Решение № 2672 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5831/2023 г.
ВАСШесто отделение06.03.2024 г.докладчик Николай Господинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2225/04.04.2023 г., постановено по адм. дело 10972/2022 г. по описа на Административен съд - София-град.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба П. Топалов, чрез процесуални представители адв.С. Атанасов и адв. М. Ангелов, срещу Решение 2225/04.04.2023 г., постановено по адм. дело 10972/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на П. Топалов срещу предписание, обективирано в Писмо изх. С-649-
от 14.10.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - гр. Бургас и жалбоподателят е осъден да заплати на Регионална инспекция по околна среда и водите - гр. Бургас деловодни разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба са изложени съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В представените писмени бележки се излагат и доводи за нищожност на оспорения административен акт. В заключение касаторът иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което административният акт да бъде отменен, или алтернативно обявен за нищожен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директор на РИОСВ - Бургас, не ангажира становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на П. Топалов срещу предписание, обективирано в Писмо изх. С-649-
от 14.10.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - гр. Бургас, по силата на което на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 ЗЗТ и чл. 155, ал. 2 ЗООС е разпоредено да се преустановяват всички извършвани дейности в границите на поземлен имот с идентификатор 66528.1.271 по КККР на с. Синеморец. Определен е срок: до произнасяне с краен административен акт на директора на РИОСВ - гр. Бургас, издаден по реда на ЗООС и ЗБР. Предписанието е мотивирано с установени след проверка сондажни дейности с механизация в имот с идентификатор 66528.1.271 по КККР на с. Синеморец, собственост на П. Топалов, намиращ се в Природен парк Странджа, в защитени зони, обявени по реда на ЗБР, а именно Защитена зона BG0002040 Странджа за опазване на дивите птици и Защитена зона BG0001007 Странджа за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Посочено е, че липсва подадено уведомление за инвестиционно предложение за изграждане на сондаж, по което да е издаден административен акт по ЗООС и ЗБР, както и не са съгласувани дейностите по реда на чл. 11 от ЗЗТ, вр. Приложение 7 от ПЗР на ЗЗТ. Предписанието е издадено на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 ЗЗТ и чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Въз основа на горното касаторът е поканен да се яви в РИОСВ Бургас в 7-дневен срок от получаване на писмото за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За да отхвърли подадената жалба Административен - съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и е надлежно мотивиран от фактическа и правна страна, като отговаря по форма на общите правила по чл. 59, ал. 2 АПК и в мотивите на предписанието са изложени фактически и правни основания за издаването му. Изложил е съображения, че имот с идентификатор 66528.1.271 по КККР на с. Синеморец, собственост на жалбоподателя, попада в Природен парк Странджа, с оглед на което се намира в границите на защитена територия по смисъла на чл. 5, т. 5, вр. чл. 29 ЗЗТ, респективно в защитени зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) със Заповед РД-802/04.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите, публикувана в ДВ бр. 106/12.12.2008 г., а именно BG0002040 Странджа за опазване на дивите птици. Съдът е посочил, че от анализа на чл. 11, чл. 13, ал. 1 от ЗЗТ; чл. 31, ал. 1 и ал.4 от ЗБР; чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС се налага извод, че е налице разрешителен режим за дейностите по сондаж в имота на жалбоподателя. В процесния случай обаче липсва разрешение за извършване на посочената дейност, поради което са налице нарушения на правилата, регламентиращи опазването на околната среда в защитените територии и зони. С оглед горното съдът е приел, че на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 ЗЗТ ответникът правилно е издал обжалваното предписание за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението и увреждане/замърсяване на околната среда в защитената територия. АССГ е приел, че извършването на сондаж винаги е свързано с възможен риск от замърсяване и влошаване на подземните води по аргумент от чл. 26, ал. 1 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съобразно разпоредбата на чл.208 от АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Ето защо с оглед изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че касаторът не оспорва приетите за установените от първоинстанционния съд факти, а именно, че поземлен имот с идентификатор 66528.1.271 по КККР на с. Синеморец е собственост на П. Топалов, както и че в него са извършени сондажни дейности с механизация. Изложените от касатора оплаквания във връзка с фактите, по които е налице правен спор са, че в хода на съдебното производство не е доказано, че процесният имот попада в границите на природен парк Странджа и защитена зона BG0002040 Странджа за опазване на дивите птици, както и че дори това да е така, то извършената дейност по сондиране в частния имот не е забранена. Отделно от това се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт нарушения на чл.34, ал.1 и ал.3 АПК, както и несъответствие на издадения административен акт с чл.59, ал.2 АПК. В представените писмени бележки се твърди и нищожност на издаденото предписание. По тези оплаквания касационният съдебен състав намира следното:
На първо място касационният съдебен състав намира, че оспореното предписание не е нищожно. Административният акт е издаден от компетентен орган - директора на РИОСВ - гр. Бургас, съобразно чл. 79, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Актът е в съответствие с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и в него са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административният акт съдържа собствени мотиви, макар и лаконични и не препраща към КП Б-844 от 18.10.2022 г. на Басейнова дирекция Черноморски район, противно на твъдяното от касатора, а този протокол дори не е упоменат процесното писмо, в което е обективирана оспорената ПАМ. Административният орган се е позовал на данни от проверка, извършена от РИОСВ, като препис от констативния протокол е връчен на касатора в деня на съставянето му 13.10.2022 г. Оспореният административен акт е изготвен действително на 14.10.2022 г., но е връчен на касатора едва на 31.10.2022 г., като в този период от него не са подадени възражения или направени искания, поради което съдът намира, че макар и формално да е налице нарушение на чл.34, ал.3 от АПК, същото не е съществено и не обуславя само по себе си отмяна на издадения адм. акт на това основание, още повече, че жалбоподателят е упражнил пълноценно правата си при съдебното оспорване на наложената ПАМ.
Във връзка с материалната законосъобразност, съдът намира следното:
По делото действително не са ангажирани доказателства от ответника, нито са събрани служебно такива от съда, че имотът на касатора се намира в границите на Природен парк Странджа. Той създаден със Заповед РД-30 от 24.01.1995 г. за обявяване на Народен парк Странджа и включване на нови територии, издадена от министъра на околната среда, обн., ДВ, бр. 15 от 10.02.1995 г., в сила от 10.02.1995 г., прекатегоризиран в природен парк със Заповед РД-350/14.07.2000г. на министъра на околната среда и водите , но в тези заповеди границите му са указани по начин, недаващ възможност на съда да установи пряко дали процесният имот действително попада в рамките на този парк. Не са представени и доказателства за твърдяното в административния акт обстоятелство, че имотът е в границите на Защитена зона BG0001007 Странджа за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, създадена с Решение 122 на МС от 2.03.2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обн., ДВ, бр. 21 от 9.03.2007 г., изм. с Решение 660 на МС от 1.11.2013 г. за изменение на списъци на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и за приемане на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обн., ДВ, бр. 97 от 8.11.2013 г., изм., бр. 79 от 8.09.2020 г. В посочените решения границите на защитената зона също са указани по начин, непозволяващ на съда да направи преценка дали имотът на касатора попада в границите ѝ, а освен това в т. 4 на Решение 122 на МС от 2.03.2007 г. е посочено, че : В защитените зони не се включват населените места и селищните образувания, териториите с приет общ устройствен и/или подробен устройствен план към датата на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на съответната защитена зона, включително концесионните площи за добив на полезни изкопаеми, както и териториите от първостепенен обществен интерес по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, които обстоятелства не са изследвани както от ответника по касация, така и от първоинстанционния съд.
Обаче обстоятелството, че процесният имот се намира в Защитена зона BG0002040 Странджа се установява по несъмнен начин от Заповед РД-802 от 4.11.2008 г. за обявяване за защитена зона "Странджа", издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г., в сила от 12.12.2008 г., в т.4.7. от която е посочено, че в нея влизат: Всички имоти съгласно кадастралната карта за землището на с. Синеморец, ЕКАТТЕ 66528, община Царево, област Бургас, одобрена със Заповед РД-18-52 от 24.VIII.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с обща площ 28 461,840 дка. С оглед идентификатора на имота на касатора, а именно 66528.1.271 по КККР на с. Синеморец /който е виден от представения по делото нотариален акт/, следва да се приеме това обстоятелство за доказано, т.е. имотът се намира в защитена територия по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението ѝ, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЗТ ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти.
Съобразно т.6 от Заповед РД-802 от 4.11.2008 г, в границите на защитената зона се забранява:
6.1. залесяването на пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения; 6.2. използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.
Тази заповед е изменена със Заповед РД-75 от 28.01.2013г. на министъра на околната среда и водите, ДВ бр.10/2013 г. с добавяне на следните забрани:
6.3. използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство; 6.4. косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.
Очевидно извършваната от касатора дейност не е в нарушение на никоя от тези забрани. По делото не е представен план за управлението на защитената територия, нито пък в оспорения административен акт е налице позоваване на установен режим по смисъла на чл.11 и чл.13 от ЗЗТ, съдържащ забрани, различни от посочените по- горе такива, установени със заповедта за обявяване на защитената територия.
От мотивите на оспорения административен акт обаче е видно, че ответникът по касация е аргументирал налагането на процесната ПАМ с това, че към датата на проверката в РИОСВ Бургас няма входирано уведомление за инвестиционно предложение в обхвата на поземления имот за изграждане на сондаж, с приключила процедура и издаден административен акт по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, а дейностите не са съгласувани на основание чл.11 от ЗЗТ, във вр. § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон. Същественото в случая е, че съобразно § 7 от ПЗР на ЗЗТ, собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Такова съгласуване в конкретния случай липсва, а препратката към чл.11 от закона е единствено във връзка с лицата, имащи задължение да съгласуват планираните в защитените територии дейности. Липсват и доказателства за тази дейност да е била надлежно уведомена от касатора и съответната Басейнова дирекция. Дейностите по проучване и ползване на подземни води са нормативно регламентирани от Закона за водите и Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, обн., ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г., изм. и доп., бр. 2 от 8.01.2010 г., бр. 15 от 21.02.2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г., доп., бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 102 от 23.12.2016 г., в сила от 23.12.2016 г. Независимо от обстоятелството дали режимът за извършване на тези дейности в частния имот на касатора е разрешителен или уведомителен, с оглед местонахождението му в защитена територия по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗТ преди извършване на такива дейности е необходимо съгласуването им с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица с оглед разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗЗТ.
Фактическото осъществяване на дейност по сондиране в защитената територия без съгласуването, предвидено в §7 от ПЗР на ЗЗТ, представлява административно нарушение по смисъла на чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ, за което разпоредбата на чл.78 от с.з. предвижда налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 79. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Наложената такава е в съответствие с целта на закона и не засяга непропорционално правата на касационния жалбоподател. Неоснователни са доводите в обратната насока с оглед диспозитива на даденото предписание, тъй като административният акт е единство между мотиви и диспозитив, като в конкретния случай от мотивите е ясен обхвата на ограничението, което касае единствено сондажните дейности, но не и останалите такива, разрешени от закона и свързани с нормалното упражняване правото на собственост по отношение недвижимия имот.