и правна сложност на делото и е намалил техният размер до 500 лв. за инстанция. Касационните жалби са неоснователни. Частната жалба също е неоснователна. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството по нахд № 2796/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, договорът за правна защита и съдействие № 4310/06.04.2015 г. касае именно това производство. Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството по кнахд № 10109/2016 г. пред АС – Велико Търново договорът за правна защита и съдействие № 8002/07.04.2016 г. касае именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Настоящият състав счита решението за правилно и следва да бъде оставено в сила. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че е допустимо възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото. Както правилно съдът е посочил, производството по обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства обикновено приключват с едно съдебно заседание. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги". Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ съдебни разноски в размер на 165 лв., на основание чл. 143, ал. 1 АПК, от които 50 лв. държавна такса и 115 лв. адвокатски хонорар, който е бил намален в сравнение с претендираните 396 лв., съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Съображенията на съда, изложени в определението, са правилни и следва да бъде оставено в сила. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, за това производство на страните разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се оставя в сила решение № 7593/4.12.2019 г. по адм. дело № 6769/2019 г. по описа на Административния съд-София град в частта за уважаване на предявените от "Електроразпределение Север" АД против Комисията за енергийно и водно регулиране искове, общо за сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена вследствие на издаденото от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателно постановление № НП-376/17.12.2014 г. Намирам за основателно възражението на касационния жалбоподател, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-376/17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателно постановление №НП-376/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. По НАХД № 2796/2015 г. по описа на Районния съд – Велико Търново, образувано по жалбата на "Енерго Про Мрежи" АД (предишно търговско наименование на "Електроразпределение Север" АД) срещу наказателно постановление № НП-376/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, се съдържа общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е и пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. Адвокат Лясков е осъществил защитата на дружеството пред районния съд. Решението на Районния съд-Велико Търново е обжалвано от Комисията за енергийно и водно регулиране по КНАХД № 10109/2016 г. по описа на Административния съд-Велико Търново. "Енерго Про Мрежи" е било представлявано по делото от адвокат И. Андреев, който е бил преупълномощен от адвокат Лясков. В НАХД № 2796/2015 г. по описа на Районния съд - Велико Търново, както и по КНАХ дело № 10109/2016 г. по описа на Административния съд-Велико Търново, не се съдържа договор за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати, от който да е видно уговореното възнаграждение. В производството по адм. дело № 6769/2019 г. по описа на Административния съд-София град е представен договор за правна защита и съдействие № 4310/6.04.2015 г., сключен между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори". Според условията на договора Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" следва да осъществи правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-376/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу възнаграждение от 1356 лева до приключването на делото пред първа инстанции. В договора не е предвидено право на преупълномощаване на други адвокати. Възнаграждението е платено на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. С договор № 8002/7.04.2016 г., представен в исковото производство, същите страни са договорили сумата 1396 лева за защита пред касационната инстанция. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че и двата договора нямат достоверна дата. След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за търсене на имуществена отговорност от държавата. Постановеното в съответната част решение на административния съд е неправилно и подлежи на отмяна. Съдия: /Жанета Петрова/