Решение № 8270 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение 853 от 08.02.2024 г. на Административен съд - София-град (АССГ), по адм. дело 7114 от 2023 г., с което е отменено Решение Ц-12/ 30.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т.16, с която по отношение на Оранжерии Гимел АД, ТЕЦ Оранжерии 200 дка са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и са определени преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, считано от 01.07.2023 г.; върната е преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдена Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати Оранжерии Гимел АД, ТЕЦ Оранжерии 200 дка, ЕИК 175479761, сумата от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща разноски в производството. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, вкл. неправилност и в частта на разноските. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспорената пред съда част по т.16 от Решение Ц-12/ 30.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Велчева, редовно упълномощена, която поддържа касационната жалба и претендира разноски. Представя и писмени бележки по доводите за основателност на касационната жалба. Ответникът Оранжерии Гимел" АД, ТЕЦ Оранжерия 200 дка, представлявано от изпълнителния директор Г. Г., в писмен отговор на касационната жалба чрез адв. Пенкова, в съдебно заседание и в писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Ответникът - Фонд Сигурност на електроенергийната система, не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна прокуратура на Република България взема становище за неоснователност на касационната жалба, за което представя писмено заключение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на Оранжерии Гимел" АД, ТЕЦ Оранжерия 200 дка, е отменено Решение Ц-12/ 30.06.2023 г. на КЕВР, в частта му по т.16, в която на дружеството са утвърдени, както следва: преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) 454.24 лв./MWh; премия по чл. 33а от ЗЕ 213.26 лв./MWh; ценообразуващи елементи на определената цена по т. 1: необходими годишни приходи 12 152 лв., в т. ч.: разходи 11 698 лв., от които условно-постоянни 4 005 лв. и променливи 7 693 лв., регулаторна база на активите 7 238 лв.; Н. на възвръщаемост 6.27 %, количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство 20 160 MWh, като след възражение на дружеството е определен коефициент за разпределение на горивото при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия 0.4900. Съдът е посочил, че с Решение Ц-12/ 30.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 1, КЕВР, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, Комисията е определила пределни цени на топлинна енергия и преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по комбиниран начин за периода 01.07.2023 г. 30.06.2024 г., както и че със заявление с вх. Е-14-81-1 от 31.03.2023 г. Оранжерии Гимел АД, ТЕЦ Оранжерия 200 дка е предложило за утвърждаване преференциална цена на електрическата енергия 559.91 лв./MWh, без ДДС, като е представило обосновка на техническите и икономическите данни във връзка с предложението за утвърждаване на цени на енергия за регулаторния период от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г. Първоинстанционният съд е анализирал относимите към правомощията при ценово регулиране на Комисията норми, а именно тези в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. От чл. 23, т. 4 от ЗЕ, съгласно който Комисията следва да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите, както и да осигурява равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти съгласно чл. 23, т. 5 от ЗЕ е извел, че изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, че в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството. На следващо място, съдът е изложил, че разпоредбата на чл. 31 от ЗЕ изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; балансиране на електроенергийната система. Съобразил е това, че цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания и в съответствие с чл. 24 от Наредба 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е изтъкнал, че във връзка с приети изменения и допълнения в Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и в Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, са разработени Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода норма на възвръщаемост на капитала, приети с протоколно решение на КЕВР 116/ 26.06.2018 г., с които са отменени предишните Указания, приети с протоколно решение 95/ 25.05.2015 г. Във връзка с така разписаните правила и процедура съдът е посочил, че дружеството с възражение Е-14-81-2 от 31.05.2023 г. по отношение на публикувания Доклад вх. Е-Дк-663/ 25.05.2023 г. от Дирекция Електроенергетика и топлоенергетика и Дирекция Правна на КЕВР за извършване на регулаторен преглед и утвърждаване на цени на топлинна енергия и определяне на цени и премии за електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на дружества от сектор Топлоенергетика, считано от 01.07.2023 г., е изразило несъгласие с определения коефициент за ефективност на производството на електрическа енергия и е приложило паспортните данни на машините, в резултат на което е определен коефициент на разпределение на горивото при комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от 49 %. Съдът е приел, че в нарушение на материалния закон и в противоречие със собствените си Указания, Комисията е счела, че стойността е коригирана съобразно заявеното от дружеството, без да съобрази обаче, че дружеството не заявява стойността на коефициента, а тази стойност се определя съобразно нормативната уредба и с оглед на представените с възражението паспорти на двигателите в когенерацията на обект 200 дка. Добавил е, че за да бъдат обосновани извършените корекции, КЕВР е следвало да извърши анализ на данните по представените паспорти на двата двигателя, а именно: двигател Jenbacher JMS 616 GS-N.LC - със средна стойност на електрическата ефективност 43.6 % съгласно паспортните данни на производителя-фирма JENBACHER A. и двигател Jenbacher JMS 6160 GS-N.L - със средна стойност на електрическата ефективност 42.5 % съгласно паспортните данни на производителя -фирма JENBACHER A., като изложи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели и като извърши преценка съобразно Указанията на КЕВР, приети с цитираното по горе Решение 116/ 26.06.2018 год., във връзка с Наредба 5/ 23.01.14 г., във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. При така изложеното съдът е приел, че при определяне на коефициента е налице явна фактическа грешка, която не може да бъде отстранена на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, като се е позовал на практика на ВАС, тъй като се касае за формиране на волята на КЕВР и би се променило основанието, въз основа на което грешно е приет коефициент за разделяне на горивото в централата от 0.4900, вместо коефициент, който би отговарял на формулата на КЕВР и зададените параметри от жалбоподателя, като прилагането на тази формула би довело до коефициент за разделяне на горивото в централата от 0.4305, което съществено би променило параметрите на обжалваното решение относно крайната цена на електрическата енергия. В резултат е счел, че решението на КЕВР в обжалваната част относно приложението на собствените му формули е неправилно и следва да се коригира от Комисията по начин, по който същата да изпълни в решението собствените си Указания, приети с Решение 116/ 26.06.2018 г., във връзка с Наредба 5/ 23.01.2014 г., във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, с оглед на което го е отменил в съответната част и върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице съществени процесуални нарушения, отразяващи се на крайния извод на съда за незаконосъобразност на решението на КЕВР. Производството пред КЕВР е образувано по заявление на Оранжерии Гимел АД, ТЕЦ Оранжерия 200 дка с вх. Е-14-81-1 от 31.03.2023 г. до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа енергия, към което е представило необходимата информация и приложения. Във връзка с подадените от това и други дружества заявления със Заповед З-Е-143 от 11.04.2023 г. на Председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши преглед на заявленията и приложенията към тях. Индивидуалните констатации след анализите на подадените заявления са показани в синтезиран вид за всяко от дружествата от сектор Топлоенергетика в Доклад Е-Дк-663 от 25.05.2023 г. от Дирекция Електроенергетика и топлоенергетика и Дирекция Правна в КЕВР, приет на закрито заседание на КЕВР от 26.05.2023 г. с протокол 169 и публикуван на интернет страницата на Комисията. Проведено е обществено обсъждане на 06.06.2023 г. Въз основа на приобщените по административната преписка писмени доказателства е постановено Решение Ц-12/ 30.06.2023 г. на КЕВР, с което в частта му по т.16 на дружеството са утвърдени преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) 454.24 лв./MWh; премия по чл. 33а от ЗЕ 213.26 лв./MWh; ценообразуващи елементи на определената цена по т. 1: необходими годишни приходи 12 152 лв., в т. ч.: разходи 11 698 лв., от които условно-постоянни 4 005 лв. и променливи 7 693 лв., регулаторна база на активите 7 238 лв.; Н. на възвръщаемост 6.27 %, количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство 20 160 MWh, като след възражение от дружеството е определен коефициент за разпределение на горивото при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от 0.4900. Решението на КЕВР е оспорено от Оранжерии Гимел АД, ТЕЦ Оранжерия 200 дка в частта на т.16 във връзка с определения коефициент от 0.49 пред Административен съд - София-град по реда на чл. 13, ал. 9 ЗЕ. В развилото се пред съда производство са приети съдържащите се в административната преписка доказателства. Въз основа на установената от същите фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение съдът е направил и своите правни изводи относно приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на първоинстанционната жалба, а оттам и искането му за обезсилване на първоинстанционното решение с довода, че възражението на дружеството било уважено изцяло в смисъла, в който е било направено, поради което не е налице предмет на обжалване. В случая съставът на АССГ е изложил конкретни мотиви относно това кой следва да определи процесния коефициент и защо промяната му във връзка с възражението не изпълнява изискванията на закона. Определеният коефициент, съпоставен с този при отчитане на данните от паспортите на двата двигателя, установява частично уважаване на възражението, в противоречие с разписаните от КЕВР правила, съответно с нормите на ЗЕ, поради което правилно жалбата е счетена за допустима и е извършено произнасяне по същество на спора. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е направил превратна интерпретация на установените по делото факти и ги е подвел неправилно под хипотезите на правните норми, като ги е разтълкувал и приложил неправилно, тъй като възражението на дружеството е прието за основателно и в същото дружеството не е било съгласно с първоначално определения в Доклад с вх. Е-Дк-663 от 22.05.2023 г. коефициент за разпределение на горивото при комбинирано производство на електрическа и топлинка енергия в енергийната част на централата (Кел.кпд) в размер на 0.55, предложило е коефициент от 0.49 и именно този коефициент му е бил определен. Касаторът сочи, че според т.9 от Глава Трета, раздел III, от Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода норма на възвръщаемост на капитала, приети с решение по Протокол 116 от 26.06.2018 г., по т.1 на КЕВР, коефициент за разпределяне на горивото при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в енергийната част на централата cе определя, както следва: за дружества с инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в промишлеността (заводски централи), в здравеопазването и в селското стопанство според стойността по паспортни данни или средната стойност на електрическата ефективност по отчетни данни за изминалата календарна година, по данни от издадените сертификати за произход на електрическата енергия от високоефективно комбинирано производство, коригирани със загубите по електрическата мрежа и влиянието на климатичните условия, съответно че във възражението си до КЕВР и в жалбата си до АССГ дружеството е повдигнало в курсив израза, съдържащ алтернативните възможности: стойността по паспортни данни или средната стойност на електрическата ефективност по отчетни данни за изминалата календарна година, като искането до КЕВР във възражението в рамките на административното производство е било Комисията да преразгледа извършената корекция на коефициента за електрическа ефективност и да я приведе в съответствие с приетите нормативни изисквания за този параметър, наблягайки че никъде във възражението дружеството не е формулирало изрично искане до КЕВР стойността на коефициента да бъде определена на база паспортните данни на двигателите. В този смисъл касаторът настоява, че възражението е уважено, законът и Указанията са спазени и неправилно съдът е отменил решението му в оспорената част. Горното оплакване е неоснователно, тъй като съдът е изложил ясни и конкретни мотиви, че КЕВР следва да съобрази, че дружеството не заявява стойността на коефициента, а тази стойност следва да бъде определена съобразно нормативната уредба и с оглед на представените с възражението паспорти на двигателите в когенерацията на обект 200 дка, поради което, за да бъдат обосновани извършените корекции, КЕВР следва да извърши анализ на данните по представените паспорти на двата двигателя. Предложението на дружеството за коефициент в този смисъл не обвързва КЕВР. Тя е тази, която трябва на основание приетите от нея Указания и цитираната по горе т.9 от същите да определи конкретния коефициент, като изложи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели, при което да бъдат изпълнени изискванията на чл. 23, т. 4 и 5 от ЗЕ, чл. 31, т. 4 от ЗЕ, съответно при което да бъде спазен принципът на чл. 8, ал. 2 от АПК. Цитираното от касатора Решение 12905 от 26.10.2017 г. по адм. д. 12731/2016 г., IV отд. на ВАС е неотносимо към спора, тъй като в случая не се касае за нередовности при подаване на заявлението. С възражението под Е-14-81-2 от 31.05.2023 г. по отношение на публикувания Доклад вх. Е-Дк-663/ 25.05.2023 г. от Дирекция Електроенергетика и топлоенергетика и Дирекция Правна на КЕВР за извършване на регулаторен преглед и утвърждаване на цени на топлинна енергия и определяне на цени и премии за електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на дружества от сектор Топлоенергетика, считано от 01.07.2023 г., дружеството е възразило по отношение на определения коефициент за ефективност на производството на електрическа енергия, като е приложило и паспортните данни на машините, но административният орган е променил частично коефициента, без да изложи мотиви защо не е съобразил и отчел представените паспорти на двигателите и не е определил коефициента на база на същите. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в заявление с вх. Е-14-81-1 от 31.03.2023 г. и във възражение с вх. Е-14-81-2 от 31.05.2023 г. дружеството не е формулирало изрично искане до КЕВР стойността на коефициента да бъде определена на база паспортни данни, поради което административният орган нямал право да стори това. Това твърдение е голословно, тъй като в самия административен акт изрично е отразено, че дружеството е представило паспортите на мишините и е настояло, че стойността на коефициента за разпределяне на горивото не съответства на нормативните изисквания и техническите параметри на двигателите: Дружеството не е съгласно с определения от Комисията коефициент за разпределение на горивото при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в енергийната част на централата (К ел. кпд). Според дружеството, стойността на коефициента не съответства на нормативната уредба и техническите параметри по паспорт на двигателите. След като към възражението са били приложени паспортите на машините, то КЕВР е била длъжна да извърши преценка при наличието им при определяне на коефициента на ефективност на производството на електрическа енергия. Като не е сторила това, е постановила незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението и спрямо извода на съда за наличие на явна фактическа грешка, за която съдът е изложил, че не може да бъде изправена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Безспорно посоченият коефициент представлява такава грешка, тъй като двигател Jenbacher JMS 616 GS-N.LC е със средна стойност на електрическата ефективност 43.60 % съгласно паспортните данни на производителя-фирма JENBACHER AUSTRIA, а двигател Jenbacher JMS 6160 GS-N.LC е със средна стойност на електрическата ефективност 42.50 % съгласно паспортните данни на производителя-фирма JENBACHER AUSTRIA. С оглед на това коефициентът от 0.49 е невъзможен, тъй като сборът от процентите на двата двигателя се равнява на 86.10 %, при което релевантният и точен за случая коефициент е 0.4305. Не е налице и смесване на понятия от съда, което да е довело до неправилно решение. В т.9 от Указанията е записано именно стойността по паспортни данни или средната стойност на електрическата ефективност по отчетни данни за изминалата календарна година. С оглед изложеното съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства, като е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ и при спазване на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК и на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, в т.ч. с оглед допуснатите при издаването му нарушения на чл. 23, 24 и 31 ЗЕ. Решението е правилно и в частта на присъдените на жалбоподателя разноски, за които са представени доказателства за извършването и списък за същите, а размерът на адвокатското възнаграждение съответства на този по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Ответникът -Оранжерии Гимел" АД, ТЕЦ Оранжерия 200 дка, чрез процесуалния си представител адв. Пенкова, в съдебно заседание, претендира разноски от 1200.00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и представя списък за такива с доказателства за извършването им. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143 АПК ответникът има право на разноски. Възражението за прекомерност на касатора е неоснователно, доколкото размерът на възнаграждението е съобразен с минимално предвидения размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение