Решение № 14511 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2010 г.

Решение № 14511 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А Дизайн" - ЕООД със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. "Хан Аспарух" № 24, подадена чрез процесуалния му представител Шишков, срещу решение на Административен съд - София-град № 930 от 14.04.2010 г., постановено по адм. д. № 7212/09 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 390 от 18.06.2009 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София с решение № РМ 4401-0225 от 03.08.09 г. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, нарушен е срокът по чл. 27, ал. 2 от ППЗМ, както и чл. 220, т. 1 от Регламент № 2913/92 г., в който е следвало да бъде издадено обжалваното решение. Съдът не се е произнесъл и по направеното възражение относно конкретното основание за непризнаване на преференциално третиране. Нарушено е правото на защита на адресата на акта, тъй като не е бил уведомен за акта, с който чешките митници обявяват сертификата за невалиден. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Аерогара София - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-София-град е било решение № 390 от 18.06.2009 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София с решение № РМ 4401-0225 от 03.08.09 г. на началника на Митница Аерогара София. Със същото е прието, че съобразно получената информация от чешките митнически власти, сертификат ЕUR 1 № Ту 2143481/27.06.06 г. не може да бъде основание за предоставяне на предвидените в Европейското споразумение тарифни преференции и по ЕАД № 5102/4-11405/30.06.06 г. е определено задължение за внасяне на мито в размер на 4 891.36 лв. и за доплащане на ДДС в размер на 978.47 лв. ведно с дължимите лихви. За да отхвърли жалбата на дружеството и да потвърди обжалваното решение, съдът е приел следното: Установено е от доказателствата по делото, че жалбоподателят е осъществил внос на стоки от Общността, във връзка с което е представил сертификат за движение ЕUR 1 № Ту 2143481/27.06.06 г. за установяване на преференциален произход на същите. В Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна и Република България, от друга, ратифицирано със закон, приет от 36-о Народно събрание на 15.04.93 г. и обн. в ДВ, бр. 33 от 20.04.93 г., в сила от 01.02.95 г., са установени правила за административно сътрудничество. В случая чешките митнически власти са направили запитване до холандските митнически власти за потвърждаване на декларацията на доставчика. Тъй като в рамките не 5 месеца, не е получен отговор, на основание чл. 10, т. 5 от Регламент № 1207/2001 г. на Съвета, е взето решение сертификатът да бъде обявен за невалиден. Писмото е официален документ и годно доказателство за установените в него факти. Същото на основание чл. 179 от ГПК притежава материална, обвързваща съда доказателствена сила. Същият не е оспорен от жалбоподателя по реда на чл. 193 от АПК. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното оспорване от негова страна са представени доказателства, оборващи становището на чешките митнически власти. Позоваването на чл. 220 от Регламент № 2913/92 г. е неоснователно. Издаването на нарочен акт от страна на чешките митнически власти за обявяването на сертификата за невалиден не се изисква, поради което писмото е достатъчно, за да се издаде решението на началника на митницата, което се обжалва. Не е без значение и обстоятелството, че върху сертификата липсва печат на чешката митница. Така постановеното решение е правилно. В чл. 32 от Протокол № 4 е уредена процедурата за проверка на доказателствата за произход. В т 1. е предвидено, че последващи проверки на доказателствата за произход се извършват по избор или когато митническите органи на страната на вноса имат основателни съмнения относно автентичността на такива документи, произхода на въпросните продукти или изпълнението на другите изисквания на този протокол. Съгласно т. 2, за целите на прилагане на разпоредбите на ал. 1 митническите органи на страната на вноса връщат сертификата за движение EUR. 1 на митническите органи на страната на износа. Според т. 3, проверката се извършва от митническите органи на страната на износа. За тази цел те имат правото да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви други проверки, които считат за необходими. Т. 5.изисква митническите органи, изискали проверката, да се информират за резултатите от тази проверка във възможно най-кратки срокове. Тези резултати трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността, от България или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, и дали изпълняват другите изисквания на този протокол, а в т. 6. се посочва, че ако в случаи на основателни съмнения няма отговор до изтичане на 10 месеца от датата на искането за проверка или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, митническите органи, отправили молбата, отказват освен при изключителни обстоятелства предоставянето на преференции. От писмото на Генерална дирекция "Митници" - Прага е видно, че българските митнически власти са изпратили за проверка 7 бр. сертификати, вкл. процесния. Чешките митнически власти са извършили проверка на декларацията на доставчика, въз основа на която са издадени сертификатите, като за целта са изискали от холандските митнически власти да потвърдят тази декларация. Тъй като в рамките на пет месеца не са получили отговор, обявяват за невалидни тези доказателства за произход на основание чл. 10.5 от Регламент на Съвета /ЕС/ № 1207/2001 г. Посоченият текст на Регламент /ЕО/ № 1207/01 г. действително предвижда, че когато в рамките на пет месеца от датата на подаване на молбата за проверка няма отговор, митническите органи на държавата на износа обявяват за невалидни издадените сертификати за движение EUR. 1. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че издаването на нарочен акт от страна на чешките митнически органи за обявяване невалидността на сертификата за движение EUR. 1 не се изисква. Отговорът, обективиран в писмото, е достатъчен, за да се откаже ползването на преференции от българските митнически органи. В тази връзка доводът на касатора, че е било накърнено правото му на защита, тъй като не е уведомен за този акт на чешките митници, е неоснователен. Не е необходимо сертификатът EUR. 1 да е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК от ответника в хода на съдебното производство. Оспорването е извършено със самата проверка и неговата неавтентичност се установява от отговора на чешките митници, получен по реда на чл. 32 от Протокол № 4. Предвиждането на срок от 10 месеца в т. 6 на чл. 32 от Протокол № 4 показва, че няма как оспореното решение да бъде издадено в рамките на срока по чл. 27, ал. 2 от ППЗМ, който срок отделно от това не е преклузивен, а инструктивен. Следва да се посочи, че Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността е публикуван на български език в Специалното издание на "Официален вестник" на 02.04.07 г., а процесният внос е осъществен през 2006 г. С оглед на изложеното, решението на АС-София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение