Решение № 10909 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 34/2019 г.

Решение № 10909 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 34/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационна жалба (наименувана "молба") подадена от Н. Погосян против решение № 1939 от 01.11.2018 г. по адм. дело № 1217/2018 г. на Административен съд Бургас, в частта с която съдът, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е отхвърлил исковата молба на лицето за разликата над 186 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., ведно със законната лихва. Излага, че присъденото обезщетение в размер от 1 лев на ден е подигравка и унижение. Моли за увеличаване размер на обезщетението. Подадена е и втора касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието против решение № 1939 от 01.11.2018 г. по адм. дело № 1217/2018 г. на Административен съд Бургас, в частта с която ГДИН е осъдена да заплати на Н. Погосян сумата от 186 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Бургас в периода от 14.05.2017 г. до 16.11.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане. ГДИН атакува решението и в частите, с които дирекцията е осъдена да заплати сумата от 10 лева, представляваща държана такса и не е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Излага мотиви, че в действащите разпоредби няма изискване всяка килия да е с изграден санитарен възел, а доказателства за отказ за осигуряване на достъп от страна на затворническата администрация не са налице. Сочи, че не е налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие в резултат, на което да са причинени неимуществени вреди. Иска отмяна на атакуваното решение в атакуваните части. Алтернативно моли за редуциране размера на присъденото обезщетение до минимум. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Излага, че с оглед доказателствата по делото и практиката на Европейския съд по правата на човека, административният съд е присъдил по справедливост обезщетение за претърпени от лишения от свобода, неимуществени вреди, които касаят периода 14.05.2017 г. - 16.11.2017 г., когато е бил сам в килия без отделен санитарен възел и течаща вода. Счита, че правилно административният съд е приел в останалата част исковата молба за неоснователна и твърденията в нея за недоказани. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба на Н. Погосян против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца общата сума от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени през периода от 14.05.2017 г. до 14.05.2018 г., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претърпените неимуществени вреди се изразяват в неосигуряване на минимална квадратура свободна площ, липсата на естествена светлина, липсата на санитарен възел и течаща вода; неосигуряването на престой на открито, лоши хигиенно битови условия, липса на фитнес уреди /щанги и гири/, липса на условия за двигателна активност, трудности при провеждането за литургии и молитви, пречки за социализация, наличие на паразити и гризачи, наличие на храна със занижено качество и липса на компетентно медицинско обслужване. От фактическа и правна страна съдът се е произнесъл по всяко от изложените твърдения и е приел всички претенции на ищеца за неоснователни, с изключение на тази по осигуряване на лишеното от свобода лице на достъп до санитарен възел и течаща вода за част от исковия период, а именно от 14.05.2017 г. до 16.11.2017 г. Решаващият състав е посочил, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Съдът е приел, че през част от периода ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Административният съд е счел предявения иск за частично доказан по основание, а по отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си с нормата на чл. 52 от ЗЗД и по справедливост е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 186 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Погосян се явява доказана по отношение на неосигуряването на достъп до санитарен възел и течаща вода за част от исковия период, а именно от 14.05.2017 г. до 16.11.2017 г. и за недоказана в останалата й част. В посочения период лицето е било настанено в самостоятелна килия, в която няма изграден санитарен възел с течаща вода. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. Налице е незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация. Установено е, че претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия, в които е бил поставен Погосян в периода от 14.05.2017 г. до 16.11.2017 г. при изтърпяване на наложеното му наказание. Неоснователен е касационният довод на ГДИН, за недоказаност на претърпените вреди. ЕСПЧ не еднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Мотивирана е преценката на съда, че липсата на санитарен възел в обитаваната в периода от 14.05.2017 г. до 16.11.2017 г. килия, съставлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС и представлява по своята същност незаконосъобразна дейност на затворническата администрация на затвора в гр. Бургас, довела до причиняване на неимуществени вреди именно в така посочения период. Касационната инстанция намира за правилно решението и в частта, с която искът е отхвърлен по повод останалите твърдения обективирани в исковата молба на Погосян. Мотивите за недоказаност на същите се споделят по настоящият състав. А предвид факта, че касаторът Н. Погосян излага единствено възражения по повод размера на обезщетението, който настоящата инстанция намира за коректно определен при стриктно спазване правилата за съразмерността, сочени в чл. 52 от ЗЗД и поради липсата на касационни възражения, касационният контрол следва да се осъществи в пределите на чл. 218 от АПК. Решението е постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката на ЕСПЧ и СЕС, ангажираните писмени и гласни доказателства и фактите по делото. Неоснователни са касационните възражения на ГДИН касаещи присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отмяна на решението в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Погосян внесената държавна такса. С текста на нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, идентичен с този на чл. 10 от ЗОДОВ, е направено разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Видно от които законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат. Предвид което съдът правилно е възприел въведения специален ред за дължимост на разноски и неприложимостта на общите разпоредби, визирани в ГПК и АПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса искането на касатора Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на разноски за касационната инстанция следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение