Решение № 13556 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 197/2015 г.

Решение № 13556 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 197/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антония Пламенова Христова срещу решение № 9/12.11.2014 г., постановено по адм. д. 375/2014 г. на Административен съд-Русе (АС-Русе). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искания са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 9/12.11.2014 г., постановено по адм. д. 375/2014 г. на АС-Русе е отхвърлена жалбата на Антония Пламенова Христова против Заповед № 3287/27.08.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година ". За да постанови обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че Антония Христова като държавен служител на длъжност "митнически инспектор" в отдел "Приходи, пътни такси и разрешителен режим" (ППТРР) при Митница Русе е извършила деяние, което представлява виновно неизпълнение на служебните й задължения, произтичащи от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрола на пътните такси и разрешителния режим, утвърдени със Заповед № 841/03.12.2013 г. на директора на Агенция "Митници" и длъжностната й характеристика (т. V. 4). Решаващият съд е приел за доказано извършването на деянието, изразяващо се в допускане да бъде използвано многократно годишно разрешително за товарни ППС ЕКМТ/СЕМТ с № 01593 на 03.05.2014 г., в 14:38:41 ч. на ГКПП Дунав мост - трасе "Изход" за преминаване на пътно превозно средство с рeг. № 34RMA02 и собственик "DERAISKELE", който е различен от титуляра на разрешителното - турски превозвач ALISAN ULUSLARARASITASIMACILIK VE Т IC.A.S. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че фактическият извод на АС-Русе относно датата на откриване на нарушението, за което е наказана Антония Христова е необоснован, защото противоречи на събраните по делото доказателства. Цитираният в касационната жалба доклад от 31.05.2014 г., изготвен от Красимир Пъшев (л. 53 от адм. д. 375/2014 г.) е адресиран до началника на Митница-Русе и не съдържа никакви конкретни данни за 03.05.2014 г., а за случай от 30.04.2014 г. - 01.05.2014 г. и добавянето, че има още 4 случая на използване на същото разрешително. От съдържанието и адресата на това писмо не е възможно да се обоснове извод, че нарушението на Антоанета Христова е открито на 31.05.2014 г., а не както е приел и АС-Русе на 07.07.2014 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен правния извод на първата инстанция, че не са допуснати нарушения на сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност като е спазен срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и е приел за установени факти, които не са подкрепени с доказателства по делото. Обжалваното съдебно решение е обосновано и всички фактически и правни изводи кореспондират със събраните по делото доказателства и приложимите правни норми. Извършен е задълбочен логически анализ на установените факти, от които е достигнат до правилен правен извод, че оспорената пред АС-Русе заповед е издадена при наличието на посочените в нея фактически и правни основания. Обоснован е изводът на АС-Русе, че разрешително ЕКМТ/СЕМТ с № 01593 е с титуляр ALISAN ULUSLARARASITASIMACILIK VE Т IC. A. S.. Това обстоятелство е подкрепено със събраните по делото доказателства (л. 17 и 18 от адм. д. 375/2014 г.), които не са оспорени по съответния процесуален ред при тяхното приемане в открито съдебно заседание на 03.11.2014 г. Тези доказателства правилно са приети за достатъчни при липсата на оспорването им и в този смисъл направеното възражение в касационната жалба не кореспондира с процесуалното поведение до този момент. Административният съд е обсъдил разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и чл. 32 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международния автомобилен превоз на пътници и товари и данните за вида на превозното средство от информацията за неговата марка, само доколкото от тях формира логически извод за възможностите, с които е разполагала Антоанета Христова, за да предотврати преминаването на превозното средство, собственост на едно лице, което е посочено и за превозвач, с разрешително с различен титуляр. На практика мотивите в тази част на обжалваното съдебно решение, за които в касационната жалба се изразява несъгласие и се твърди, че са неотносими към спора, отразяват направения от решаващият съд пълен и всестранен анализ на всички обстоятелства по повод, на които е издадена оспорената заповед. Цитирането в обжалваното съдебно решение на чл. 17, т. 8 от Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове е само досежно правомощията, които притежават органите на граничен митнически контрол и е разглеждана като определяща правомощията на държавния служител, а не като разпоредба, която е нарушена от Антоанета Христова. В този смисъл са неоснователни доводите, че съдът е обсъждал нарушение на правна норма, което не е вменено в отговорност при определяне на дисциплинарното наказание. Обосновани са и правните изводи на първоинстанционния съд, досежно доказаност на нарушенията, посочени от дисциплинарнонаказващия орган като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Доказателствата по делото сочат, че с поведението си Антоанета Христова е изпълнил служебните си задължения като е допуснала преминаването на границата на страната на превозно средство, собственост на превозвач, който не е титуляр на използваното разрешително. В касационната жалба са развити доводи за хипотетичните възможност за наличие на договор за наем и други взаимоотношения между собственика на превозното средство и превозвача, които абсолютно не отчитат спецификата на международния превоз на пътници и товари, респективно начина на оформяне на съпровождащите го документи, които подлежат на проверка от митническите служители. Изрично следва да бъде посочено, че държавният служител е допуснал нарушение и на задължения, включени в длъжностната му характеристика, а съществена част от функциите, които са възложени не могат да бъдат изпълнени при непознаване на правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим. Дисциплинарнонаказващият орган е ангажирал дисциплинарната отговорност на Антоанета Христова, след като е отчел тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, с което следва да се приеме, че е спазен и принципа на равенство по чл. 8 от АПК съгласно изискванията на чл. 91 от ЗДСл. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора и липса на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение