Решение № 6393 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2013 г.

Решение № 6393 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тихомир Милков Ваньов от гр. София, ул. "Ильо Войвода" № 20, ет. 1, ап. 5, против решение № 125 от 7.01.2013 г., постановено по адм. дело № 9438/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 178279 от 1.09.2012 г. издадена от началник група административно наказателна дейност (АНД) при отдел "Пътна полиция" на СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на свидетелството за управление". С касационната жалба се атакува решението, като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и спорът да бъде решен по същество или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. В представената от процесуалния представител на жалбоподателя писмена защита се претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на АНД при отдел "Пътна полиция"- СДВР - не взима отношение по жалбата. Представителят на Върховна Административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество - за основателна. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалния закон и административно производствените правила. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че със заповед № 178279 от 1.09.2012 г. издадена от началник АНД при отдел "Пътна полиция" на СДВР, е иззето свидетелството за управление на жалбоподателя на основание чл. 171, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), поради отнети 75 броя контролни точки, въз основа на конкретно посочени 7 броя наказателни постановления (НП) и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Неизпълнението на това задължение съставлява основание за прилагане на ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Поради това съдът е отхвърлил подадената жалба. Решението на първоинстанционния съд обаче противоречи на материалния закон по отношение направеният извод, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Този решаващ правен извод е формиран въз основа на приложената към делото справка за извършени от жалбоподателя нарушения на ЗДвП. Пред настоящата инстанция е представено удостоверение издадено от Областна дирекция на МВР - Плевен отдел "Охранителна полиция", сектор "Пътна полиция" при СДВР, от което е видно, че Тихомир Ваньов е бил отчислен, като водач на МПС за отдел "ПП" при СДВР, по негово желание на 22.07.2010 г. и към този момент е разполагал с 26 контроли точки. Предвид на това приложено по делото ново доказателство, настоящата инстанция намира, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, с която е наложена ПАМ изземване на свидетелството за управление на МПС, тъй като контролните точки на водача не са били изчерпани. От издадената заповед № 178279 от 1.09.2012 г., в която са цитирани 7 бр. наказателни постановления, е видно, че след датата 22.07.2010 г. на която е бил отчислен като водач от ПП" при СДВР, няма издадени нови НП с които се отнемат контролни точки. Това обстоятелство води до извода, че процесната заповед е издадена без да има фактическо основание за издаването и. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са основателни. Неоснователни са твърденията му за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При така установената неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, както и с оглед на факта, че не е налице необходимост от установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, съдът следва да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество. Въз основа на установените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че към датата на издаване на оспорената заповед на касатора са отнети всички контролни точки и той е изгубил правоспособността си, следователно за него не е налице задължение за връщане на свидетелството за управление. Това прави оспорената заповед № 178279 от 1.09.2012 г. на началник група АНД при отдел "Пътна полиция" на СДВР незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена. При този изход на спора искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно. Недоказано е обаче плащането на адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуалното представителство пред първата инстанция. От представения пред АССГ договор за правна помощ се установява единствено, че е договорено възнаграждение в размер на 600 лева. В договора не е посочено, че възнаграждението е платено. Липсват каквито и да е други доказателства, от които да се направи извод, че договореното възнаграждение действително е платено, поради което същото не следва да се присъжда. Що се отнася до претенцията на касатора за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 550 лева за настоящата съдебна инстанция то същата е основателна и доказана и следва да бъде уважена. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и 15 лева съдебни разноски за платени държавни такси, направени пред двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,