Решение № 209 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5061/2007 г.

Решение № 209 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5061/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Монтанския окръжен съд, постановено на 25.06.2007 г. по в. гр. дело № 12/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Б. районен съд от 3.10.2006 г. по гр. дело № 486/2005 г. за извършване делбата на земеделска земя и в отхвърлената част на иска по чл. 59 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Ф. И. К. ЕГН ********** от с. С., област М., която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е незаконосъобразно. Претендира за направените по делото разноски. Прилага писмени доказателства, чието приемане е недопустимо при първа касация. Ответниците по касация С. Д. Д., Г. А. Д., двамата от гр. Б., Н. С. Д., П. С. Д., А. И. Д., тримата от гр. В. и Л. Й. Д. от с. С., област М. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че предвид обстоятелството, че площта и стойността на дяловете съответстват на идеалните части на страните по решението за допускане на делбата, с оглед характера на процесния имот-ливада от 21.762 дка в местността "Б", землището на с. С., област М. на делбата чрез разпределение на дяловете по чл. 292 ГПК (отм.) е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима в частта за извършване на делбата по чл. 292 ГПК (отм.). Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посоченото процесуално поведение на страната /касатор/ и с оглед правилно разпределената доказателствена тежест законосъобразно решаващият съд е приел, че с оглед делбените квоти и делимостта на процесния имот на седем дяла извършването на делбата следва да стане чрез разпределение на дяловете на основание чл. 292 ГПК. Взето е предвид, че тегленето на жребий е невъзможно и много неудобно. Съобразено е становището на Общинска служба "З"- Б., че процесният делбен земеделски имот-ливада според нормите на чл. 72 ЗС и чл. 10, ал. 1 ППЗСПЗЗ е поделяем, а с оглед изискването за минимална площ от 2 дка разпределението е извършено по колена, при което претенцията на Ф. И. К. за единствен уедрен дял не е съответно на правата на останалите съделители. Заключението на изслушаната съдебна експертиза е прието при отчитане изискването на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) и с оглед липсата и на уравнение на дяловете правилно пред въззивния съд е отказано изслушването на тричленна експертиза. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба в тази част следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. Претенцията по сметки на основание чл. 286 ГПК (отм.) възлиза общо на 1 839 лева и с оглед квотите на страните и на основание чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) касационната жалба в тази част се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение на основание чл. 218ж ГПК (отм.)