Решение № 9721 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2010 г.

Решение № 9721 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димитър Григоров Стаменов от с. Дълги Дел, обл. Монтана, против решение от 12.03.2010 г. на Административен съд - Монтана, постановено по административно дело № 801/2009 г. по описа на АС - Монтана. Посочените пороци в жалбата от касатора и от повереника му в писмена защита и в съдебно заседание въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е Решение № 116 от 17.11.2009 г. на Директора на РУСО - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Димитър Григоров Стаменов срещу Разпореждане № 915 от 27.07.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване на РУСО (ТП на НОИ) - Монтана, с което на жалбоподателя му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, при зачитане силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения на съда по основния спорен въпрос между страните относно стажа на лицето през периода 4.02.1982 г. - 12.11.1985 г. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличие на нови обстоятелства, основаващи се на приетата съдебно-икономическа експертиза, за които силата на пресъдено нещо на постановените предходни съдебни решения не следвало да се зачита. При положение, че спорът за процесния период е разрешен с влезли в сила решения, същият не може да бъде пререшаван, освен когато се касае за визираните в чл. 99 от КСО обстоятелства или по реда на извънредния способ за отмяна, съгласно чл. 237 и сл. от АПК, каквото хипотеза в случая не е налице. Не би могло да се кредитират и останалите оплаквания на касатора и процесуалния му представител за неправилна интерпретация на релевантните факти от административния орган и съда, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя при всяка една от хипотезите на § 4, ал. 1-3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,