Решение № 13520 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2013 г.

Решение № 13520 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мариан Руменов Станков от гр. Варна против решение № 778/27.03.2013 г., постановено по адм. дело № 4782/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на кв. "Изгрев", гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2552.165. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Общински съвет - Варна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение (постановено по жалба срещу акт за одобряване на ПУР за изграждане на обект второстепенна улична мрежа-улица от VI клас), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имот на оспорващия, за законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че оспорените решения са приети от компетентен орган, във валидна писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният ПУР обаче е одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По делото е установено с неоспорено от страните заключение на вещо лице, че в частта по отношение на процесния ПИ, одобреният ПУР предвижда отнемане на площ от 136 кв. м., като проектираната улична регулационна линия минава през намиращата се в имота сграда. По делото е установено, че същата е извършена въз основа на влезли в сила строителни книжа. Статутът на сградата не е предмет и не може да бъде изследван в настоящото производство. За него е от значение, че съществува вариант, посочен от вещото лице, при който тя не се засяга и който е съобразен с наличните теренни условия. Според вещото лице технически е неосъществимо реализирането на път в това направление поради геоложките условия-изключително стръмна пета на свлачищно стъпало на затихнало старо свлачище, като е предложен вариант за намаляване на размерите на проектираните улични платна и тротоарите. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на оспорения ПУР, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 АПК, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен и подлежи на отмяна в оспорената част. Решението, с което оспорването е отхвърлено, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,