Решение № 9765 от 17.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, подадена чрез пълномощника ст.юрк. А. Димитрова, срещу Решение 35/30.11.2022 г., постановено по адм. дело 548/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на Астра Биоплант ЕООД е отменено Решение с рег. 32-253258/06.08.2021 г. към митническа декларация с MRN 21BG002002045274R4/22.02.2021 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение касаторът аргументира законосъобразност на административния акт, като счита за правилен новоопределения код по ТАРИК. С оглед представените от дружеството вносител документи, счита че се касае за мазнина от растителен, а не от животински произход, както е приел съдът. Позовава се на съдебно-химическата експертиза, проведена в хода на административното производство. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт, а в условията на евентуалност иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанция, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Астра Биоплант ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Г. Механджиева, в подадено писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски по списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Русе е било Решение рег. 32-253258/06.08.2021 г. към митническа декларация с MRN 21BG002002045274R4/22.02.2021 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, с което по отношение на Астра Биоплант ЕООД са установени публични задължения за досъбиране - за мито в размер на 40 055,03 лв. и за ДДС в размер на 8 011,01 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013. С оглед установената по делото фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, административният съд е достигнал до извод, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и същият е надлежно мотивиран. Приел е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че оспореният административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон по отношение на извършеното тарифно класиране. При съобразяване със заключенията по двете експертизи на ЦМЛ и съдебно-техническа, съдът е достигнал до извод, че не може да се приеме, че липсват животински мазнини в изследваната стока, а дори напротив установява се наличието на такива. С оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото решаващата инстанция е приела, че първоначално декларираният от дружеството код по ТАРИК е правилен, поради което е отменил административния акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е обосновал правилни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Спорът се свежда до това дали процесната стока представлява негодни за консумация смеси или препарати само от животински мазнини и масла, или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180095 (код по ТАРИК 1518009590), или пък представлява (други) негодни за консумация смеси или препарати само от растителни масла, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180099 (код по ТАРИК 1518009990). В приложените към митническата декларация документи процесната стока е вписана като отработено масло от растителен произход за технически цели. Правилно е съобразил съдът, че при определяне тарифното класиране на внасяните стоки, с приоритет се ползват обективните характеристики и качества на стоките. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C423/10). Пак според трайната съдебна практика предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C568/11, т. 41 и Oliver Medical, C547/13, т. 47). В допълнение предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C339/09). Съответно при съобразяване със заключението по назначената съдебно-химична експертиза, съгласно което стоката съдържа животински мазнини, съдът правилно е приел, че първоначално декларираният от дружеството вносител код 15180095 е правилният. Неоснователно се явява възражението, че от проведената в хода на административното производство експертиза се установява изцяло растителният произход на внесената стока, тъй като както правилно е посочил в решението си първоинстанционният съд, нейното изследване е било непълно и не е анализирано наличието на вещества, които се съдържат в значително количество в животинските мазнини, в сравнение с мазнините от растителен произход като холестерол. В тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а в случая, че липсват животински мазнини в процесната стока, което не е сторено. С оглед изложеното решението на административния съд, с което процесният административен акт е отменен, е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива се претендират в размер на 2 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед интереса по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,