Решение № 557 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2014 г.

Решение № 557 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност), гр. София, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 7874 от 13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 6992/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за периода 5.12.2007 г. - 1.04.2009 г. не се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот предвид продажбата му и изваждането му от патримониума на "Кремиковци" АД за посочения период. Сочи, че последиците от обявената по реда на чл. 647 от ТЗ недействителност на договора за покупко-продажба, по който дружеството е продавач, не се отразяват на действителността на сделката по отношение на приобретателя, който бидейки пълноправен титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот носи задължението за заплащане на местни данъци и такси за процесния период. Счита, че решението на съда за обявяване на недействителност на разпоредителната сделка има действие само спрямо кредиторите на жалбоподателя с приети вземания по реда на чл. 685 от ТЗ за целите на удовлетворяването им, но не засяга прехвърлителното действие сделката и пораждането на вещноправния й ефект, поради което незаконосъобразно за времето от 5.12.2007 г. до 1.04.2009 г. е начислен данък върху недвижимия имот (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) в тежест на жалбоподателя. Моли за отмяна на решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че същата следва да бъде уважена. Излага становище, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Позовава се на неправилно тълкуване от съда на последиците от обявяването на недействителност спрямо кредиторите на сделки по иск по чл. 647, т. 3 ТЗ. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, съобрази следното: С атакуваното решение Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 34 от 7.03.2013 г. на ст. инспектор в отдел "МДТ" - Подуяне, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - СО, с който се определя дължимият данък за недвижим имот и такса битови отпадъци за бл. 60 в ЖК "Сухата река" общо в размер на 50 308,67 лв. за данъчните периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - СО разноски по делото в размер на 150 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е законосъобразен като издаден от компетентен орган в производство без допуснати процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. По делото няма спор за факти. Процесният АУЗД е постановен във връзка с подадена от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7219004240 от 13.12.2012 г. за притежавания от него недвижим имот - жилищен блок № 60, находящ се в гр. София, ЖК "Сухата река". От фактическа страна не е спорно, че с нотариален акт № 045 том. VII рег. № 33455 дело № 1174 от 2007 г. на 5.12.2007 г. дружеството е продало процесния имот на "Глобъл Меритайм Невигейшън" ООД, прехвърлен впоследствие на "Вертекс имоти" ЕООД. Безспорно е също, че на 1.04.2009 г. придобилото имота последно дружество го е продало обратно на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност), видно от приложения към декларацията по чл. 14 от ЗМДТ нотариален акт № 105 том I рег. № 1453, дело № 97 от 2009 г. Установено е още, че с решение № 1920 от 13.12.2011 г. на Апелативен съд - София по търг. дело № 1379/2011 г. в производство по чл. 647, т. 3 от ТЗ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите сключения на 5.12.2007 г. между жалбоподателя и "Глобъл Меритайм Невигейшън" ООД договор за покупко-продажба на бл. № 60, като е отменен и нотариалния акт, с който е извършена разпоредителната сделка. Решението на САС е влязло в сила от 18.02.2012 г. При тези данни съдът е преценил от правна страна, че по силата на съдебното решение за обявяване на недействителност на продажбата на имота от "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) през 2007 г. оспорващото дружество се легитимира като негов собственик за целия визиран в АУЗД период, поради което същото дължи данък недвижим имот и такса смет за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Този извод е мотивиран с последиците от недействителността, които засягат правата на трети лица, тъй като видно от чл. 648 от ТЗ при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или 647, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор. Посочил е, че според приложимата към казуса нормативна уредба в Търговския закон въпросът за добросъвестността е ирелевантна. От нормата на чл. 648 от ТЗ е изведено заключение, че последващите сделки след обявената за недействителна такава са засегнати от порок, поради което жалбоподателят не е можел да стане собственик при обратното изкупуване на имота на 1.04.2009 г. С оглед уважаването на иска по чл. 647, т. 3 от ТЗ и обявената от съда недействителност на разпоредителната сделка, с която дружеството е продало имота, е обосновано заключение, че същата не поражда последици. Поради това жалбоподателят е продължил да бъде собственик и данъчно задължено лице и в периода 5.12.2007 г. - 1.04.2009 г., за който законосъобразно са му начислени данъци и такси. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения: Единственият въведен като спорен по делото въпрос е относно правното действие и последици на съдебното решение, с което е обявена недействителност на сделката за продажба на имота на основание чл. 647, т. 3 от ТЗ и обвързва ли тя общината при упражняване на правомощията й по установяване на публични задължения, респективно - има ли жалбоподателят качеството на данъчнозадължено лице по ЗМДТ за времето от 5.12.2007 г. до 1.04.2009 г. Решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта, в която жалбата срещу АУЗД е отхвърлена по отношение на определените в него задължения на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) за ДНИ и ТБО за 2008 г. и за 2009 г. В противоречие с материалния закон е преценката на съда, че дружеството се легитимира като собственик на недвижимия имот за включения в акта период от 2008 г. до 1.04.2009 г., поради което на основание чл. 11 от ЗМДТ дължи заплащане на ДНИ и ТБО. Последиците от уважаване на иск по чл. 647 от ТЗ ползват само кредиторите на несъстоятелността. В отношенията между страните по сделката, както и по отношение на всички останали трети лица, различни от кредиторите на несъстоятелността, сделката е действителна и поражда целеното с нея правно действие. Съобразно разпоредбата на чл. 298 от ГПК решението на САС не обвързва общината, тъй като тя не е била страна по делото, още повече, че същото е влязло в сила на 18.02.2012 г. За целите на данъчното облагане от значение са единствено представените от дружеството-жалбоподател документи за собственост, съгласно които за обхванатия от АУЗД период същото се легитимира като собственик на имота до 5.12.2007 г. и от 1.04.2009 г. Обстоятелството, че установената от съда недействителност на сделката има за правна последица връщане на даденото по нея в масата на несъстоятелността, не променя извода, че сделката е недействителна само в отношенията между длъжника в несъстоятелност и неговите кредитори, а не изобщо. Признатата от закона реституция обслужва специфичните цели на иска по чл. 647 от ТЗ да попълни масата на несъстоятелността и да удовлетвори вземанията на кредиторите в несъстоятелността, но не произвежда ефект в отношенията между жалбоподателя и третите лица, спрямо които сделките са действителни и пораждат правна обвързаност между страните. По отношение на общината за периода 5.12.2007 г. - 1.04.2009 г. "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) не е собственик на имота, поради което не е и данъчно задължено лице за дължимите за него данъци и такси в този период. В хипотезата на чл. 647, т. 3 от ТЗ последиците от обявяване за недействителна на сделката, с която жалбоподателят е прехвърлил на друго лице собствеността на процесния имот, се разпростират само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, без да се засягат правоотношенията между страните по сделката и третите лица. По смисъла на чл. 647 от ТЗ недействителната сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, само с оглед това им качество и само за целите на това производство. В отношенията му с общината сделката, с която жалбоподателят е продал процесния недвижим имот, е действителна, поради което незаконосъобразно органът по приходите не е зачел действието й, приемайки дружеството за данъчно задължено лице за начислените му за 2008 г. - 1.04.2009 г. местни данъци и такси. За този период носител на задължението по ЗМДТ се явява приобретателят по сделката в качеството му на собственик, независимо от последвалото обявяване на договора за покупка-продажба за недействителен. Тълкуването и прилагането на правния режим на относителната недействителност, съгласно уредбата му в ТЗ, изхожда от принципа на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти. Недействителността поначало е ограничена само по отношение кредиторите на несъстоятелността като израз на засилената им защита. Извършената от длъжника недействителна сделка е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността с влизане в сила на съдебното решение за признаването й за такава. Обявяването по чл. 647 от ТЗ за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка на длъжника е способ за попълване масата на несъстоятелността. Действията и сделките не се считат за извършени само по отношение на кредиторите на несъстоятелността и предметът им се връща обратно в масата на несъстоятелността. Насреща обаче стоят правата на страните по сделките - длъжници и трети лица, за които действията и сделките са действителни и които също са субект на защита. Недействителността не съществува за страните по сделката до влизане в сила на решението на съда за установяването й, т.е. сделките произвеждат желаното от страните правно действие спрямо тях така, както и между третите лица. (В този смисъл виж решение № 4 от 11.03.2014 г. на КС по к. д. № 12/2013 г.). В този контекст решението на съда по чл. 647 от ТЗ не засяга административното правоотношение между жалбоподателя и общината. Противно на преценката на административния съд, с уважаването на иска по чл. 647 от ТЗ е призната недействителността на разпоредителна сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността и субективните и обективните предели на силата на присъдено нещо се разпростират само по отношение на тях и само по отношение на недействителността на сделката на посоченото в решението основание. В случая правомощията на органа по приходите по установяване на публични задължения за ДНИ и ТБО са упражнени в противоречие с материалния закон. В отношенията между дружеството и органа по приходите като трето лице сделката е действителна и произвежда ефект. За посочените в АУЗД периоди 2008 г. - 2009 г. (до 1.04.2009 г.) жалбоподателят не се легитимира като собственик на имота, поради което незаконосъобразно е определен за данъчно задължено лице и са му начислени местни данъци и такси за тях. Като е формирал извод в обратния смисъл първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 от ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 от ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ. Следователно, за времето, през което имотът е бил прехвърлен в собственост на друг субект, дружеството-прехвърлител не дължи данък и ТБО. Обявяването впоследствие на недействителност на сделката по реда на чл. 647 от ТЗ не променя този извод. Следователно, за 2008 г. дружеството изцяло не дължи ДНИ и ТБО, а за 2009 г. - до 30.04.2009 г. Размерът на изискуемите задължения за ТБО и за ДНИ за 2008 г. ведно с лихвите за просрочие към тях, изчислени към 7.03.2013 г., е определен от органа по приходите, както следва: 10606,57 лева за ТБО, от които главница - 7040,99 лв. и лихва - 3565,58 лв.; 1657,28 за ДНИ, от които главница - 1100,15 лв. и лихва - 557,13 лева. За 2009 г. размерът на задълженията, посочен в АУЗД, възлиза на 9656,27 лв. за ТБО, от които главница - 7040,99 лв. и лихва - 2615,28 лв., съответно - 1508,78 лв. за ДНИ, от които главница - 1100,15 лв. и лихва - 408,63 лв. Задълженията за спорния период (2008 г. и 2009 г.) са в размер общо на 23 428,90 лева. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде решен по същество, като се отмени процесният АУЗД № 34 от 7.03.2013 г. по отношение на определените на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) задължения за 2008 г. и за 2009 г. Досежно задълженията на дружеството за 2009 г. и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на органа по приходите за ново изчисляване на размера на задължението за ДНИ и ТБО за тази година, при съобразяване с разпоредбата на 15, ал. 2 от ЗМДТ и обстоятелството, че имотът е придобит отново от жалбоподателя на 1.04.2009 г. Отмяната на решението на АССГ по съществото на спора в тази част налага ревизията му и в частта за разноските. Органът, в чиято полза са присъдени разноските в първоинстанционното производство, не е направил искане пред решаващия съд по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което настоящата инстанция е обвързана с размера им така, както е присъден от първата инстанция. Резултатът от касационното обжалване налага корекция на присъденото от административния съд в полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, което съобразно потвърдената част на акта следва да се намали на 80,14 лв. С оглед крайния изход на спора и съразмерно на уважената част на касационната жалба дружеството има право на юрисконсултско възнаграждение, възлизащо в размер на 1232,86 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На органа не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК такива се присъждат общо за двете съдебни инстанции в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая разноските на администрацията за цялото съдебно производство са присъдени от първонстанционния съд и съответно коригирани от настоящата инстанция. По компенсация органът по приходите остава да дължи на дружеството разноски в размер на 1152,72 лв. (1232,86 лв. - 80,14 лв.). Следователно, решението на административния съд следва бъде отменено в частта за разноските и вместо него да се постанови осъждане на Столична община да заплати на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) сумата от 1152,72 лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено по компенсация. В останалата част обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в проверяваното решение. В съответствие с релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на процесния акт, в частта относно определените на жалбоподателя задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 2010 г. - 2012 г., ведно с начислената върху тях лихва за просрочие, като по този въпрос по делото няма спор. Не са налице касационни основания за отмяна на решението в тази му част, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд