Решение № 999 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2011 г.

ВАСVII отделение19.01.2012 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/10.03.2011 г., постановено по адм. дело № 271/2010 г. по описа на Административен съд Габрово. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 999 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Райчо Ивелинов Райчев от гр. Габрово против Решение № 21/10.03.2011 г., постановено по адм. дело № 271/2010 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 4269/09 от 23.07.2009 г. на началника на РУ "Полиция" към ОД на МВР гр. Габрово, с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверочен изпит". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - началника на РУ "Полиция" към ОД на МВР гр. Габрово, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Габрово е отхвърлил като неоснователна жалбата на Райчо Ивелинов Райчев от гр. Габрово срещу Заповед № 4269/09 от 23.07.2009 г. на началника на РУ "Полиция" към ОД на МВР гр. Габрово, с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверочен изпит". За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд Габрово е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до успешното полагане на проверочен изпит, на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. В акта за установяване на административното нарушение са описани фактическите обстоятелства досежно извършеното от водача нарушение на ЗДвП - качване на МПС на тротоара, създавайки опасност за движещите се там пешеходци. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "в" ЗДвП. Съдът намира за неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на административния акт. Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила за установяване на административни нарушения и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд Габрово съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

2