Решение № 13470 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2011 г.
ВАСIII отделение20.10.2011 г.докладчик т Николай Урумов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3780 от 23.11.2010 г. по адм. дело № 2736 от 2010 г. на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13470 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба, подадена от Росен и Александър Петрови Златанови - и двамата от София, против решение № 3780 от 23.11.2010 г. по адм. дело № 2736 от 2010 г. на Административния съд - София-град. В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК Ответникът по жалбата - областният управител на София, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Заинтересованата страна Йорданка Райчова Златанова от София не е взела отношение. Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след преценка на данните по делото и като взе предвид становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 80, ал. 1 от ЗДС във вр. с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на Росен и Александър Златанови против заповед № РД-15-064 от 25.03.2010 г. на областния управител на област София, с която е било разпоредено изземване на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ 76 кв. м от имот пл. № 1465, намиращ се в район "Триадица", отчужден на основание РМС № 645 от 2006 г.. Съображенията за това са били, че по делото са били представени доказателства, от които било видно, че въпросният имот бил отчужден с РМС № 645 от 2006 г. за обществени нужди, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 ЗДС била преведена по сметката на областния управител съответната сума за обезщетяване на правоимащите. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка е била налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на оспорената заповед. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена при наличие на основанието на чл. 80, ал. 1 ЗДС. Видно от писмените доказателства, съдържащи се по делото, с решение № 645 на МС от 2006 г. на основание чл. 37, ал. 1 от ЗП във връзка с чл 34а ЗДС е проведена процедура за отчуждаване по реда на ЗДС на имота - предмет на заповедта. След като това решение не е било обжалвано от Росен и Александър Златанови, то съгласно разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 ЗДС имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решение по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2 ЗДС. От приложените доказателства е видно, че определеното обезщетение за отчуждените за държавна нужда имоти, в т. ч. и този на жалбоподателите, е било преведено по посочения по-горе ред в банка по сметка на областния управител на област София-град. Следователно при наличието на тези действия от страна на МС процедурата по отчуждаването е приключена и имотът се смята за отчужден от този момент. При така установеното по първоначалното дело явно одържавеният имот се е владеел без правно основание от Златанови, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС е била издадена заповедта - предмет на делото. В случая тази законова хипотеза е била налице, а жалбоподателите не са успели да докажат правното основание, въз основа на което владеят или държат имота - предмет на оспорената заповед. Още повече, че към момента на издаването на административния акт имотът е бил публична държавна собственост. Поради това заповедта е издадена при наличие на фактическите основания на чл. 80, ал. 1 ЗДС. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд - III отделение,