Решение № 10462 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5361/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на Р. С. Г., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], чрез адв. К. Горанов, против Решение 2423/14.03.2025 г. по адм. дело 1701/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди че административният орган е определил погрешно размерите на данъка върху недвижимите имоти (ДНИ) и на таксата за битови отпадъци (ТБО) в издадения Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) РА000332/30.07.2019 г. В тази връзка оспорва съдебните изводи във връзка с дължимите публични задължения за данъчни периоди от 2016 г. до 2018 г. Отправя искания за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие 573/18.04.2025 г. В касационната жалба е формулирано искане при условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Аргументите се поддържат в писмените бележки, представени от процесуалния представител в хода на делото. Ответникът началник отдел Местни данъци и такси (МДТ) при Община Созопол, чрез пълномощника адв. Ангелова, оспорва касационната жалба по аргументи в писмен отговор и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на платеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 720 лв., съгласно приложените Договор за правна защита и съдействие 8/20.05.2025 г. и списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Бургас е бил АУЗД РА000332/30.07.2019 г., издаден от старши инспектор в отдел МДТ при Община Созопол, потвърден с Решение 003/17.05.2024 г. на началник отдел МДТ при Община Созопол, с който на Р. С. Г. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са установени задължения за ДНИ в общ размер на 654,79 лв. - главница и законна лихва в размер на 127,09 лв. и за ТБО в общ размер на 318,03 лв. - главница и 61,73 лв. лихва. Решаващият съд е установил по фактите, че с Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. 11270/09.11.2007 г. жалбоподателката е декларирала недвижимия имот в гр. Созопол, описан като земя и сграда УПИ XIII-5096 и жилище с площ 141,29 кв. м. Собствеността върху имота е придобита чрез покупко-продажба въз основа на Нотариален акт 167, том III, нот. дело 507 от 18.07.2007 г. На следващо място в решението са отбелязани писмените доказателства, част от административната преписка справки за данъчна оценка и за задълженията за ТБО, извлечения от протоколите за одобряване на План сметка на приходите и разходите за процесните периоди, актове за извършени дейности по сметоизвозване и почистване от РТК ООД, договори за обществени поръчки от 13.01.2015 г. и от 19.12.2018 г., сключени от Община Созопол, разрешение за ползване СТ-12-795/10.09.2007 г. на регионално депо за твърди битови отпадъци. След извършена проверка първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган в отдел МДТ при Община Созопол съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 4 ЗМДТ, надлежно оправомощен със Заповед 8-Z-132/24.01.2024 г. на кмета, при спазване на изискуемата писмена форма и липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество съдът е отхвърлил оспорването като е обосновал заключение за правилно приложение на материалния закон. В мотивите на съдебното решение са обсъдени правните основания за издаването на акта и доводите на жалбоподателката по отношение на задълженията за ДНИ и ТБО. Като безспорни съдът е отделил обстоятелствата, свързани със собствеността върху имота. Направен е извод, че в АУЗД не са конкретизирани поотделно размерите на дължимите такси за всяка от услугите в обхвата на ТБО, но същото не е съществено, тъй като от събраните доказателства (справки от Община Созопол) се установява начинът на нейното определяне. Видно от представените по делото заповеди на кмета на общината, имотът попада в строителните граници на населеното място, в урбанизирана територия и съответно в границите на организираното от общината сметосъбиране и сметоизвозване. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, че общината не е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ за процесния имот, са отхвърлени като неоснователни. От представените доказателства се установяват конкретните параметри на предоставените услуги, за които оспорващата не е заплатила в срок дължимите такси. Обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и събраните доказателства по делото са обсъдени от първоинстанционния съд в тяхната съвкупност при постановяването на решението. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Оплакванията в касационната жалба са изцяло бланкетни като същите не се установяват при повторна проверка на доказателствения материал по делото. Твърдението в касационната жалба, че по делото не е била приложена декларация вх. 11270/09.11.2007 г. по чл. 14 от ЗМДТ е невярно, тъй като копие от декларацията се намира на стр. 28. Въз основа на изяснената фактическа обстановка административният съд е определил правилно приложимите норми на ЗМДТ. По отношение на задълженията за ДНИ за периода от 2016 до 2018 г. е съобразено принципното правило съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, че обект на облагане са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данъка имоти. В случая е установено безспорно, че са налице всички кумулативни предпоставки за дължимост на ДНИ по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за недвижимия имот, находящ се в м. Буджака , гр. Созопол. В тази връзка към касационната жалба не са посочени конкретни обстоятелства или доказателства, които противоречат на крайното заключение по спора. Възпроизвеждането на фактическата обстановка и описанието на механизма на определяне на публичните задължения не представляват отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията на стр. 3-4 от писмените бележки за неточно изчисление на данъчната основа във връзка с коефициентите за местоположение (Км) и за овехтяване (Ко), не са доказани по надлежния процесуален ред в хода на делото. Приложението на Км 28.1 вместо Км 16.4 (според логиката в писменото становище Км за имота би следвало да е 18.7), е базирано на факта, че имотът попада в строителните граници на населеното място, вилна зона I кат., съгласно Таблица 3, Приложение 2 от ЗМДТ. Неоснователни са и възраженията за недължимост на ТБО поради неизвършване на услугите от Община Созопол. За разлика от данъка върху недвижимите имоти, който съгласно чл. 13 ЗМДТ се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, съгласно чл. 62 ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Неясни остават касационните доводи, че по делото не са представени документи, касаещи заплащането от бюджета на Община Созопол на услугата, но дори и да са представени същите нямат директна доказателствена стойност за реалното изпълнение на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на процесните НИ. Не са направени възражения по отношение на приобщените актове за извършени дейности по сметоизвозване и почистване от РТК ООД, договори между възложителя и изпълнителя, разрешение за ползване на регионално депо за твърди битови отпадъци и заповеди на кмета на Община Созопол за определяне границите на обслужваните райони и вида на предлаганите услуги за периодите от 2016 г. до 2018 г. След проверка на заявените пороци от касатора и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решението за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 720 лв., съгласно договора за правна защита и съдействие от 20.05.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,