Решение № 13707 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2832/2017 г.

Решение № 13707 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2832/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. Я. Д. против заповед № 8121К-1656/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ПЗР на ЗИДЗМВР), ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Съображения в подкрепа на тезата си жалбоподателят излага в жалбата, в съдебно заседание чрез процесуален представител по делото адв. Кръстева, и представени писмени бележки. Моли за постановяването на съдебно решение, с което оспорената заповед на министъра на вътрешните работи да бъде отменена. Претендира присъждането на разноски. Ответната страна по жалбата - министърът на вътрешните работи, редовно призован, не ангажира становище по основателността на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени по реда на чл. 144 АПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на процесната заповед, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед № 8121К-1656/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), В. Я. Д. е бил назначен на длъжността главен експерт в 03 сектор "Мрежи и терминални устройства" към отдел "Комуникационни системи" при дирекция "Комуникационни и информационни системи" на Министерство на вътрешните работи (МВР), с наименование на длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията - експертно ниво 2, III младши ранг. До издаване на процесната заповед, с която е назначен, считано от 01.02.2017 г., жалбоподателят твърди, че е заемал длъжността специалист I степен в "Структурирани кабелни системи и електрозахранване" на 03 сектор "Абонатни мрежи и терминални устройства" към отдел "Комуникационни системи" при дирекция "Комуникационни и информационни системи" на МВР. Твърдението не е оспорено от ответника по жалбата. Като доказателства по делото освен заверено копие на заповед № 8121К-1656/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, са представени още заверени копия на заповед № 8121К-450/26.01.2017 г., с която се изменя предходна министерска заповед № 8121К-512/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на дирекция "Комуникационни и информационни системи" на МВР, и длъжностна характеристика за длъжността главен експерт в 03 сектор "Мрежи и терминални устройства" към отдел "Комуникационни системи" при дирекция "Комуникационни и информационни системи" на МВР. При така установените факти и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съобразно чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Заповед № 8121К-1656/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен административен орган (съгласно чл. 158 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавните служители в МВР), в предвидената от закона форма (налице са изискуемите по чл. 11, вр. чл. 9 от ЗДСл реквизити на заповедта за назначаване), както и при съблюдаване на процедурата по издаване на акта, доколкото такава не е изрично предвидена. Актът е издаден и при правилно приложение на материалния закон. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, предмет на съдебен контрол в настоящото производство, е издадена на основание и в изпълнение на нормата, закрепена в § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), в сила от 01.02.2017 г. С въвеждането на цитираната разпоредба се преурежда, считано от датата на влизането в сила - 01.02.2017 г., статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за които до тази дата се е прилагал редът, установен с нормата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.). Съгласно § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са били прекратени към 01.04.2015 г., са се прилагали разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, (а именно - ЗМВР), до прекратяване на служебните им правоотношения. С влизането в сила от 01.02.2017 г. на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители, за които се е прилагал § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и които към датата 01.02.2017 г. заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежават висше образование (какъвто е случаят на жалбоподателя В. Я. Д.), с едно конкретно предвидено изключение, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от 01.02.2017 г. Анализът на приложимата нормативна уредба сочи, че по силата на изрично законово уреждане, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, които попадат в хипотезата на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) по отношение изискването за притежаване на висше образование и заемане на длъжност с висше образование, считано от 01.02.2017 г. ще бъдат назначени на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура (§ 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМВР), като служебното им правоотношение на служители в МВР не следва да бъде прекратявано, а само преобразувано в такова по ЗДСл, вместо по ЗМВР, съгласно действащата до 01.02.2017 г. нормативна уредба. Именно в изпълнение на така предвидените законодателни промени и в съответствие с изискването на чл. 9 ЗДСл за възникване на служебното правоотношение по този закон въз основа на административен акт, е издадена и процесната заповед № 8121К-1656/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. По тези съображения, неоснователни са наведените от жалбоподателя оплаквания за материална незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и ненастъпило прекратяване на служебното му правоотношение по ЗМВР, което да обуслови назначаването му като държавен служител по ЗДСл. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, с които същият обосновава незаконосъобразност на заповедта поради определянето му на ранг за длъжността по ЗДСл, несъответен на прослужения до 01.02.2017 г. стаж като служител в МВР. Съгласно ал. 5 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на служителите по ал. 1 се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Предвид служебно известните на настоящия съдебен състав правила във връзка с необходимите мерки за предприемане на предварителни действия по прилагане на изискванията на влезлия в сила ЗИДЗМВР, в съответствие със Закона за администрацията и ЗДСл, обективирани в писмо с рег. № 8121р-21648/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за длъжността "специалист I степен", каквато е заемал жалбоподателят, следва да се определи длъжност "главен експерт", за която Класификаторът на длъжностите в администрацията предвижда минимален ранг III младши. Именно тази длъжност и посоченият за нея минимален ранг са били определени на служителя В. Я. Д. с оспорената от него заповед № 8121К-1656/03.02.2017 г. При тези данни и релевираното в жалбата оплакване, спорният въпрос по делото е следва ли при преназначаване на държавен служител по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР органът по назначаването да определи полагащия се на служителя ранг по ЗДСл въз основа на прослуженото време или стаж като държавен служител със служебно правоотношение по ЗМВР. С оглед нормативната уредба такова задължение за административния орган не намира опора в закона. По отношение на жалбоподателя е спазено изискването на ал. 3 от § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), преобразуването да се извърши с щата на съответната структура, както и правилото на ал. 5, на служителите да се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност - в случая III младши. Не се доказва Деянов да е притежавал ранг като държавен служител по ЗМВР, съображения в тази насока не са изложени от жалбоподателя. Същевременно в ЗМВР и вътрешните правила не е предвидено как се преизчисляват рангове по ЗМВР при преобразуване на правоотношението по ЗДСл., поради което липсват фактически и правни основания за определяне на по - висок ранг на Деянов при преназначаването му на длъжността "главен експерт". В допълнение следва да се посочи, че предвидените по ЗДСл рангове, правилата за които ще се прилагат и спрямо преобразуваните по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР служебни правоотношение, считано от 01.02.2017 г., са израз на професионалната квалификация на държавния служител и отразяват степента на изпълнение на възложената длъжност, като не се определят въз основа определен брой години професионален стаж или прослужено време. Присъждането на ранговете е свързано с възложеното на органа по назначаване правомощие да оценява изпълнението на длъжността на държавните служители - арг. в чл. 73, ал. 1 вр. чл. 76 ЗДСл. За извършването на тази оценка са предвидени конкретен ред, изисквания и критерии, подробно разписани в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129/2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г. изм. и доп.). Административният акт е издаден и при съответствие с целта на закона, свързана с въведеното от законодателя изискване за преобразуване на визираните в § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР служебни правоотношения на служители в МВР. Предвид така извършената от настоящия съд цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, не се установява наличието на пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, с оглед на което оспорването следва да бъде отхвърлено. Ответната страна в настоящото производство не е претендирала разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,