Решение № 3504 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията (АВ) срещу част от решение 169/05.05.2022 г., постановено по адм. д. 63/2022 г. по описа на Административен съд Добрич (АС-Добрич). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания, изложени в касационната жалба, която се поддържа в открито съдебно заседание на 18.01.2023 г., а с молба от 16.01.2025 г. се иска прекратяване на производството по делото поради отпаднал правен интерес от оспорването. Претендират се разноски. Ответната страна Т. Н. Д. оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор, писмена молба от 20.01.2025 г. с характер на писмена защита и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание на 22.01.2025 г. Претендира разноски по списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и прави възражение за прекомерност на претендираното юрискосултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваната част от съдебното решение 169/05.05.2022 г., постановено по адм. д. 63/2022 г. по описа на АС-Добрич е обявена нищожността на писмо с изх. 66-00-758/26.01.2022 г., издадено от изпълнителния директор на АВ, осъдена е АВ да заплати на Т. Н. Д. обезщетение в размер на 500 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и преживявания, вследствие на писмо с изх. 66-00-758/26.01.2022 г. на изпълнителния директор на АВ, с което е извършено нарушение на правото й на изтриване съгласно чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) и незаконосъобразно обработване на личните й данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на Правен Щит Консултинг ООД в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и са присъдени разноски. Не е предмет на касационен контрол съдебния акт в частта, с която е отхвърлен е иска до пълния предявен размер от 2000 лв. Решаващият съд е обосновал атакуваното съдебно решение с приетото за установено от фактическа страна, че Т. Н. Д. е съдружник в Правен Щит КонсултингООД, което е вписано на 14.01.2021 г. в ТРРЮЛНЦ, воден от АВ. При заявяване на вписването е представен подписан от съдружниците дружествен договор от 30.12.2020 г., съдържащ трите й имена, ЕГН, номер на лична карта, датата и място на издаване и постоянен адрес. Договорът е вписан и обявен във вида, в който е представен. На 08.07.2021 г. Т. Н. Д. е поискала от АВ да бъдат заличени личните й данни в дружествения договор, който е обявен от АВ, като е уточнила, че ако обработването е въз основа на нейно съгласие да се счита, че го оттегля. Липсата на произнасяне на АВ по това искане е обжалвано и с влязло в сила съдебно решение 382/08.12.2021 г., постановено по адм. д. 402/2021 г. по описа на АСДобрич е отменен мълчаливия отказ на АВ за заличаване на личните данни на Т. Д., а преписката е върната за ново произнасяне на АВ, където е постъпила на 12.01.2022 г. В изпълнение на това съдебно решение е съставено писмо изх. 66-00-758/26.01.2022 г., в което се посочва, че за да бъде уважено искането за заличаване на личните данни трябва да се представи заверен препис от дружествения договор на Правен Щит КонсултингООД, в който личните данни на съдружниците, освен тези, които се изискват по закон, да бъдат заличени. На 31.01.2022 г. Т. Д. е сезирала директно АС-Добрич с жалба срещу писмото с изх. 66-00-758/26.01.2022 г. на АВ и иск за обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени й от АВ неимуществени вреди в резултат на същото това писмо, с което твърди, че са нарушение нейните права по Регламент (ЕС) 2016/679. Препис от тази жалба и иска АВ е получила от АС-Добрич на 10.02.2022 г., но преди това на 01.02.2022 г., без да е получила препис на дружествен договор със заличени лични данни на съдружниците, АВ е извършила служебно заличаване на ЕГН, номер на лична карта, датата и място на издаване и постоянен адрес. Не са заличени трите имена на Т. Н. Д. и подписа й. От правна страна първоинстанционният съд е аргументирал извод, че оспореното пред него писмо е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК като издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение, а Т. Н. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически и емоционални преживявания - страх и безпокойство от евентуални злоупотреби, безсилие и разочарование от невъзможността да защити личните си данни в резултат от това нищожно писмо, с което се извършва нарушение за периода от 26.01.2022 г. до 01.02.2022 г., а по отношение на подписа и след тази дата. Обезщетението в размер на 500 лв. е определено по справедливост на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Молбата от 16.01.2025 г. на АВ с направено искане за прекратяване на производството по настоящото дело, поради отпаднал правен интерес от оспорването, следва да се тълкува като съдържаща доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение в резултат от отпадане на правния интерес за Т. Д., защото се твърди, че е извършено заличаване на личните й данни, за което е представено като доказателство копие от дружествен договор на Правен Щит КонсултингООД. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция е задължена да следи служебно за действителността и допустимостта на обжалваното съдебно решение (и съответствието му с материалния закон), поради което независимо, че волеизявлението на АВ е направено след срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, се дължи произнасяне относно наличието на основанията за недопустимост (и действителност). В изпълнение на това служебно задължение съдът намира, че атакуваното съдебно решение е действително и допустимо като постановено от законен състав на административен съд, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против акт на АВ като администратор на лични данни, за който се твърди, че нарушава правото на изтриване по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с която е съединен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушението. Представеното пред касационната инстанция копие от дружествен договор със заличени лични данни е без достоверна дата относно извършената промяна в него, а и с оглед забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция не разполага с правомощия за фактически установявания относно съществото на спора (включително дали и кога е заличен и подписа на Т. Д.). Изрично трябва да бъде посочено, че с оглед предмета на спора пред АС-Добрич е изначално изключена хипотезата за отпадане на правен интерес по отношение на предявения и разгледан осъдителен иск. По изложените съображение се налага извод, че не са налице основания за прекратяване на делото - липсва изрично волеизявление за отказ/оттегляне на касационната жалба, което да е съчетано с искането за прекратяване на производството по настоящото дело; не са изпълнени предпоставките както на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, така и на чл. 221, ал. 4 от АПК, за да се прекрати цялото дело. За настоящия съдебен състав е задължително тълкуването на приложимите общностни норми, направено с решение от 04.10.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-200/23, OL, ECLI:EU:C:2024:827, както и е необходимо да се съобрази с формираната до този момент преобладаваща актуална съдебна практика на Върховния административен съд по прилагането им (например решение 2868/19.03.2025 г., постановено по адм.д. 7683/2023 г., решение 2990/21.03.2025 г., постановено по адм.д. 2914/2023 г., решение 3063/24.03.2025 г., постановено по адм.д. 3407/2023 г., решение 3117/25.03.2025 г., постановено по адм.д. 10865/2022 г. и др.). От тази гледна точка се осъществява и касационният контрол за обоснованост на обжалваната част на съдебното решение и съобразяването й с приложимия материален закон. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства първата инстанция достига до обосновани фактически изводи относно осъществените от страните по делото правни действия и волеизявления, но въз основа на установената фактическа обстановка са формирани неправилни правни изводи. С влязло в сила съдебно решение 382/08.12.2021 г., постановено по адм. д. 402/2021 г. по описа на АСДобрич е отменен мълчаливия отказ на АВ за заличаване на личните данни на Т. Д., а преписката е върната за ново произнасяне на АВ. В диспозитива на това съдебно решение липсват конкретни указания относно новото произнасяне въпреки използвания израз съобразно указанията на съда, който е употребен и в мотивите на решението като изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, но отново без изрично разпореждане за заличаване на индивидуализирани лични данни. С оглед предмета на спора по адм.д. 420/2021 г. по описа на АС-Добрич и съдържанието на постановеното по това дело решение, не е възможно да се приеме, че писмо с изх. 66-00-758/26.01.2022 г., на изпълнителния директор на АВ представлява акт, извършен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, което да обуславя обявяването му за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Добрич е постановил незаконосъобразно решение в частта, с която е обявено за нищожно това писмо с изх. 66-00-758/26.01.2022 г. на изпълнителния директор на АВ, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК подлежи на отмяна. При липса на касационни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и неоснователност на оплакванията за необоснованост, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне по същество на спора съобразно установената от първата инстанция фактическа обстановка по аргумент от чл. 220 от АПК. В синхрон с установената, цитирана актуална съдебна практика по идентични казуси и задължителното тълкуване на приложимото право (т. 4 от Решение от 04.10.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-200/23, OL, ECLI:EU:C:2024:827) оспореното пред първата инстанция писмо трябва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката да бъде изпратена на АВ като администратор на лични данни с указания да бъде извършено заличаване на саморъчния подпис на Т. Д., съдържащ се в публикувания дружествен договор по партидата на Правен Щит Консултинг ООД в ТРРЮЛНЦ, доколкото останалите обработвани нейни лични данни, за които е поискала на 08.07.2021 г. да бъдат заличени, е установено, че вече са заличени на 01.02.2022 г. В останалата обжалвана част, а именно присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, обжалваното съдебно решение освен незаконосъобразно е и необосновано. Независимо от допуснатото неправилно тълкуване на чл. 177, ал. 2 от АПК и обявяване за нищожно писмото от 26.01.2022 г. на изпълнителния директор на АПК, АС-Добрич е обосновал правилен фактически извод за допуснато нарушение от страна на администратора на лични данни на правото по чл. 17 от ОРЗД на субекта на данни, изразяващо се в отказ да бъдат заличени оповестени (обработени без основание) в ТРРЮЛНЦ данни, за които законът не изисква да бъдат обявявани. Установено е от фактическа страна, че на 01.02.2022 г. всички лични данни, с изключение на саморъчния подпис на Т. Д., за които не е налице задължение да бъдат обявявани, са заличени т.е. обработването им е преустановено. Като основание за извършеното заличаване е посочено влязлото в сила съдебно решение. Общата обосновка на фактическите и правни изводи, а и от диспозитива на съдебния акт (независимо от еднократно допусната техническа грешка в мотивите с посочване на дата 29.01.2022 г.) показват, че решаващият съд е приел, че вредите произтичат от издаване на писмо изх. 66-00-758 на изпълнителния директор на АВ т.е. от 26.01.2022 г. и незаконосъобразно обработване на личните данни на Т. Д. след тази дата. По отношение вида на вредите АС-Добрич е приел на 05.04.2023 г. информационни статии, които е описал в мотивите на съдебното решение като две публикации в интернет относно случаи на кражби на лични данни на физически и юридически лица, изтеглени от масивите на АВ: статия със заглавие Осъдена задочно в Гърция: Българка твърди, че е станала жертва на кражба на фирмени данни, публикувана на 09.12.2019г. в интернет страница btvnovinite.bg и статия със заглавие Крадат имоти с електронен подпис, публикувана на 29.01.2014 г. на интернет страница petel.bg. Тези носители на писмени информация не са квалифицирани от първоинстанционния съд като какъв вид доказателствено средство са приети, липсват и фактически установявания въз основа на тях в мотивите на обжалваното съдебно решение, но поради липсата на оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тези опущения не подлежат на касационен контрол. Относно вида на вредите по делото е разпитана като свидетел Г. В., приятелка от 20 години на Т. Д.. Въз основа на нейните свидетелски показания първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Т. Д. й е споделила притесненията си, че личните й данни в ТР са общодостъпни. Ищцата се занимавала точно с консултации за защита на личните данни. Когато предприела действия за заличаване на личните й данни, била радостна, че е спечелила делото, но получила отговор, в който пак личните й данни не били заличени. Почувствала се безсилна, защото законовите й опити били безуспешни. Споделяла притесненията си, че всеки може да види имената, адреса й и предвид делата, които води (граждански, семейни), това създавало несигурност в нея. Жалбоподателката била тревожна, емоционална, изпитвала страх и имала паник-атаки. В протокола от съдебното заседание, проведено на 05.04.2022 г., на което е разпитана единствената свидетелка по делото, липсва отразяване на свидетелски показания за споделяне от страна на Т. Д. на притеснения, описани са характеристики на личността й като тревожност, емоционалност, а също и наличие на страх и паник-атаки, но без да са отнесени към конкретен период от време. Принципно е разяснено състояние на несигурност, породено от обстоятелството, че всеки човек би могъл да види имената и адреса и връзката с естеството на работата на Т. Д. и делата, които тя води. Акцентирано е върху специализацията с консултации за защита на лични данни, както и работа по граждански и семейни дела. Единственото конкретизиране във времето на емоционалното състояние на Т. Д., свидетелката дава относно изпитаното безсилие при получаване на отговор от АВ, който показвал безуспешност на опитите да постигне заличаване на личните си данни дори чрез спечелени дела. Налага се извод, че част от фактическите изводи на първата инстанция, а именно изпитването на притеснение от Т. Д. не са обосновани от събраните по делото доказателства. При описаните в мотивите на обжалваното съдебно решение приети за установени факти, решаващият съд е обосновал правни изводи, според които Т. Д. е претърпяла вреди, изразяващи се в негативни психически и емоционални преживявания - страх и безпокойство от евентуални злоупотреби с чувствителната информация, защото личните й данни са публично достояние на неограничен кръг от хора и могат да бъдат неправомерно използвани от трети недобросъвестни лица. Така описаните вреди не кореспондират с нито една част от доказаните фактически установявания, поради което и правният извод, че подобни вреди са понесени от Т. Д. е напълно необоснован. Решаващият съд е приел и друга вреда, която Т. Д. е претърпяла, а именно това, че се е почувствала безсилна, заради неуспешните опити да защити правата си, въпреки използваните възможни законови средства, а чувствата й са особено интензивни, защото тя е юрист по професия, действащ адвокат и работи в областта на защитата на личните данни и не са оправдани легитимните й очаквания държавните органи да се съобразяват със законите и съдебните решения. Настоящият съдебен състав намира, че така описаните нагласи, емоции и чувства (безсилие и разочарование), изпитани от Т. Д. в изключително кратък релевантен за спора период - от 26.01.2022 г. (издаване на писмото, от което е прието, че се пораждат) до 31.01.2022 г. (предявяване на исковата молба, в която трябва да се съдържат всички факти и обстоятелства, пораждащи твърдяното непозволено увреждане, за което се претендира обезщетение), а и до 01.02.2022 г. (когато са заличени (без подписа) личните данни), не представляват действителни нематериални вреди по смисъла на член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679. Тези преживявания не са резултат от опасения относно защитата на личните й данни (загубата на контрол върху тях), респективно конкретни нарушения на Регламента, а по-скоро са породени от общата организация на работата на държавната администрация. Изрично трябва да бъде посочено, че тези емоции по своя характер и интензитет не са в положение да окажат каквито и да е осезателни отрицателни последици върху психиката на лице, което е практикуващ юрист.Този правен извод е съобразен с т. 5 от решение от 04.10.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-200/23, OL, ECLI:EU:C:2024:827, според което член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че ограничената по продължителност загуба на контрол от субекта на данните върху личните му данни поради обявяването им онлайн в търговския регистър на държавата членка може да е достатъчна, за да причини нематериални вреди, стига субектът на данните да докаже, че действително е претърпял такива вреди, дори и минимални, но без понятието нематериални вреди да изисква да се докаже наличието на допълнителни осезаеми отрицателни последици. Според т. 140 - 142 от цитираното решение на СЕС За тази цел член 82, параграф 1 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на този регламент не е достатъчно, за да възникне право на обезщетение, защото наличието на материални или нематериални вреди, които са били нанесени, е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в член 82, параграф 1, също както наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни (решения от 4 май 2023 г., Österreichische Post (Нематериални вреди, свързани с обработването на лични данни), C300/21, EU:C:2023:370, т. 32, и от 11 април 2024 г., juris, C741/21, EU:C:2024:288, т. 34). Ето защо лицето, което иска обезщетение за материални или нематериални вреди на основание на тази разпоредба, е длъжно да докаже не само нарушението на разпоредби на този регламент, но и че това нарушение му е причинило съответни материални или нематериални вреди. Тези материални или нематериални вреди не може само да се презумират поради наличието на посоченото нарушение (вж. в този смисъл решения от 4 май 2023 г., Österreichische Post (Нематериални вреди, свързани с обработването на лични данни), C300/21, EU:C:2023:370, т. 42 и 50, и от 11 април 2024 г., juris, C741/21, EU:C:2024:288, т. 35).По-конкретно, лицето, засегнато от нарушение на ОРЗД, което е имало отрицателни последици за него, е длъжно да докаже, че тези последици представляват нематериални вреди по смисъла на член 82 от този регламент, тъй като самото нарушение на разпоредбите на последния не е достатъчно, за да възникне право на обезщетение (решение от 25 януари 2024 г., MediaMarktSaturn, C687/21, EU:C:2024:72, т. 60 и цитираната съдебна практика). В случая не е доказано, че Т. Д. е изпитвала притеснения, равносилно на опасения по смисъла на т. 143 от цитираното решение, според която, когато лице, което иска обезщетение на основание член 82, параграф 1, се позовава на опасенията, че в бъдеще с неговите лични данни ще бъде злоупотребено поради наличието на такова нарушение, сезираната национална юрисдикция трябва да провери дали тези опасения може да се считат за основателни с оглед на обстоятелствата в конкретния случай и на субекта на данните (решение от 14 декември 2023 г., Национална агенция за приходите, C340/21, EU:C:2023:986, т. 85). Но за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че с оглед конкретните обстоятелства по делото, а именно юридическото образование на Т. Д., се налага извод, че тя не би трябвало да е в състояние да изпитва реални опасения, че отказът да бъдат заличени личните й данни в изследвания в спора кратък период от време е предпоставка за извършване на злоупотреба с реални, непоправими правни последици върху нейната личност или имущество. Всеки правоспособен юрист се предполага, че е в състояние да познава и разбира технологията (включително обичайно необходимото време) на административното обслужване на гражданите от различните държавни органи, включително и когато изпълняват функциите на администратори на лични данни, както да знае, че самостоятелно визуализираното в публичен онлайн регистър на сканирано изображение на саморъчен подпис на физическо лице, не е възможно да бъде използвано за реална злоупотреба с лични данни (кражба на самоличност, прехвърляне на имущество). При формиране на този правен извод са съобразени и други решения на СЕС, а именно: решение от 4 май 2023 г., Österreichische Post,C300/21, EU:C:2023:370, решение на 7 декември 2023 г., UF и AB, C-26/22 и C-64/22, EU:C:2023:958, решение от 20 юни 2024 г., JU и SO срещу Scalable Capital GmbH, C-182/22 и C-189/22, ECLI:EU:C:2024:531, решение от 14 декември 2023 г., VX и AT, C-456/22, ECLI:EU:C:2023:988, решение от 20 юни 2024 г., AT и BT, C-590/22, ECLI:EU:C:2024:536 и решение от 25 януари 2024 г., MediaMarktSaturn, C-687/21, EU:C:2024:72. С цитираните решения на СЕС са определени по тълкувателен път трите кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 82 от ОРЗД на администратора на лични данни, а именно: нарушение на Регламента, което да е нанесло материални или нематериални вреди на физическо лице и причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение. За да се освободи от отговорността по член 82, параграфи 1 и 2 от ОРЗД администраторът на лични данни трябва да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Следователно поведението на физическото лице, чийто лични данни се обработват от АВ, а именно включването им в дружествен договор, който е подписан от него, предоставянето на незаличено копие от този дружествен договор от търговското дружество за обявяване в публичен регистър и непредставяне на друг екземпляр със заличени лични данни и след изрични указания от АВ в този смисъл, не е самостоятелно основание за освобождаване от отговорност на администратора на лични данни, както се твърди в касационната жалба. От друга страна това поведение, съчетано с доказателствата, че Т. Д. професионално се занимава с предоставяне на правни консултации в областта на защитата на личните данни, е индиция за съзнателно създаване на ситуацията, довела до извършеното нарушение, но това също не е възможно да бъде разгледано като основание за освобождаване от отговорност на АВ. Становището на КЗЛД като национален надзорен орган рег. ПНМД-01-116(20)/01.02.2021 г., издадено на основание член 58, параграф 3, буква б) от този Регламента, също не е достатъчно, за да освободи от отговорност по член 82, параграф 2 органа, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка и който има качеството администратор по смисъла на член 4, точка 7 от Регламента (т. 6 от решение от 04.10.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-200/23, OL, ECLI:EU:C:2024:827). Независимо от неоснователността на така обсъдените основни аргументи на АВ за освобождаване от отговорността за обезщетение, настоящият съдебен състав намира исковата претенция на Т. Д. за неоснователна поради липса на достатъчно доказателства за претърпени от нея вреди от извършеното нарушение. По изложените съображения се налага извод, че като необосновано е приел наличие на вреда - една от трите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 82, параграф 1 от ОРЗД за администратора на лични данни АВ, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като е определил обезщетение за нарушението на АВ. При определяне на обезщетението решаващият съд е допуснал и друго нарушение като не е съобразил, че обезщетението по чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕО) 2016/679 има само компенсаторна функция, а не наказателна. От всички данни по делото е видимо намерението на квалифициран консултант по защита на лични данни да демонстрира опит за стимулиране на администратора на лични данни към спазване на ОРЗД и възпирането му от повторното извършване на неправомерни действия (по смисъла на решение от 4 май 2023 г., Österreichische Post, C300/21, EU:C:2023:370, т. 38 и 40), която цел при липса на претърпени вреди предполага друг ред за защита, респективно прилагане на разпоредби на ОРЗД (например в членове 83 и 84), които имат санкционен и възпиращ, а не обезщетителен, характер. Следователно искът по чл. 82 от ОРЗД за присъждане на парично обезщетение, предявен от Т. Д. като субект на лични данни, който не е доказал, че е претърпял вреди от нарушението, извършено от администратора на лични данни АВ, се явява неоснователен. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Добрич и в тази част от спора е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК трябва да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли като недоказан и неоснователен предявения иск и за сумата от 500 лв. (с лихвата от 26.01.2022 г.), за която първата инстанция е осъдила АВ. По водене на делото страните са направили разноски, които претендират, но с оглед окончателния изход на спора и пред двете съдебни инстанции, разноски не следва да бъдат определяни в полза на нито една от тях. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение