Решение № 10307 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2796/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. А. К. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. М.Петрова, срещу Решение 13171 от 06.12.2024 г., постановено по адм. д. 841/2024 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ОД на МВР- Варна с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение от настъпилите от Заповед 22-0819-001517/19.10.2022г. за прилагане на ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, с-р Пътна полиция-Варна неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, изразяващи се в продължителни здравословни и психологически проблеми, депресивни състояния, отчужденост, социална дезинтеграция, прекъсване на обучението във висше учебно заведение, задържано кариерно развитие, както и имуществени вреди в размер на общо 12 988.61 лв, от които : 1550 лв, представляващи извънредни разноски за изследвания в частни лаборатории и внесени такси за обучение в университет и 11 438.61 лв пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, като неоснователен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, К. А. К. от гр. Варна, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, ОД на МВР- Варна, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от К. А. К. срещу ОД на МВР- Варна иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение от настъпилите от Заповед 22-0819-001517/19.10.2022г. за прилагане на ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, с-р Пътна полиция-Варна неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, изразяващи се в продължителни здравословни и психологически проблеми, депресивни състояния, отчужденост, социална дезинтеграция, прекъсване на обучението във висше учебно заведение, задържано кариерно развитие, както и имуществени вреди в размер на общо 12 988.61 лв, от които : 1550 лв, представляващи извънредни разноски за изследвания в частни лаборатории и внесени такси за обучение в университет и 11 438.61 лв пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че по делото не се доказва наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ДФЗ за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ макар да е налице отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт, издаден при упражняване на административна дейност, а именно : Заповед за прилагане на ПАМ 22-0819-001517 от 19.10.2022г. полицейски инспектор при ОДМВР-Варна,с-р Пътна полиция, отменена с влязло в сила съдебно решение 821/14.06.2023г. по адм.д. 2587/2022г. по описа на АС-Варна, не се доказва наличието на останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно : реално настъпване на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Освен, че за част от претендираните вреди съдът е приел липса на каквито и да било доказателства например вреди от заплащане на частно лабораторно изследване на кръвта за наличие на наркотици, основният мотив на АС-Варна да отхвърли исковете, с които е сезиран, е изводът на съда, че, изхождайки от първоначалната искова молба , двете допълнителни уточнителни такива, съответно на стр.61 по делото и от 27.03.2024г./л.87 по делото/ и нарочно цитираната от съда в мотивите на акта му молба от 14.05.2024г., ищецът претендира имуществените и неимуществените вреди не от действието на отменената впоследствие като незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ, а от самото издаване на тази заповед. Съдът е развил странни съждения за характера на неимуществените вреди от еднократното издаване на административен акт,сравнени с по продължаващите във времето и по-интензивни такива вреди, ако същите бяха претендирани за целия период на действие на отменения като незаконосъобразен административен акт, въз основа на които съждения е стигнал до извода, че претендираните от ищеца неимуществени вреди са бланкетно посочени и не конкретизират в детайли физиологичното му състояние,въпреки неколкократните указания на съда до страната за уточняването им. От една страна АС-Варна е приел, че ищецът не е посочил конкретните факти, от които произтичат негативните му изживявания, а от друга страна съдът ги е групирал условно в четири групи : вреди от начина, по който околните са реагирали спрямо ищеца от издаване на заповедта, негативни изживявания от обстоятелството,че в резултат на тази заповед ищецът не е могъл да упражнява трудова дейност и е останал без доходи, дисбаланс и емоционални проблеми от издаване на заповедта и нежелание за придобиване на знания, и това,че всички близки,семейство и приятели били свидетели на това апатично поведение, угриженост и страдание, изпитвани от ищеца. Именно защото според съда вредите се претендират не от действието на заповедта, а от самото й издаване, всички поискани от ищеца неимуществени вреди, доколкото са с продължаваща във времето изява, не са настъпили в резултат на издаването на административния акт, поради което същите са недоказани. Отделно от това претендираните вреди не са и в причинно-следствена връзка с издаването на заповедта, а евентуално биха могли да са в такава връзка от действието й, но пък вреди от действието на отменената впоследствие заповед за налагане на ПАМ според съда не се претендират. Отново, мотивирайки се с обстоятелството, че вредите се претендират от самото издаване на административния акт, а не от неговото действие до отмяната му, съдът е приел за ненастъпили и ненамиращи се в причинно-следствена връзка с издаването на заповедта и посочените имуществени вреди, съставляващи неполучено за исковия период трудово възнаграждение. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът превратно е тълкувал изявленията на ищеца и неправилно е приел на първо място- че фактическите основания на исковата му претенция са бланкетно посочени и неконкретизирани , а от друга страна че както имуществените, така и имуществените вреди се претендират не от действието на отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ, а от самото й издаване. Горните изводи на съда не съответстват на действителните изявления на ищеца- от една страна, а от друга са взаимно противоречиви и водят практически до немотивираност на съдебния акт. Настоящата касационна инстанция намира,че както фактическите основания на исковата претенция, така и конкретните проявления на неимуществените вреди, чието овъзмездяване се иска, са достатъчно индивидуализирани. Видно от съдържанието както на първоначалната искова молба, така и от съдържанието на трите допълнителни уточнителни такива, безспорно се установява волята на ищеца да претендира вреди не от самото издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, а от действието на същата в периода от датата на издаването й до датата на отмяната й с влязло в сила решение и връщане на ищеца на иззетото въз основа на административния акт СУМПС. В петитума на първоначалната искова молба е посочено, че се търси обезщетение за непозволено увреждане, изразяващо се в имуществени вреди и пропуснати ползи, както и неимуществени вреди чрез незаконни действия като отнемане на СУМПС , прекратяване регистрация на МПС за 6 месеца, довело до продължителни здравословни и психологически проблеми, задържано кариерно развитие и т.н. В уточнителна молба /л.61/ е посочено: отнемането на свидетелството за управление на МПС лишава ищеца за няколко месеца от възможността да упражнява трудовите си задължения по сключения трудов договор. Описвайки в същата молба обжалването на тази заповед за налагане на ПАМ и отмяната й с влязлото в сила решение по адм.д. 2587/2022г. /АС-Варна, ищецът е посочил , че осем месеца е лишен от СУМПС. В молба от 27.03.2024г./л.87/ ищецът отново е уточнил, че претендира имуществени вреди от неполучено следно месечно възнаграждение поради принудителен неплатен отпуск и прекратено трудово правоотношение за времето от 19.10.2022г. до 01.04.2023г., които са свързани с невъзможността да управлява автомобил, както и неимуществени вреви в размер на 15 000 лв, изразяващи се в продължителни здравословни и психологически проблеми В своя молба от 14.05.2024г./л.99/ ищецът е уточнил същия период и изражение на претендираните имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение. Видно от съдържанието на всички фактически твърдения, на които ищецът основава търсеното обезщетение за вреди, няма съмнение, че вредите се претендират от действието на отменената впоследствие като незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ, а не от факта на издаването й, поради което периодът на търпенето им, съответно: периодът, за който се претендира обезщетението е от 19.10.2022г. до 01.04.2023г. Като е приел друго, АС-Варна е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Доколкото съдът се е произнесъл по реалното настъпване на вредите и наличието на причинно- следствена връзка, съотнасяйки ги към издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, а не към периода на действието й, впоследствие отменено с обратна сила поради нейната незаконосъобразност,делото следва да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне по всички, наведени с исковата молба и уточненията й твърдения, в т.ч. и за събиране на допълнителни доказателства, които са допустими и са поискани своевременно от ищеца в първоинстанционното производство, но не са допуснати от съда поради превратното му разбиране за това, от коя точно битност на заповедта за прилагане на ПАМ тези вреди се претендират- от нейното издаване или от нейното действие. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение