Решение № 1659 от 15.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Иванов с адрес в гр. Габрово, чрез адвокат П. Киров от АК София с адрес за съобщения в гр. Габрово, [улица], против решение 176 от 17.06.2022г. на Административен съд Габрово по адм. дело 213/2021г. С него се отхвърля жалбата му против Решение 34 от 1.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ Габрово, с което потвърдено разпореждане [номер] от 7.05.2021г. на ръководител Пенсионно осигуряване ПО при ТП на НОИ Габрово. Поддържа доводи за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Габрово чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на Директора на ТП на НОИ Габрово. С него се отхвърля жалба на Н. Иванов против разпореждане от 1.07.2021г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Габрово в частта за началният момент на отпусната добавка по чл. 84 от КСО, като счита, че същата следва да е от датата на смъртта на съпругата му 15.02.22021г., а не от по късна дата, в хипотезата на чл. 94, ал. 4 КСО, отчитайки подадено заявление извън двумесечния срок от смъртта на съпруга. Съдът е разгледал по същество жалбата, като във връзка с доводите на жалбоподателя, че е отишъл в администрацията на органа в рамките на двумесечния срок на 17.02.2021г., но не е разполагал с документи, удостоверяващи смъртта на съпругата му поради извършване на следствени действия С тези документи се снабдил по късно, не по причини в него и на 26.04.2021г. подал заявление, което е било зачетено от органа като пенсията отпусната от тази дата, вместо от 15.02.2021г. Съдът за установяване на този факт е допуснал гласни доказателства от които установил, че наистина жалбоподателят е ходил в ТП на НОИ на мястото за обслужване на клиенти и при директора на ТП на НОИ, но не е подавал заявление, а само се осведомявал какви документи му трябват за отпускане на добавката по чл. 84 КСО. При липса на доказателства за подадено заявление е прието, че не е подадено такова, поради което добавката по чл. 84 КСО правилно е отпусната от датата на заявлението, а не от датата на смъртта на съпругата му-15.02.2021г. Решението е правилно. Приложимата уредба са разпоредите на чл. 84 КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Правото на добавката следва да бъде реализирано пред компетентен орган ТП на НОИ чрез подаване на заявление, с приложение на доказателства чл. 5 от НПОС. Или, правото следва да бъде упражнено, след което може да се изисква от органа произнасяне по него. В случая не се установява от доказателствата по делото, че има подадено заявление преди 26.04.2021г. за отпускане на добавка по чл. 84 КСО пред ТП на НОИ Габрово. Дори да не са били налице необходимите документи изискуеми по закон, които да се представят със заявлението, заявлението е могло да бъде подадено в двумесечния срок от смъртта на съпругата, и този факт да бъде установен. Без значение в случая е дали органът е щял да се произнесе по него като остави без движение, като даде указания, ще го върне на заявителя или ще постъпи по друг начин. По важното е, че по този начин се упражнява правото по чл. 84 КСО и се доказва този факт, който да се свърже с правните последици предвидени в КСО. При липса на доказателства по основния спорен факт, дали е подадено заявление правилно съдът е извел обоснован извод, съответен на материалния закон. По делото не се установява, че жалбоподателят е имал намерение да подава заявление, а органът или негови представители са го въвели в заблуждение като са го отказали. Органът и администрацията му нямат задължение да мотивират жалбоподателя да подава заявление, а при подадено такова имат задължение в изпълнение на служебното начало-чл. 9 АПК да му съдействат за упражняване на правата му. Изложените мотиви към обжалваното решение се споделят напълно от настоящата касационна инстанция и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно от АПК Върховен административен съд, шесто отделение