Решение № 1146 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2013 г.

Решение № 1146 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Мариана Василева Котари от гр. Варна срещу решение № 294 от 12.02.2013 г., постановено по адм. д. № 3427/2012 г. по описа на Административен съд- гр. Варна. С обжалваното решение АС-Варна е отхвърлил изцяло исковите претенции на касаторката срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените й от общо 8 броя отменени като незаконосъобразни наказателни постановления, както следва: НП № № 03-0305650/21.02.2011 г.; НП № 03-03 648821.02.2011 г.; НП № 03-0305711/15.02.2011; НП № 03-0305646/15.02.2011 г., НП № 03-0305712/15.02.2011 г.; НП № 03-0305645815.02.2011 г. и НП № 03-0305751/21.02.2011 г., имуществени вреди в размер общо на 2 800 лв. заплатени от ищцата за водене на осемте дела адвокатски възнаграждения, както и неимуществени вреди - негативни психически изживявания- загуба на съня, депресия, главоболие, притеснения за отзвука на масираната административнонаказателна репресия срещу ищцата в качеството й на адвокат и накърняване на професионалния й имидж сред клиентите- в размер общо на 5000 лв, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Според Мариана Котари съдът неправилно е приел, че наказателните постановления не са административни актове по смисъла на чл. 203 от АПК, от които могат да се претендират вреди по смисъла на ЗОДОВ, а съставляват актове на особена правораздавателна дейност като особена юрисдикция. Подобно тълкувание противоречало и на разпоредбата на чл. 6 от КЗПЧОС и на чл. 120 от Конституцията на РБ. По горните съображения Котари твърди неправилност на съдебното решение и моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответникът, ИА " Главна инспекция по труда" - София, редовно призован, се представлява от юриск. Стоянов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Варна е отхвърлил изцяло обективно съединените искове на Мариана Василева Котари срещу ИА "Главна инспекция по труда"-София за обезщетение за вреди, произтичащи от издадени, но отменени с влезли в сила съдебни решения наказателни постановления /НП/ на органи на ИА "ГИТ", а именно: НП № № 03-0305650/21.02.2011 г.; НП № 03-03 648821.02.2011 г.; НП № 03-0305711/15.02.2011; НП № 03-0305646/15.02.2011 г., НП № 03-0305712/15.02.2011 г.; НП № 03-0305645815.02.2011 г. и НП № 03-0305751/21.02.2011 г., с които на ищцата са наложени административни наказания за нарушения на Кодекса на труда. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Варна, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че наказателните постановления, от които се претендират настъпилите вреди, макар и отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, не съставляват административни актове по смисъла на АПК и не подлежат на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е мотивирал с това, че в производството по ЗАНН при упражняване на правомощието си по налагане на административно наказание, административният орган, какъвто безспорно е териториалният орган на Главна инспекция по труда, действа не в упражняване на административна дейност, а като орган, реализиращ държавна наказателна репресия - т. е. като орган, осъществяващ административнонаказателна юрисдикция. С оглед гореизложеното наказателното постановление подлежи по закон на оспорване пред районния съд по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, и -едва на касация - пред административните съдилища по реда на АПК, поради което наказателното постановление не може да се приравни на незаконосъобразен административен акт, подлежащ на оспорване по АПК, каквито са актовете по чл. 203, от чиято незаконосъобразност може да се търси обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Постановеното съдебно решение на АС-Варна е правилно. Правилно съдът е приел, че макар издадени от административен орган, каквито са органите на НАП, отменените като незаконосъобразни наказателни постановления не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 203 от АПК, поради което от същите не могат да се претендират вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Издаването на наказателни постановления от административните органи правилно е квалифицирано като дейност по налагане на държавна административнонаказателна репресия, поради което правилно АС-Варна е приел, че, упражнявайки правомощията си по издаване на НП, административните органи при ГД "Инспекция по труда" са действали като особена административнонаказателна юрисдикция, а не като типични административни органи в обичайния смисъл на понятието "административна дейност". Не характеристиката на органа като част от държавната администрация, а характеристиката на конкретната дейност, осъществена от този орган, съответно- характеристиката на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление определят основателността на претенцията за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно АС-Варна е приел, че издаването на наказателно постановление, с което се налага административно наказание съставлява дейност с юрисдикционен, а не с административен характер, поради което отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно не може да ангажира отговорността на държавата за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да е налице административен акт, отменен като незаконосъобразен, от който да се претендират вреди по чл. 203 от АПК, същият следва да подлежи на преценка за законосъобразност по АПК и на двете, предвидени в този кодекс съдебни инстанции. Съгласно законодателството на Р България наказателните постановления, издадени от административните органи по ЗАНН, подлежат на съдебен контрол на първа съдебна инстанция пред районните съдилища по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а не пред административните съдилища по реда на АПК. Първостепенните административни съдилища осъществяват контрол за законосъобразност по реда на АПК едва като касационна инстанция по отношение решенията на районните съдилища, постановени по жалби срещу наказателни постановления. При наличието на разлика в компетентния съд при осъществяване на контрол за законосъобразност на наказателното постановление в двете, предвидени по закон съдебни инстанции, а именно: първа инстанция - районният съд по реда на НПК и касационна инстанция - административният съд по реда на АПК, не може да се приеме, че наказателното постановление съставлява " административен акт" отменен по съдебен ред по реда на АПК по смисъла на чл. 203 от АПК. Настоящата касационна инстанция намира, че следва да доразвие доводите за неоснователност на имуществената претенция на ищцата, основаваща се на направени от нея разходи за адвокатско възнаграждение в следния смисъл: тези разходи не са в пряка причинно -следствена връзка с отменените наказателни постановления, а съставляват плащания по договор за поръчка с предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод атакуването на наказателните постановления по съдебен ред. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение